Решение № 2434 от 9.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8612/2014 г.

Решение № 2434 от 9.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8612/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Свежест" ЕООД - гр. Видин, против решение № 32 от 10.05.2014 г. по адм. дело № 158 от 2013 г. по описа на Административния съд - Видин, в частта, с която са отхвърлени предявените искове за 1200 лв. и за 27 193,48 лева. Оспорва решението в тази част като неправилно и иска да бъде отменено, като бъдат уважени предявените искове. Необосновано съдът е приел, че причинените напуквания по сградата на дружеството не са в резултат на изградения надлез до имота на ищеца, изпълнен съгласно отменената заповед № 122 от 01.10.2004 г. на кмета на община Видин. Строежът е бил в непосредствена близост до сградата и това е причинило нанесените по нея вреди. Претендира разноски за двете инстанции. Оспорва като прекомерно адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на община Видин. Ответникът по жалбата - община Видин, редовно призован, не се представлява. В писмено становище по делото, представено от адв. Петков, моли да се остави в сила решението. В заключението на вещото лице е посочено, че вредите са причинени от действия по изграждането на съоръжението, а не от действия по урегулирането, предвидено с отменената заповед. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Административният съд - Видин, обосновано е приел в мотивите си, че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността за вреди. Доказателствата по делото не установяват кумулативно необходимите предпоставки за ангажиране на отговорността на община Видин. В хода на съдебното производство съдът е установил, че направените разходи за конструктивна експертиза в размер на 1200 лв. и за отстраняване на пукнатини по сградата в размер на 27 193,48 лв. не са причинени от отменената като незаконосъобразна заповед № 122 от 01.10.2004 г. на кмета на община Видин. Освен това строителството не е извършено от община Видин, която не е и възложител на строежа. Съдебното решение следва да бъде оставено в сила в оспорената му част. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Административния съд - Видин, е образувано по предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ от "Свежест" ЕООД - гр. Видин, против община Видин за обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт - заповед № 122 от 01.10.2004 г. на кмета на община Видин, изразяващи се в направени разходи в размер на 1000 лв. за извършени строителни дейности: изграждане на нов портал - 800 лв., и преместване на помещението на портиера и охраната на имота - 200 лв., както и за извършени ремонти дейности на обекти в имота им в резултат на строителството на надлеза на ул. "Цар Иван Асен II" в размер на 27 193,48 лв. и 1200 лв. за изготвена конструктивна експертиза във връзка с ремонта на сградата - всичките ведно със законната лихва от 01.01.2009 г. до окончателното изплащане на сумата. Съдът е осъдил община Видин да заплати на "Свежест" ЕООД - гр. Видин, обезщетение за имуществени вреди, причинени от отменената като незаконосъобразна заповед № 122 от 01.10.2004 г. на кмета на община Видин в размер на 950 лв., представляващи разноски за изграждане на нов портал в имот с идентификатор 10971.506.541, и 200 лв., представляващи разноски за преместване на помещението на портиера и охраната в същия имот, или общо сумата 1150 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.01.2010 г. до окончателното изплащане на сумите. В тази част решението не е обжалвано и е вляло в сила. С решението - предмет на касационно оспорване, са отхвърлени предявените искове от "Свежест" ЕООД - гр. Видин, за обезщетение за имуществени вреди, причинени от отменената като незаконосъобразна заповед № 122 от 01.10.2004 г. на кмета на община Видин, изразяващи се в направени разходи в размер на 1200 лв. за изготвена конструктивна експертиза и в размер на 27 193,48 лв. - за отстраняване на пукнатини в сграда в имот с идентификатор 10971.506.541, ведно със законната лихва от 01.01.2009 г. до окончателното издължаване, като неоснователен. Съдът е приел в мотивите си, че вредите, претендирани от ищеца, изразяващи се в разходите за отстраняване на нанесени пукнатини по сградата и направени разноски за изготвяне на конструктивна експертиза във връзка с повредите по сградата, не са пряка и непосредствена последица от отменената заповед на кмета на общината, а са пряка последица от изпълнителите на строителни дейности. Община Видин не е участник в строителството на обекта, при изпълнението на който са причинени претендираните от ищеца вреди, нито пък е пряк причинител на вредата. Решението е правилно. Съдът подробно е изследвал фактите по делото и приложимия материален закон. Изводите му са обосновани и законосъобразни. Със заповед № 122 от 01.10.2004 г. на кмета на община Видин е одобрен ПР и ПРЗ за обект "Площад "Нора Пизанти" - гр. Видин". След одобряването на измененията на подробните устройствени планове е издадено разрешение за строеж № РС-25 от 17.11.2005 г. от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с което е разрешено на Министерството на транспорта строителството на обект "Изграждане на нов граничен комбиниран мост на река Дунав при Видин - Калафат. Прилежаща инфраструктура на българския бряг". С решение № 12 от 25.01.2010 г., постановено по АД № 174 от 2009 г. на Административния съд - Видин, заповед № 122 от 01.10.2004 г. на кмета на община Видин е отменена като незаконосъобразна. Съдът обосновано е приел, че претендираните вреди, изразяващи се в увреждане на сградата на дружеството и наложили извършването на ремонт, както и преди това - изработване на конструктивна експертиза за преценка на състоянието на сградата, не са пряка и непосредствена последица от отменената заповед на кмета на община Видин. Със заповедта за частично изменение на ПУП е одобрено изменение на ПР и ПЗ за имота, находящ се в близост до имота на касационния жалбоподател. По делото не е установено, че самото предвиждане за изграждания обект - надлез, е в нарушение на строителните норми и е предвидено незаконосъобразно в непосредствена близост до сградите на дружеството. Поради това съдът правилно е приел за недоказан от жалбоподателя факта, че предвиденото със заповедта строителство само по себе си е предпоставка за причиненото увреждане на сградата, а не изпълнението на строителните работи по изграждането на надлеза. Само позоваването на твърдението на вещото лице, че предвиденото строителство се намира много близо до имота на дружеството ищец, не е основание да се приеме, че предвиденото със заповедта на кмета строителство е пряка и непосредствена причина за увреждането на сградата. В представената по делото конструктивна експертиза е посочено, че появилите се повърхностни пукнатини по външните стени на производствените помещения са вследствие предизвиканите динамични сътресения от набиването на обсадните тръби на изпълняваните изливни пилоти. Но от това не следва изводът, че изливните пилоти са проектирани в нарушение на закона съгласно отменената като незаконосъобразна заповед на кмета на общината. Освен това правилен е и изводът на съда, че липсва причинно-следствена връзка между направените от ищеца разходи и незаконосъобразния административен акт. Представените по делото доказателства за извършени строителни работи на стойност 27 193,48 лева не могат да бъдат отнесени към процесния ремонт на сградата на "Свежест" ЕООД - гр. Видин. Видно от показанията на разпитаните свидетели, ремонтът по фасадата и вътрешните ремонтни дейности са извършени в края на 2009 и началото на 2010 г. Представените по делото фактури са за закупени строителни материали в периода от 16.06.2009 до 23.04.2012 г., въз основа на което не може да се приеме, че те се отнасят до строителни дейности, имащи връзка с предмета на спора. С оглед на това решението в обжалваната му част е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения претендираното от ответника възнаграждение в размер на 1416 лв. не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК и следва да бъде присъдено в пълния му размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,