Решение № 5553 от 27.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 350/2017 г.

Решение № 5553 от 27.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 350/2017 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. Х. Х. от гр. Е. срещу решение № 941/26.10.2016 г. на Административен съд С. област по адм. д. № 344/2016 г., с което съдът е отхвърлил негова жалба срещу Заповед № РД-01-139/19.01.2016 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" гр. С., с която са анулирани резултатите му от проведения теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "В" и "М", съгласно протокол с № 758/1.12.2014 г. на Областен отдел "Автомобилна администрация" гр. В. към Главна дирекция "Автомобилна инспекция". Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че като не е дал указания на страните досежно разпределението на доказателствената тежест, както и относно факта - за кои факти не сочат доказателства, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение. Първоинстанционният съд следвало служебно да допусне и изслуша като доказателствено средство по делото експертиза, която да извърши преглед на представения като доказателство видеозапис. Съдът не допуснал преглед на това доказателствено средство, както и доказателства досежно разминаванията в часа на включване и изключване на записа, който не бил надлежно архивиран съобразно разпоредбите на приложимия подзаконов нормативен акт. Това обосновавало извод за неизяснена фактическа обстановка по спора. На следващо място, се претендира неправилно приложение на материалния закон от първоинстанционния съд, който неправилно приел, че изписаните в обжалвания акт фактически и правни основания са съответстващи на нормативното изискване за фактическо и правно мотивиране на акта. Претендира да му е нарушено правото на участие в административното производство. Сочи, че дори и да се доказва размяна на тестовете между двама от участниците /който факт оспорва/, това не доказва че тестът на Х. е бил решен от друго лице. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени като незаконосъобразна Заповед № РД-01-139/19.01.2016 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" гр. С. Претендира разноски по делото. Ответникът, Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. При проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, касационният състав прави извод за валидност и допустимост на обжалваното съдебно решение. Касаторът релевира възражения за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, които съставът на седмо отделение на Върховен административен съд приема за неоснователни: Производството пред АССО е започнало по редовна и допустима жалба на С. Х. Х. от гр. Е. срещу Заповед № РД-01-139/19.01.2016 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" гр. С., с която са анулирани резултатите му от проведения теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "В" и "М", съгласно протокол с № 758/1.12.2014 г. на Областен отдел "АА" гр. В. към Главна дирекция "Автомобилна инспекция". С разпореждане № 503/11.04.2016 г. съдът е разпределил тежестта на доказване в процеса, като е указал на административния орган тежестта в процеса да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт, както и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. На жалбоподателя е указано, че носи доказателствената тежест за установяване на съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици. В тази насока, касационната инстанция приема за неоснователно възражението на Х. за допуснати от съда съществени процесуални нарушения, свързани с неразпределение на тежестта на доказване. Такова разпределение е направено и в открито съдебно заседание на 26.05.2016 г. Изрично в протоколно определение от тази дата, съдът указва на жалбоподателя тежестта да установи в хода на процеса фактите, на които основава възраженията си в жалбата. На следващо място, правото на участие на Х. не е било нарушено в процеса, като същият е бил представляван от адв. Д., която не е възразила срещу приемането на преписката, представена от органа като доказателство по делото. Същата не е оспорила като доказателство по делото приетите протоколи, включително доклада на главен експерт Отдел "Водачи и БГ" от 15.12.2015 г., представляващи удостоверителни документи относно извършените от компетентните лица действия, включително и в частта досежно прегледа на видеозаписа по протокол с № 758/1.12.2014 г. на Областен отдел "АА" гр. В. към Главна дирекция "Автомобилна инспекция". Същите са приети с протоколно определение в открито съдебно заседание на 26.05.2016 г., когато съдът е оставил и без уважение доказателственото искане на жалбоподателя за преглед на приложения на магнитен носител видеозапис. Касационната инстанция не споделя възражението на касатора досежно допуснати от съда съществени процесуални нарушения във връзка със събирането на доказателства по спора. Напротив. При непълнота в АПК досежно процеса на събиране на доказателства в съдебна фаза, приложение намират разпоредбите на ГПК. ГПК не поставя забрана за приемане на доказателствени средства на магнитен носител. В конкретната хипотеза определен видеозапис е представен като доказателство по делото на магнитен носител, като липсва нарочно изявление на жалбоподателя, с което оспорва истинността на този запис. По отношение на възражението за прегледа на същия, изрично в ГПК се посочва, че ако съдът не разполага с технически средства за преглед на съдържание на магнитен носител в открито съдебно заседание в присъствието на страните, то същите могат да поискат копие от носителя. Във всички случаи обаче, страната която възразява срещу истинността на съдържанието, следва да направи оспорване в тази насока, каквото в случая липсва. Липсва оспорване и на доклада на л. 9 по делото, според съдържанието на който е извършен преглед на видеозаписа по посочения протокол, като в доклада са констатирани установяванията при прегледа. При условие, че истинността на тези фактически отразявания не е оспорена по реда на ГПК, неоснователно е възражението на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд, свързани със недопускане на експертиза служебно, която да извърши преглед на записа. Удостоверителните доказателствени средства се приемат от съда като доказателства за удостоверените в тях факти и обстоятелства. Събиране на доказателства за неистинност на същите се допуска от съда едва ако една от страните ги е оспорила, като разпределението на тежестта на оспорване в този случай е в зависимост от характера на документа на официален или частен. В открито съдебно заседание на 20.10.2016 г. адв. А., процесуален представител на жалбоподателя общо заявява, че оспорва доказателствата представени от жалбоподателя. Направеното