Решение № 3714 от 22.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1232/2021 г.

Решение № 3714 от 22.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1232/2021 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. И. от гр. Оряхово, чрез пълномощник адвокат В. С. срещу решение № 408/27.11.2020 г. на Административен съд - Враца, постановено по адм. дело № 438/2020 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 3282 з-2243/24.08.2020 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция", с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно поради нарушения на материалния закон, процесуалните правила и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения за незаконосъобразност на оспорвания административен акт. Сочи, че съдът е постановил решението си при неизяснена действителна фактическа обстановка и без да обсъди поотделно и в съвкупност приетите доказателства, както е обсъдил несъществуващи възражения. Оспорват се изводите на съда за безспорна доказаност на извършеното нарушение, като не са взети предвид възраженията на касатора, относно собствеността на имота, където е открито оръжието, че деянието е станало известно на широк кръг лица с твърдения, че това са факти, настъпили извън волята на служителя. Сочи, че заповедта не съдържа мотиви на органа, относно налагането на най - тежкото дисциплинарно наказание, съгласно изискването на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, което съдът не е обсъдил. Моли обжалваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което се уважи жалбата му. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация – Директорът на Главна дирекция "Гранична полиция" (ГД "ГП"), чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Дисциплинарната отговорност на М. И. е ангажирана за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че за времето до 29.10.2019 г. е придобил и държал огнестрелно оръжие - пушка, марка "ИЖ -27", 12 калибър, без идентификационен номер, и без да има разрешение по Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехнически изделия - престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 1 и 2 от НК. Деянието е квалифицирано като виновно неизпълнение на правилата за поведение на държавните служители в МВР от Етичния кодекс за поведение на държавните служители и по - конкретно разпоредбите на т. 15 ( Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме), т. 19 ( Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява) и т. 20 (Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си). Деянието е определено като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗВМР. За да се произнесе по спора, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, като е мотивирана подробно с изложение на фактическите и правни основания за издаване, и съдържа изискуемите реквизити, съгласно чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Противно на изложеното в касационната жалба, съдът е събрал и обсъдил в съвкупност всички събрани по делото относими доказателства – писмени и гласни и въз основа на това е изградил вътрешното си убеждение. Изводите на съда са ясни, последователни и се базират на анализ на доказателствения материал, поради което съдебното решение не е необосновано и липсва допуснато нарушение на процесуалните правила. Обсъдени са доводите изложени от жалбоподателя за незаконосъобразността на оспорвания административен акт, подробно развити и в касационната жалба, като същите правилно са приети за неоснователни. Правилно след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите и възраженията на страните, съдът е достигнал до извод за доказаност на описаното в заповедта нарушение, както и че същото представлява нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР. Съгласно цитираната в оспорената пред съда заповед, разпоредба на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение" са деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. За да може едно нарушение на Етичния кодекс да се определи като тежко нарушение на служебната дисциплина е необходимо наличието на квалифициращо обстоятелство – деянието да е уронило престижа на службата. В мотивите на Тълкувателно постановление № 3 от 7.06.2007 г. на ВАС по т. д. № 4/2007 г., ОС на съдиите е посочено, че под "престиж на службата" следва да се разбира авторитетът на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава. Неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност. Законът изисква деянието да е "уронващо престижа", т. е. не е задължително престижът вече да е уронен. Достатъчно е поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. Не е необходимо деянието да е извършено на публично място. Но е задължително действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът е обсъдил доказателства и изложил мотиви, относно процедурата по издаване на оспорената заповед, въпреки липсата на доводи в тази насока и служебно е извършил проверка за спазване на сроковете за издаването му. Както сам е посочил ва касационната си жалба касатора, съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, при извършване на съдебна проверка, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. Предвид горното твърденията, че съдът е разгледал и изложил мотиви, относно спазване на процесуалните правила при издаване на акта при липсата на такива доводи от страна на касатора са неоснователни и извършената проверка от съда не представлява нарушение на процесуални правила. Правилно са отхвърлени оплакванията на касатора за материална незаконосъобразност на оспорената заповед, поради недоказаност на описаното в заповедта нарушение. Съдът е ценил всички представени по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и тези събрани в хода на проведеното дисциплинарно производство и доказателствата от воденото досъдебно производство № 799/2019 г. по описа на РП - Оряхово, ДП № 90/2019 г. по описа на ОСлО - Враца. Правилно е отречено и като ирелевантно за спора обстоятелството чия собственост е вилата, в която е намерено незаконното оръжие. Следва да бъде отбелязано, за безспорно доказано по делото, че касатора е разполагал с достъп до вилата, включително и ключове, които е държал в дома си, видно от представените му писмени обяснения. Пак според тях служителят сам е отключил вилата при извършването на проверката от инспекторите в отдел 02 при дирекция "Вътрешна сигурност" - МВР. Това обстоятелството безспорно се установява и от представените по делото протоколи от разпит на служителите, извършили проверката, видно от които И. сам е отключил портата, заявил е, че знае за какво са дошли и е посочил мястото на което се намират пушките. Предвид горното изводите на съда, че И. е разполагал с достъп до вилата и е оставил там притежаваното незаконно оръжие са правилни и кореспондират на всички събрани по делото доказателства. По отношение на намерените при проверката боеприпаси в представените писмени обяснения И. изрично е посочил, че са негови и че ги е забравил на шкафа, тъй като е законен ловец и същите са за ловно оръжие. По делото е представено заключение на комплексна - балистична дактилоскопна експертиза, съгласно което представената ловна пушка модел "ИЖ 27" е стандартно огнестрелно оръжие и произвежда изстрели с ловни патрони 12 калибър, както и че представлява огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ с допълнително заличен идентификационен номер. Според експерта представените общо 16 броя ловни патрони са стандартни боеприпаси за огнестрелно оръжие - ловна пушка 12 калибър и подлежат на кантрол съгласно ЗОБВВПИ. С оглед на горното описаното нарушение в заповедта за придобиване и държане на огнестрелно оръжие - пушка, марка "ИЖ -27", без идентификационен номер и без разрешение по ЗДБВВПИ е безспорно доказано по делото. Правилно съдът е приел, че в хода на дисциплинарното производство не са допуснати процесуални нарушения – дисциплинарното производство е проведено в сроковете по чл. 195 ЗМВР. Назначен е дисциплинарно разследващ орган, спазено е изискването на чл. 206, ал. 1 ЗМВР. С оглед извършеното нарушение правилно е приложен и чл. 206, ал. 2 ЗМВР. Правилно е приел, че заповедта е издадена в предвидената от закона форма и е мотивирана. Наведените оплаквания в касационната жалба се преповтарят с тези изложени пред първостепенния съд, на които същият е дал аргументиран и подробен отговор, съответен на доказателствата по делото и не е необходимо да се преповтарят от настоящата инстанция. Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. Следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено в съответствие с чл. 228 във вр. с чл. 143 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение