Решение № 2430 от 26.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 24/2017 г.
ВАСVI отделение26.02.2018 г.докладчик Мариета Милева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2040/20.10.2016 г. по адм. дело № 1873/2016 г. на Административен съд - В.. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 2430 от 26.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 24/2017 г., VI о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Ер- 5" ЕООД, гр. В. против решение № 2040 от 20.10.2016 г. по адм. дело № 1873/2016 г. на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против постановление от 18.12.2014 г. на дирекция "Инспекция по труда" - В., с което на основание чл. 405а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) е обявено съществуването на трудово правоотношение между дружеството и Г. С. Г. и на дружеството са дадени предписания да предложи на Г. сключване на трудов договор. Жалбоподателят поддържа, че решението на административния съд е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. Моли да бъде отменено. Ответникът- дирекция "Инспекция по труда" - В. не изразява становище. О. Г. С. Г. също не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения срок за касационно оспорване и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - В. е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореното постановление на дирекция "Инспекция по труда" - В. е издадено от компетентен съгласно чл. 399, ал. 1 във връзка с чл. 405а, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) и чл. 21 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заключението на административния съд, че постановлението на дирекция "Инспекция по труда" - В. е съобразено с материалния закон, също се споделя от настоящата инстанция. При верен и точен анализ на нормативната уредба и в съответствие с представените доказателствата първоинстанционният съд приема, че предпоставките на чл. 405а, ал. 1 КТ са осъществени и са налице основания за издаване на постановление, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между "Ер-5" ЕООД, гр. В. и Г. С. Г. и на дружеството са дадени предписания да предложи на Г. сключване на трудов договор. По делото е установено, че през периода 28.10.2014 г. - 07.11.2014 г. Г. работи като строителен работник за "Ер-5" ЕООД, гр. В.. Същият изпълнява, възложени му от дружеството ремонтни дейности, като демонтаж на преградни стени, изхвърляне на отпадъци и др. в строителен обект, находящ се на ниво 1 в сградата на "М. В." ЕАД с работно време от 6.30 до 17.00 часа, почивка от 10.00 часа по 10.30 часа, два почивни дни в седмицата и 50.00 лв. възнаграждение на ден. Установено е също, че трудов договор между работника и "Ер-5" ЕООД, гр. В. не е сключен. При тези факти правилно съставът на Административен съд - В. приема, че през посочения период Г. предоставя работната си сила на дружеството в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ - без наличие на трудово правоотношение. Законосъобразно и обосновано от доказателствата е преценено, че в случая всички елементи на трудовото правоотношение са осъществени и между страните е постигнато споразумение относно трудовите функции, мястото на изпълнението им, работното време и възнаграждението за полагания труд, но въпреки това трудов договор не е сключен. Поради това, като достига до заключение, че условията на чл. 405а, ал. 1 КТ са изпълнени и не са налице основания за отмяна на постановлението на контролните органи на дирекция "Инспекция по труда" - В., с което е обявено съществуването на трудово правотношение между "Ер-5" ЕООД като работодател и Г. С. Г. като работник и на дружеството са дадени предписания за сключване на трудов договор с Г., съставът на административния съд постановява решение в съответствие с материалния закон и представените доказателства. Възраженията на касационния жалбоподател, че Г. е работил на обекта без знанието на управителя на дружеството, а работата му е възлагана от свид. К., който работи по граждански договор и не представлява юридическото лице, са неоснователни. Тези доводи се опровергават от показанията на свид. С. и К., които установяват, че Г. е получавал възнаграждението си от управителя на дружеството Р. Д., както и че инцидентът с Г. е настъпил в присъствието на Д. Показанията на свидетелите за тези обстоятелства правилно са кредитирани от съда като непротиворечиви. Същите се подкрепят и от факта, че гражданският договор между свид. К. и "Ер - 5" ЕООД е сключен на 11.11.2014 г., поради което преди тази дата свидетелят не би могъл да предлага в същия обект работа на трети лица, както и от обстоятелството, че строителните работи са възложени от инвеститора "М. В." ЕАД на дружеството и липсват данни за привлечени подизпълнители. Касационните доводи, свързани с несъответствие на работното време в обекта и времето, през което Г. е престирал труд, също са неоснователни, тъй като се опровергават от събраните гласни доказателства (свид. К. и С.). Представеното удостоверение, издадено от "М. В." ЕАД, относно времето на провеждане на ремонтните работи в сградата на дружеството, не опровергава показанията на свидетелите и не променя горните изводи, тъй като документът установява предвиденото във вътрешния правилник, но не и времето, през което действително работниците на "Ер- 5" ЕООД са извършвали дейност в обекта. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства, поради което следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, шесто отделение,