общо оспорване касационната инстанция не приема като такова с характер на оспорване по чл. 193 ГПК. При условие, че г-н Х. се представлява в процеса от адвокат, същият има правни познания досежно видовете оспорване на документи в процеса: оспорване на автентичността и оспорване на верността, като първото е допустимо досежно частни и официални документи, а второто само досежно официални документи. Едва при оспорване на съдържанието на конкретен официален удостоверителен документ по реда на чл. 193 ГПК, съдът следва да разпредели тежестта на доказване в процеса, като укаже на оспорващите го тежестта да докажат възникване в действителността на факти, различни от удостоверените в този документ. Нито такова оспорване е проведено, нито жалбоподателят е провел доказване, чрез което да се установят фактически установявания, различни от отразените в официалните удостоверителни документи по преписката. Досежно правилното приложение на материалния закон: Страните не спорят по фактите, касаещи проведен на 1.12.2014 г. в Областен отдел "Автомобилна администрация" В. теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, на който са се явили лицата С. Х. Х. и Д. А. Т. По делото е представен списък с имената на кандидатите, схема на разположение на кандидатите в залата, както и заверено копие от утвърден протокол № 758/1.12.2014 г. с подпис на председателя на изпитната комисия. Предвид списъка, С. Х. е под № 19, а Д. Т. под № 11; а предвид представената схема на разположение на кандидатите в залата, същите са разположени един до друг. На основание чл. 19, т. 28 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" е извършен преглед на видеозаписа от теоретичния изпит за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, проведен на 1.12.2014 г. Прегледът е удостоверен в нарочно съставен доклад от А. Х. - гл. експерт Отдел "Водачи и БД", за който е уведомен изпълнителния директор на ИА "АА". Докладът отразява резултатите от прегледа на записа, като в частта досежно тези двама кандидати е отразена констатация за размяна на изтеглените от тях изпитни тестове. Касационната инстанция приема за ирелевантни възраженията на касатора досежно неизяснеността на причината за извършената проверка. Релевантен е единствено факта на проверката и отразените в доклада констатации досежно установяванията. При липса на нарочно изискване в нормативен акт за определено качество на лицето, извършило преглед на записа, ирелевантно е и възражението във връзка с направеното оспорването на компетентността на същото да извърши подобен преглед. Както касационната инстанция посочи по-горе, представените от органа доказателства, удостоверяващи горните факти, не са оспорени по надлежен ред от жалбоподателя в производството по делото, нито удостоверените с тях факти са оборени в процеса, поради което и няма основание съдът да не го цени. Х. оспорва факта на размяна на тестовете, но същият се установява както от представеното веществено доказателствено средство - диск с видеозапис от теоретичен изпит, проведен на 1.12.2014 г., копие от който може да получи всяка страна по спора, така и доклада на л. 9 по делото, обективиращ удостоверяване в тази насока, извършено от главен експерт в Отдел "Водачи и БД". Така удостоверения от проверяващите факт, е дал основание на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" гр. С. със Заповед № РД-01-139/19.01.2016 г. да анулира резултатите на С. Х. от проведения теоретичния изпит за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, проведен на 1.12.2014 г. Правомощието на органа е на основание чл. 56, т. 5 от Наредба № 38/16 април 2004 г. за условията и реда за провеждане на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС и реда на провеждане на проверочните изпити /Наредба № 38/. Съгласно текста на посочената норма, Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" анулира резултата от изпита на кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, за когото се установи, че е решил тест, който е индивидуализиран и обозначен съгласно изискванията по чл. 38, ал. 2, но предоставен за решаване от друг кандидат. Фактът на предоставяне на теста за решаване на друг кандидат се установява от констатирана размяна на тестовете на двамата кандидати: С. Х. и Д. Т. Касаторът сочи, че първоинстанционният съд неправомерно се е позовал на доказателствено средство - диск с видеозапис от теоретичен изпит, проведен на 1.12.2014 г., който предвид нормата на чл. 53а, ал. 4 от Наредба № 38, следвало да бъде унищожен след изтичане на тримесечния срок за съхраняване. Касационната инстанция не приема това възражение на касатора. Срокът от три месеца, предвиден в чл. 53а, ал. 4 от Наредба № 38 е заложен като минимум срок, в който органът следва да съхранява направените записи от теоретичния изпит. Никъде в разпоредбата не се сочи, нито може да се изведе от анализ на приложимото право, че доказателствената сила на записа се оборва с изтичането на минималния тримесечен срок за съхраняването му. Като не е унищожил записа, органът не е допуснал противоправно поведение. Напротив - би извършил такова, ако в рамките на тримесечния срок унищожи записа. Съхраняването на записа извън тримесечния срок не противоречи на посочената норма. Извършеният от органа преглед на записа месеци след датата на изпита също не може да се квалифицира като противоправно действие. За извършването на това действие няма императивно заложен максимален срок. Същото е обективирано в нарочен протокол, съставен по надлежен ред, който не е оспорен от страните по делото. Като е ценил това доказателствено средство, съдът не е допуснал съществено процесуално нарушение. Горното обосновава извод за правилност на обжалваното съдебно решение. Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона, поради което и жалбата на Х. срещу него, правилно е отхвърлена. Реализираното от фактическа страна деяние от С. Х., правилно е квалифицирано от административния орган като основание за анулиране на резултата от положения от него теоретичен изпит за правоспособност за управление на МПС от категория "В" и "М", съгласно протокол № 758/1.12.2014 г. на Областен отдел на "Автомобилна администрация" - В. към Главна дирекция "Автомобилна инспекция". Обжалваният акт съдържа относими фактически и правни основания, като фактите в пълнота се установяват от преписката, приложена към акта. Предвид гореизложеното, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд мотивира правилност на обжалваното съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски по делото в размер на 200 лв. /двеста лева/ на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданскопроцесуалния кодекс /ГПК/, във връзка са чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд