Решение № 167 от 20.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 53/2011 г.

Решение № 167 от 20.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 53/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван Недев Производството е касационно по жалби от подсъдимите С. З. Б. и Н. В. А. против въззивно решение № 300/17.ХI.2010 г. по внохд 296/2010 г. на АС - В. Търново. Макар и не изрично, първият навежда всички касационни основания по съображения, че доказателствата са ценени необективно и едностранчиво, че без основание му е отказано съкратено съдебно следствие пред първата инстанция; не е съгласен с потвърждаването на присъдата спрямо него и изменението спрямо другия подсъдим Н. В. А. Той (А.) е навел касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК - допуснато е нарушение на материалния закон и наложеното му наказание е явно несправедливо. Съображенията му са, че не е извършил престъплението, за което е обвинен, признат за виновен и осъден. Иска да се отмени решението и да бъде оправдан, а в ръкописно изготвената жалба от негово име - делото да се върне за ново разглеждане "...за да излезе обективната истина тъй като съм невинен.". В съдебното заседание защитниците поддържат жалбите, а повереникът на частния обвинител и граждански ищец Д. М. Н. поддържа решението да остане в сила поради неоснователност и на двете жалби. Прокурорът е на становище жалбите да останат без уважение като неоснователни. След преценка доводите и становищата на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 от НПК ВКС, I-во н. о. в настоящия състав намира: Подсъдимите С. З. Б. и Н. В. А. са признати за виновни и осъдени, първият по чл. 199, ал. 2, т. 1, предл. II-ро, във вр. с чл. 199, ал. 1, т. 4, чл. 198, ал. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" от НК на 18 (осемнадесет) години лишаване от свобода при първоначален строг режим, а вторият по чл. 199, ал. 2, т. 1, предл. II-ро във вр. с чл. 198, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от НК на 17 (седемнадесет) години лишаване от свобода при първоначален строг режим, които да изтърпят в затвора - Плевен за това, че на 23.ХII. 2005 г., в [населено място], в съучастие като извършители, при условията на опасен рецидив за Б., отнели чужди движими вещи - златен ланец на стойност 1053,78 лв. и сумата 100 лв. от владението на М. Р. А., с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това сила и деянието е придружено с нанасяне на средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК, изразяваща се в трайно затрудняване движението на снагата и разстройство на здравето, временно опасно за живота, от които е последвала смъртта на М. Р. А.; осъдени са солидарно да заплатят на Д. М. Н. 100000 лв., а на Е. Р. Атанасова 50000 лв., обезщетение за неимуществени вреди от престъплението и на двете 1153,78 лв., обезщетение за имуществени вреди, ведно със законните последици - лихви и разноски, а в полза на държавата държавна такса и разноските по наказателното дело. Доводите и на двамата жалбоподатели повтарят тези, поддържани и пред въззивната инстанция, са неоснователни Решението е взето по вътрешно убеждение, основано на закона и обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на делото. Изготвено е в съответствие с нормата по чл. 339 от НПК, като доводите на страните са обсъдени и е посочено кои съдът е възприел за основателни и кои - не; изложени са аргументирани съображения за това. Стремежът на всеки от тях да прехвърли вината на другия е избрана защитна позиция и не е основание за извод, че при преценката на доказателствата са допуснати нарушения на процесуалните правила. В съответствие с тях - чл. 370, ал. 3 от НПК, на Б. е отказано съкратено съдебно следствие и това е посочено в определението от 10.II.2010 г. по нохд 928/2009 г. на ОС-Плевен - л. 159 от делото. Без всякакво значение е съгласието или несъгласието му с размера на наказанието на другия подсъдим, поради което и този довод не следва да се обсъжда. При приетите за установени по несъмнен начин фактически обстоятелства законът е приложен правилно. Двамата подсъдими в съучастие като извършители са осъществили признаците на престъплението квалифициран грабеж по чл. 199, ал. 2, т. 1, предл. II-ро, във вр. с чл. 199, ал. 1, т. 4, чл. 198, ал. 1, чл. 20, ал. 2, чл. 29, ал. 1, б. "а" и б. "б" от НК за Б., а за А. по чл. 199, ал. 2, т. 1, предл. II-ро във вр. с чл. 198, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от НК. Не е налице и третото касационно основание - явна несправедливост на наложеното на всеки от подсъдимите наказание. Касае се до изключително тежко престъпление, а и на двамата е определено най-лекото по вид наказание от санкцията на нормата. Правилно е разграничено по размер с оглед наличието за Б. и на квалифициращия признак опасен рецидив. По делото не се установяват основания за повече снизхождение към двамата подсъдими. В гражданската част съдът констатира нарушение на Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Въззивният съд не е констатирал, че дължимата държавна такса по уважените от първата инстанция искове възлиза на 4046,15 лв., а не е в присъдения размер 2046 лв. От своя страна АС-В. Търново не е присъдил държавна такса по увеличението на обезщетението в полза на Д. М. Н. в тази инстанция. Нарушението е отстранимо в производство по чл. 306, т. 4 от НПК. По тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК ВКС, I-во н. о.