Решение № 4069 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12414/2020 г.

Решение № 4069 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12414/2020 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. М. Т. от гр. Бургас, чрез адвокат Г. Н. обжалва решение № 1099/14.08.2020 г. на Административен съд – Бургас постановено по адм. дело № 1351/2016 г., в частта, в която е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт № Р-02000215006391-091-001/21.01.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Бургас. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт в обжалваната част, поради противоречие с материалния закон и нарушение на процесуалните правила. Поддържа се, че решението е постановено в нарушение на чл. 30 ЗДДФЛ - съдът е установил по-нисък размер на доходите от упражняване на адвокатска професия, но въпреки това не е намалил размера на осигурителните вноски при годишно изравняване на осигурителния доход за ДОО, ДЗПО – УПФ и здравно осигуряване, чийто размер се приспада от годишната данъчна основа по ЗДДФЛ. В тази връзка се сочи, че осигурителният доход на ревизираното лице за 2009 г. следва да се определи за 213 работни дни, за 2010 година – за 238 отработени дни, а за 2011 за 239 работни дни, тъй като жалбоподателката е ползвала болнични (отпуск за временна неработоспособност). Доводите за нарушения на процесуалните правила се отнасят до преценката на доказателствата по делото. Касаторът твърди, че съдът незаконосъобразно не е кредитирал представените отчети, като частни документи, които изменят първоначално договореното адвокатско възнаграждение. Според касатора при определяне на данъчната основа съдът не е съобразил, че в случаите, в които от събраните гласни доказателства се установява по-нисък размер на дохода от адвокатска професия, в годината на придобиване на дохода, следва да се отчете размерът на дохода, вписан в крайния отчет. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира се присъждане на деловодни разноски. В представено по делото писмено становище от 15.02.2021 г. на М. Т. е направено възражение за настъпила абсолютна погасителна давност за част от задълженията, за периода от 1.01.2009 г. до 31.12.2011 г. и на задълженията за лихви, претендирани от НАП преди 1.01.2014 г. В представени по делото писмени бележки на адв. Г. Н. от 15.02.2021 г. е направено възражение за изтекла погасителна давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК по отношение на задълженията за данък върху доходите и задължителни осигурителни вноски за 2009 година. Ответникът – директор на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика", град Бургас не е изразил становище по касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид, доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу тази част от съдебния акт, която е неблагоприятна за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд – Бургас е бил ревизионен акт, с който на М. Т. от град Бургас са установени задължения за периода 2009 г. – 2013 г. за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ както следва: за 2009 година в размер на 1 953, 91 лева и лихви в размер на 1 145, 05 лева, за 2010 година, в размер на 1 796, 49 лева и лихви в размер на 867, 87 лева, за 2011 година в размер на 2 808, 42 лева и лихви в размер на 1 065, 74 лева, за 2012 година в размер на 3 228, 86 лева и лихви в размер на 894, 20 лева и за 2013 година в размер на 920, 04 лева и лихви в размер на 161, 58 лева; както и за задължителни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО, упражняващо свободна професия, както следва: за ДОО за 2009 г. в размер на 2 205, ЗЗ лева и лихви в размер на 1 887, 86 лева, за 2010 година в размер на 2 033, 13 лева и лихви размер на 1 325, 59 лева; за 2011 г. в размер на 2 188, 64 лева и лихви в размер на 977, 68 лева; за 2012 година в размер на 2 235, 43 лева и лихви в размер на 619, 05 лева и за 2013 г. в размер на 1 437, 40 лева и лихви в размера на 252, 44 лева; за ДЗПО в УПФ за 2009 г. в размер на 857, 20 лева и лихви в размер на 733, 80 лева; за 2010 г. в размер на 924, 14 лева и лихви в размер на 602, 53 лева; за 2011 г. в размер на 854, 93 лева и лихви в размер на 381, 90 лева; за 2012 г. в размер на 883, 61 лева и лихви в размер на 244, 70 лева и за 2013 г. в размер на 550, 63 лева и лихви в размер на 96, 70 лева лихва и за здравно осигуряване в НЗОК за 2009 г. в размер на 1 343, 45 лева и лихви в размер на 787, 30 лева, за 2010 г. в размер на 1 467, 28 лева и лихви в размер на 708, 83 лева, за 2011 г. в размер на 1 350, 16 лева и лихви в размер на 512, 36 лева, за 2012 г. в размер на 1 421, 29 лева и лихви в размер на 393, 61 лева и за 2013 г. в размер на 877, 81 лева и лихви в размер на 154, 16 лева. Първоинстанционният съд е изменил ревизионния акт в частта на определените задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2009 – 2012 година и за вноски за ДОО за 2010 г., като е намалил размера им и съответните лихви и е отхвърлил жалбата в останалата част. Предмет на касационно обжалване е решението в отхвърлителната част. В останалата част, в която са отменени частично задълженията по ЗДДФЛ за 2009 г. – 2012 г. и за ДОО за 2010 г. решението е влязло в сила като необжалвано от страната, за която е неблагоприятно. За да постанови този резултат съдът е установил за всеки от ревизираните периоди декларираните от лицето доходи от упражняване на адвокатска професия в годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и общият доход от адвокатска дейност, придобит през съответния период въз основа на подробен анализ на събраните по делото доказателства. В мотивите на решението съдът е направил фактически установявания за получения доход по всеки договор за правна защита и съдействие, сключен от адв. Т. през ревизираните периоди, което е довело до постановяването на съдебен акт в обем от 254 страници. За 2009 г. е установен доход от адвокатска дейност в общ размер на 28 874. 81 лева, формиран от получените плащания на адвокатски хонорар в брой и чрез банков превод по общо ЗЗ правоотношения за правна защита и съдействие. За 2010 година в решението е установен доход от адвокатска дейност в общ размер на 31 651. 98 лева формиран от получени адвокатски възнаграждения по общо 57 правоотношения за адвокатска защита и съдействие. За 2011 г. установеният доход от адвокатска дейност е в общ размер на 48 330. 38 лева, получен по общо 64 правоотношения за адвокатска защита, за 2012 г. – в общ размер на 62 129. 19 лева, получен по общо 70 правоотношения за адвокатска защита и съдействие и за 2013 г. – в общ размер на 45 612. 27 лева по общо 64 правоотношения за адвокатска защита и съдействие. В мотивите си съдът изрично е посочил, че в общия размер на установения доход за съответния ревизиран годишен период се сключва и декларираният от ревизираното лице доход от свободна професия в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. Принципно съдът е приел, че доходите се формират от договореното и платено адвокатско възнаграждение, което подлежи на облагане в данъчния период според датата на плащането. При плащане в брой, съдът на основание ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 6/2012 г. е приел, че договорът за правна помощ в тази част има характер на разписка за заплащане на адвокатското възнаграждение. Плащанията чрез банков превод са установени от представените по делото банкови извлечения. В случаите, в които в договора е уговорено възнаграждение, но няма данни за плащането му, съдът е приел, че няма получени плащания и реализиран доход от адвокатска дейност. На основание чл. 14, ал. 1 ЗДДФЛ съдът е приел, че релевантна е годината на плащане на дохода, а не годината, в която са приключени отношенията между адвоката и клиента и евентуално е съставен отчет. Твърденията на ревизираното лице, че платената сума от клиента, включва не само адвокатско възнаграждение, а и разноски по делата, съдът е приел за недоказани. Посочил е, че принципно няма законова пречка първоначално уговореното възнаграждение да бъде променено, но по съгласие на страните по договора и в същата писмена форма, в каквато е сключен договорът. Според съда представените отчети не представляват анекс за изменение на първоначално сключения договор. Въз основа на анализа на доказателствата по всеки отделен договор за правна защита и съдействие, съдът е обосновал извод, че в големия брой случаи отчетите документират предаването на сума от адвокат на клиент, която представлява присъдени разноски за водене на съответните дела. По делото не е установено, че водено от адв. Т. съдебно производство е прекратено по нейна вина, за да е налице предвидената в чл. 35, ал. 4 ЗА хипотеза, при която повереникът дължи връщане на полученото възнаграждение. При преценката на доказателствата сила на представените отчети, съставени от жалбоподателката по повод приключване на отношенията й със съответния клиент съдът е изложил мотиви относно характерът им на частни документи, без достоверна дата и е съобразил наличието на дописвания и зачерквания. Според съда съдържанието на отчетите може да бъде зачетено, ако подписалите ги лица са потвърдили пред съда, под страх от наказателна отговорност, че отразеното в отчета е вярно. Затова при определяне размера на полученото възнаграждение съдът е съобразил отчетите, подписани от онези свидетели, разпитани в съдебното производство, които са заявили, че са подписали отчетите и действително са получили обратно суми от първоначално дадените от адв. Т. в размера, посочен в отчета. В тези случаи съдът е преценявал частните документи за връщане на суми във връзка с данните от съдебните решения за присъдени разноски и съответно дали върнатите суми представляват възстановяване на деловодни разходи. В тази връзка съдът служебно е извършил справка в Централния уеб базиран интерфейс за публикуване на съдебните актове за всяко съдебно производство по отношение на което по делото са събрани доказателства за платени възнаграждения на адв. Т.. Според съда в случаите, в които от доказателствата се установява връщане на суми съгласно съставените отчети, остатъкът от адвокатския хонорар следва да се включи в дохода за годината, в която е получен, а не за годината в която е съставен отчета и са приключени отношенията с клиента. С тези мотиви и предвид установения от доказателствата по делото размер на облагаемия доход съдът е определил годишна данъчна основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за всеки от ревизираните периоди, като е съобразил и констатациите за доход от други източници в съответния период. За 2009 г. при доход от адвокатска дейност в общ размер на 28 874. 81 лева и доход от продажба на лек автомобил в размер на 5 700 лева, съдът е определил дължим данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 1891. 14 лева, ДОО – 2292. 76 лева, здравно осигуряване (ЗО) – 1453. 10 лева и ДЗПО – УПФ – 917. 39 лева, поради което е изменил ревизионния акт в частта на установения данък върху доходите на физическите лица. За 2010 година при установен доход от адвокатска дейност в размер на 31 651. 98 лева, съдът е определи данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 1 32. 83 лева вместо 1796. 49 лева и съответните лихви, както и вноска за ДОО в размер на 1897. 56 лева, вместо определената в ревизионния акт вноска в размер на 2 033. 13 лева. Задълженията за ЗО и ДЗПО са установени в размер на 1496. 21 лева и съответно в размер на 939. 12 лева, които са по-високи от посочените в акта. За 2011 г. при установен доход от адвокатска дейност в размер на 48 330. 38 лева, съдът е определил данък в размер на 2 703. 93 лева и съответните лихви от 787. 60 лева, вместо 2 808. 42 лева и лихви от 1065. 74 лева. Задължителните осигурителни вноски за този период са установени в размери по-високи от определените в ревизионния акт. За 2012 година при установен доход в размер на 62 129. 19 лева, съдът е приел, че дължимият данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ е в размер на 2 865. 48 лева, а вноските за ДОО, ЗО и ДЗПО в по-голям размер от определения в ревизионния акт. За 2013 година при придобит доход в размер на 45 612. 27 лева съдът е установил данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски в по-висок размер от определените в ревизионния акт. Решението е частично неправилно. Основателно е направеното от процесуалния представител на касатора възражение за изтекла погасителна давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК в хода на касационното производство по отношение на установените с ревизионния акт задължения за 2009 година. Тази норма, предвижда, че с изтичането на 10 – годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането и прекъсването на давността, с изключение на изрично изброени случаи. В конкретния случай давностният срок по чл. 171, ал. 2 ДОПК за данъка върху доходите на физическите лица по ЗДДФЛ и задължителните осигурителни вноски (ЗОВ) по чл. 6, ал. 8 КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО, установени за 2009 г. е започнал да тече от 1.01.2011 г., тъй като е следвало да се платят в срок до 30.04.2010 г. и е изтекъл на 01.01.2021 г., в хода на съдебното производство пред касационната инстанция. По делото не са налице данни и доказателства за прилагане на предвидените в чл. 171, ал. 2 ДОПК изключения. По аргумент за противното от чл. 160, ал. 4 ДОПК в случаите, когато давностният срок е изтекъл след приключване на ревизионното производство и е уважено възражение за изтекла давност, съдът не дължи произнасяне по основанието и размера на задълженията. С оглед на изложеното възражението за изтекла абсолютна погасителна давност за задълженията по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО за 2009 г. следва да се бъде уважено, като се постанови отмяна на съдебното решение, в тази му обжалвана част и отмяна на ревизионния акт по отношение на определения данък върху доходите на физическите лица по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ в размер на 1891. 14 лева и лихви от 1 109. ЗЗ лева, вноски за ДОО в размер на 2 205. ЗЗ лева и лихви от 1 887. 86 лева, вноски за ДЗПО – УПФ в размер на 857. 20 лева и лихви от 733. 80 лева и вноски за ЗО в размер на 1 343. 45 лева и лихви от 787. 30 лева. За останалите задължения (главница и лихви) абсолютната давност не е изтекла. Данъкът върху доходите на физическите лица и задължителните осигурителни вноски за 2010 г., са дължими в срок до 30.04.2011 г., поради което 10 – годишният срок е започнал да тече от 1.01.2012 г. и изтича на 1.01.2022 г. Не са изтекли давностите срокове и за задълженията, установени за останалите ревизирани периоди. По силата на чл. 162, ал. 2, т. 9 ДОПК лихвите върху вземанията за данъци са публично държавно вземане и за тях са приложими давностните срокове по чл. 171 ДОПК. В останалата част касационната жалба е неоснователна. Първото наведено оплакване е за нарушение на материалния закон – чл. 30 ЗДДФЛ при определяне на данъчната основа за доходите от упражняване на свободна професия по чл. 29, ал. 3, т. 1 от ЗДДФЛ от съда и е неоснователно. Съгласно чл. 30, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ годишната данъчна основа се определя, като облагаемият доход по чл. 29, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка. Касаторът счита, че при установен по-нисък размер на облагаемия доход за съответната година, съдът е следвало да измени и размера на осигурителните вноски върху окончателния размер на годишния осигурителен доход и определеният нов размер на тези вноски да бъде приспаднат от данъчната основа по чл. 30 ЗДДФЛ. Това становище принципно е вярно, но е приложимо в случаите, когато осигурителният доход, върху който са определени изравнителните вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО не надвишава максималния размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година. В конкретния случай по делото няма спор, че ревизираното лице, в качеството си на адвокат, упражнява свободна професия и е самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т. 1 КСО. Видно от мотивите на ревизионния акт, задължителните осигурителни вноски за довнасяне по чл. 6, ал. 8 във връзка с чл. 4, ал. 3, т. 1 КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО, са определени върху разликата между максималния осигурителен доход, определен в закона за съответния период и осигурителният доход, върху който от лицето са внесени авансово осигурителни вноски. За ревизираните периоди на 2010 г. и на 2011 г. са отчетени действително отработените дни от адв. Т. при съобразяване на времето, през което лицето е ползвало отпуск за временна неработоспособност и годишният осигурителен доход е определен за времето, през което е упражнявана трудовата дейност. В ревизионния акт при определяне размера на осигурителните вноски при годишно изравняване, са приспаднати декларираните и внесени от лицето изравнителни вноски, посочени в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за съответния период. За 2010 година при ревизията е установен доход от упражняване на свободна професия - адвокат в общ размер на 38 063 лева. Съдът след подробен анализ на доказателствата по делото е установил доход за този период в общ размер на 31 651. 98 лева. След приспадане на нормативно признатите разходи от 25 %, облагаемият доход по чл. 29 ЗДДФЛ е 23 738. 98 лева, както е посочено и в касационната жалба. Така установеният облагаем доход, който е и осигурителен доход на ревизираното лице в качеството му на самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3, т. 1 КСО, надвишава определения при ревизията максимален осигурителен доход за 2010 година в размер на 23 439. 40 лева за 238 отработени дни. Съгласно чл. 6, ал. 8 КСО в приложимата по време редакция, окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лица не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. За 2010 година максималният размер на месечният осигурителен доход е 2000 лева, а годишният - 24 000 лева. На това основание за отработените 238 работни дни в ревизионния акт е определен максималния размер на годишния осигурителен доход - 23 439. 40 лева. От него е приспаднат осигурителния доход, върху който са внесени авансовите осигурителни вноски от 4 814. 71 лева и дължимите вноски при годишно изравняване, в размер на 11 % за ДОО, 5 % за ДЗПО – УПФ и 8 % за здравно осигуряване, са определени върху разликата от 18 624. 69 лева. От изложеното следва, че размерът на осигурителните вноски на ревизираното лице, който подлежи на приспадане от данъчната основа на доходите от упражняване на свободна професия на основание чл. 30, ал. 1, т. 1 ЗДДФЛ за 2010 година е този посочен в ревизионния акт – общо 5789 лева, от които 1 364. 45 лева, внесени ЗОВ (ред 2, част II от ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2010 г.) и 4 424. 55 лева, определени при ревизията върху окончателния размер на осигурителния доход от този вид дейност. По тази причина установеният от съда облагаем доход от упражняване на адвокатска професия за 2010 година, макар и в по-нисък размер, от този определен при ревизията, който надвишава максималния осигурителен доход за данъчната година, не води до промяна в размера на определените в ревизионния акт осигурителни вноски и съответно върху сумата, която подлежи на приспадане от данъчната основа по чл. 30 ЗДДФЛ. В случая, в нарушение на чл. 6, ал. 8 КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО съдът е приел, че за 2010 година допълнителните задължения за осигурителни вноски са както следва: в размер на 1 897. 56 лева за ДОО, в размер на 1 496. 21 лева за здравно осигуряване и в размер на 939. 12 лева за ДЗПО – УПФ или общо 4 332. 95 лева, а не определените в ревизионния акт върху максималния размер на осигурителния доход - 4 424. 55 лева. В резултат при изчисляване на данъчната основа по чл. 30 ЗДДФЛ от облагаемия доход за 2010 година в размер на 23 738. 98 лева (31 651. 98 лева – 25 % нормативно признати разходи) е приспаднал сумата 5 697. 40 лева вместо сумата 5 789 лева и след приспадане на декларираното данъчно облекчение в размер на 976 лева и внесения от лицето данък в размер на 381. 73 лева, е определил задължение в размер на 1 324. ЗЗ лева, вместо 1 315. 67 лева. Решението в частта на определената вноска за ДОО за 2010 година в размер на 1897. 56 лева е влязло в сила, поради което общият размер на ЗОВ за 2010 г. е 5653. 43 лева (1364. 45 лева + 1897. 56 лева + 924. 14 лева + 1467. 28 лева). След приспадането им от облагаемия доход и при съобразяване на размера на данъчното облекчение и внесения данък, които не са спорни по делото, се получава дължим данък в размер на 1 329. 22 лева, който е в по-висок размер от данъка, определен със съдебното решение в обжалваната част. С оглед на изложеното, решението в частта, в която е отхвърлена жалбата за установените задължения за 2010 година, следва да се остави в сила като краен резултат. За 2011 година съдът е установил доход от упражняване на адвокатска професия в размер на 48 330. 38 лева, при установен в ревизионния акт доход - 54 138. 94 лева. Облагаемият доход по чл. 29, ал. 3, т. 1 ЗДДФЛ, след приспадане на 25 % нормативно признати разходи е в размер на 36 247. 79 лева. Максималният размер на годишния осигурителен доход за този период е определен на 23 868. 79 лева. Осигурителната вноска за фонд ДОО за самоосигуряващи се лица е в размер на 12, 8 % за 2011 г. съгласно чл. 6, ал. 3, т. 9, б. "а" от КСО ( ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.), а не 11 %. Съгласно чл. 6, ал. 8 КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО за разликата над максималния размер на осигурителния доход до пълния размер на облагаемия доход не се дължат осигурителни вноски. На основание чл. 30 ЗДДФЛ при формиране на данъчната основа следва да се приспаднат задължителните осигурителни вноски (ЗОВ), в размера, посочен в ревизионния акт - 6 363. 49 лева (1 969. 76 лева, ред 2 от приложение № 3 на ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2011 г. и 4 393. 73 лева, определени за довнасяне по ревизионния акт). Съдът не е съобразил това обстоятелство и е определил по-висок размер на задълженията за осигурителни вноски и съответно по-нисък размер на данъка по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ. Допуснатото нарушение засяга отменителната част на съдебното решение, която не е предмет на касационен контрол. В обжалваната част, в която жалбата е отхвърлена относно установените задължения за 2011 година, решението е правилно постановено. По аналогични съображения следва да се остави в сила решението и в частта, в която е отхвърлена жалбата за задълженията за 2012 година. За този период съдът е установил по-голям размер на доходите от упражняване на свободна професия – 62 129. 19 лева, при определени в ревизионния акт доходи в размер на 58 967. 50 лева. Максималният размер на годишния осигурителен доход, върху който са определени ЗОВ при ревизията е в нормативно определения размер за този период - 24 000 лева. Съдът в нарушение на чл. 6, ал. 8 КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО е определил по-висок размер на ЗОВ за довнасяне, които е приспаднал от данъчната основа по чл. 30 ЗДДФЛ. За 2013 година съдът е установил доходи в по-голям общ размер - 45 612. 27 лева, докато при ревизията са установени доходи в размер на 43 727. 92 лева. Максималният осигурителен доход за тази година е в размер на 26 400 лева. При определен по-висок размер на задължението за ДДФЛ и ЗОВ, съдът в съответствие с чл. 160, ал. 5 ДОПК е отхвърлил жалбата в тази част. Останалите доводи в касационната жалба за неправилна преценка на представените от касатора отчети по договори за правна помощ и съдействие, са неоснователни. Съдът е изложил подробни съображения относно размера на дохода по всеки един сключен от ревизираното лице договор за правна защита и съдействие, в това число и по отношение на представените към съответния договор отчети. Правилно е преценил доказателствената им сила на частни документи по смисъла на чл. 180 ГПК. Установените факти се подкрепят от доказателствата по делото. Правилно е приложен материалният закон. В съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗДДФЛ съдът е приел, че доходът от упражняване на свободна професия е получен към момента на плащането в брой, съответно към момента на заверяване на банковата сметка на ревизираното лице. При установяване размера на доходите съдът е обсъдил събраните по делото гласни доказателства и там където връщането на платения адвокатски хонорар е потвърдено от свидетеля като страна по договора за адвокатска защита и съдействие, под страх от наказателна отговорност, съдът е съобразил това обстоятелство при формиране размера на доходите. Представените частни документи и гласните доказателства са обсъдени във връзка с данните за присъдени разноски със съдебните актове по съответните дела. Извършената от съда преценка за характера на върнатите суми (адвокатско възнаграждение или възстановяване на направените разноски) се подкрепя от доказателствата по делото. Неоснователно е възражението в касационната жалба за допуснато процесуално нарушение при определяне на данъчната основа във връзка с установеното от съда връщане на адвокатския хонорар, в последващ период (т. 19, от мотивите за данъчен период 2012 година). Правилно съдът се е позовал на чл. 14, ал. 1 от ЗДДФЛ, според която норма на облагане подлежат доходите, придобити през данъчната година. Този извод съответства и на момента на получаване на дохода, установен в чл. 11, ал. 1 и 2 ЗДДФЛ. По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че решението следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлена жалбата на М. Т. относно установените задължения за 2009 г., поради изтекла погасителна давност по чл. 171, ал. 2 ДОПК в хода на касационното производство. В останалата обжалвана част решението следва да се остави в сила. По разноските: При този изход на спора, следва да се отмени решението и в частта на присъдените в полза на администрацията разноски за сумата над 1093 лева и в частта на присъденото й юрисконсултско възнаграждение за сумата над 1485. 17 лева. На касатора следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции съобразно материалния интерес по уважената част от касационната жалба. В първоинстанционното производство жалбоподателят е направил разноски в общ размер на 3 945 лева, поради което следва да се присъдят още 944. 98 лева. В касационното производство обжалваният материален интерес е в общ размер на 42 654. 57 лева (главница и лихви), а направените разноски са само за платена държавна такса в размер на 341. 23 лева. Касационната жалба се уважава по отношение на задълженията за 2009 г. в общ размер на 10 815. 41 лева (главница и лихви), поради което на жалбоподателката се дължат разноски в размер на 86. 52 лева – общо 1031. 50 лева за двете съдебни инстанции. От ответника по касация не е направено искане по разноските, поради което такива не следва да му се присъждат за настоящото производство. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,