Решение № 49 от 2.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1668/2008 г.

Решение № 49 от 2.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1668/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Ерик Василев Производство по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК, във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на С. С. Ш. от гр. В., област Търговище срещу решението на Окръжен съд - гр. Т. от 15.02.2008 г., по гр. д. № 18/2008 г., с което е оставено в сила решение от 12.10.2007 г., по гр. д. № 611/2006 г. на Омуртагски районен съд и е отхвърлен предявеният от С. С. Ш. против А. М. Ю. иск да се признае за установено между страните, че ищецът е собственик на урегулиран поземлен имот III-151 в кв. 12, с площ 1210 кв. м., по плана на с. П., община О., заедно с построените в него масивна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ 68 кв. м. и второстепенна масивна сграда, със застроена площ от 50 кв. м., находящ се в с. Плъстина, община О., област Търговище, ул. "И" № 4, при граници: ул. "И", УПИ *, УПИ ХVI-359 и УПИ IV-150, на основание чл. 97, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (отм.). Ответникът по касационната жалба А. М. Ю. не е депозирал писмен отговор и не взема становище. Върховния касационен съд, състав на трето гражданско отделение, намира жалбата за процесуално допустима, а при проверка на обжалваното решение, с оглед заявените отменителни основания, съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.), за да се произнесе по нейната основателност взе предвид следното: Окръжният съд - гр. Т. е приел, че ищецът не е доказал по несъмнен начин правото си на собственост върху спорния имот, представляващ урегулиран поземлен имот III-151 в кв. 12, с площ 1210 кв. м., по плана на с. П., община О., заедно с построените в него масивна двуетажна жилищна сграда и второстепенна масивна сграда, находящи се в с. Плъстина, община О., тъй като е обвързан от влязлото в сила решение на съда, с което е отменен нотариалния акт, легитимиращ правата на неговите праводатели. Отделно са изложени съображения, че прехвърлянето с нотариален акт не е имало вещен ефект, доколкото купувачът не може да придобие права, които продавачите не са притежавали, с оглед на което не е налице хипотезата на чл. 115, ал. 4 ЗС. В тази връзка са отхвърлени като несъстоятелни доводите на ищеца, че валидно е придобил собствеността върху имота като добросъвестен купувач, което към настоящия момент го легитимира за собственик на имота. За да отхвърли предявения установителен иск за собственост, решаващият състав е приел, че ищецът не е придобил правото на собственост върху имота, на основание договор за покупко-продажба, тъй като нотариалния акт на неговите праводатели е отменен в преюдициален правен спор от съда, на основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.). Въззивният съд е констатирал също, че договорът за продажба на недвижим имот, с нотариален акт № 64 от 06.12.2005 г., с който С. С. Ш. е закупил имота, е извършена след завеждане на исковата молба по преюдициалния спор, поради което е обвързан от силата на пресъдено нещо по същото дело, което го обвързва, съгласно чл. 220, ал. 1 ГПК (отм.). Съдът е обосновал правните изводи на своето решение съобразявайки влязлото в сила съдебно решение от 16.05.2007 г., по гр. д. № 59/2006 г., на ВКС, както и писмените доказателства легитимираща материалното право на собственост на ответника по делото, като е отчел значението на вписването на нотариалния акт на ищеца и действието му по отношение на трети лица, с оглед на което е отхвърлил предявения иск за собственост. Касационната жалба на С. С. Ш. срещу решението на решението на Окръжен съд - гр. Т. от 15.02.2008 г., по гр. д. № 18/2008 г., съдържа оплаквания за неправилност на съдебното решение, поради нарушаване на материалния закон и твърдения, че не е отчетено правилно значението на вписването на исковата молба по смисъла на чл. 115 ГПК (отм.), поради което неправилно е отхвърлено възражението му, че е трето добросъвестно лице, което е придобило собствеността върху имота. Жалбата е неоснователна. Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно. Поставеният за разглеждане правен спор е за собствеността на имот, а допустимостта се обуславя от наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуване и упражняване правото на иск при постановяване на съдебното решение, поради което същото е допустимо. Правилно и в съответствие с материалния закон Окръжният съд - гр. Т. е установил фактическите обстоятелства по делото и е направил законосъобразни правни изводи. Ищецът твърди, че правото на собственост се установява въз основа на договор за покупка на недвижим имот от 06.12.2005 г., с който е придобил материалното право в своя патримониум. От събраните доказателства обаче се установява, че за същия имот е имало преюдициален правен спор между неговите продавачи М. М. и Д. М. и действителния собственик на имота, след решаването на който е признато правото на собственост на А. М. Ю., като е отменен нотариалния акт, легитимиращ М. и Д. М. за собственици на имота, на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност. След завеждане на делото по същия правен спор е извършено прехвърляне на спорното право на С. С. Ш., който е съдебно отстранен на 26.10.2006 г., тъй владението върху имота е било придобито от него след завеждане на исковата молба, в хипотезата на чл. 416, ал. 1 ГПК (отм.). Съгласно чл. 114, б. "а", във връзка с чл. 112, б. "а" от ЗС (ДВ, бр. 34 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.), трябва да бъдат вписани исковите молби, с които се признават вещни права. Въззивният съд правилно е приел, че вписването има оповестително-защитно действие, но след като не е вписана исковата молба по преюдициалното дело, решението, което е постановено по него, няма действие спрямо трети лица, според чл. 115, ал. 4 ЗС. В конкретния случай, С. С. Ш. е придобил право на собственост през 2005 г., когато не е имало вписана искова молба, поради което с оглед изричната разпоредба на чл. 121, ал. 3 ГПК (отм.), влязлото в сила решение не съставлява пресъдено нещо по отношение на него. Следователно, в случая е от значение редът на вписване, като правото принадлежи на този, чийто акт е вписан първи. А. М. Ю. се легитимира като собственик на имота с нотариален акт № 68 от 1965 г. и не се е отказал от своето право на собственост по надлежния ред. От друга страна, С. С. Ш. обосновава своето право на собственост с нотариален акт № 64 от 06.12.2005 г., но е придобил права от лицата, чийто титул за собственост е отменен с влязло в сила решение, на основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.). Правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие или собственикът се откаже от него, съгласно чл. 99 ЗС и с оглед данните по делото се установява по несъмнен начин, че ищеца не е собственик на урегулиран поземлен имот III-151 в кв. 12, с площ 1210 кв. м., по плана на с. П., община О., заедно с построените в него масивна жилищна сграда на два етажа, със застроена площ 68 кв. м. и второстепенна масивна сграда, със застроена площ от 50 кв. м., находящ се в с. П., община О., област Търговище, ул. "И" № 4, при граници: ул. "И", УПИ II-152, УПИ ХVI-359 и УПИ IV-150. С оглед гореизложеното, обжалваното решение е постановено в съответствие на материалния закон и при липса на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр. 2 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение