Решение № 377 от 22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1381/2009 г.

Решение № 377 от 22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1381/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Жанета Найденова Производството е по чл. 290 ГПК. Върховният касационен съд, 4-то гр. отд. с Определение № 1* от 30.12.2009 г. по настоящето гр. д. № 1381/2009 г. е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд от 4.06.2009 г. по гр. д. № 288/2009 г. в частта в която е отменено решението на Пазарджишкия окръжен съд от 23.01.2009 г. по гр. д. № 829/2008 г. и е отхвърлен иска за претърпяни неимуществени вреди за разликата над 10 000 лева до 15 000 лева и е оставено в сила решението в частта в която е отхвърлен искът за разликата от 15 000 лева до 30 000 лева, както и в частта в която като е отменено решението на Пазарджишкия окръжен съд и е отхвърлен искът за присъждане обезщетение за имуществени вреди в размер на 850 лева и за заплащане на разноски над 311 лева до 960 лева. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като при определяне размерът на претърпяните от незаконните действия на държавните органи по чл. 2, т. 2 ЗОДОВ, неимуществени вреди съществува противоречива практика по основните въпроси: взема ли се предвид предвид броят на незаконните обвинения и продължителността на наказателното преследване до постановяване на оправдателна присъда. Върховният касационен съд след проверка на изложените в касационната жалба на Н. К. К. оплаквания за неправилност на постановеното от Пловдивския апелативен съд, решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, прие следното: По делото е било установено, че с постановление от 23.09.2002 г. на районния прокурор в гр. П. е било образувано предварително производство срещу Н. К. К. от гр. П. за това че в качеството си на длъжностно лице-управител на фирма "Г" ООД бил присвоил чужди пари на стойност 25 000 деноминирани лева, поверени му да ги управлява с които се разпоредил в свой личен интерес- престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 201, ал. 1 НК. Разследването е било извършвано от следовател при Окръжната следствена служба гр. П. до 11.05.2006 г., когато с Постановление за частично прекратяване на наказателно производство прокурор от Окръжната прокуратура гр. П. прекратил частично наказателното производство в частта относно обвинението срещу Н. К. за извършено престъпление по чл. 282, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК. С ново Постановление от 31.07.2006 г. били предприети действия на прокурора за отстраняване процесуалните нарушения, допуснати при повдигане на обвинението срещу Н. К. К. по сл. д. № 224/2002 г. на Окръжна следствена служба гр. П., като е било посочено, че допълнителното разследване ще се извърши от прокурор И след това на 8.08.2006 г. Н. К. К. бил привлечен в качеството на обвиняем за извършени престъпления по чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 201 НК за времето от месец януари 1999 г. до м. март 1999 г. и за времето от м. октомври 1998 г. до м. ноември 1998 г. - т. е. бил привлечен да отговаря за едно и също престъпление-това по чл. 202, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 201 НК но извършвано през различни периоди от време. На 10.08.2006 г. П. внесла обвинителния акт в съда, който с присъда от 19.10.2007 г. по н. о. х. д. № 1849/2006 г. го признал за невиновен в извършването на инкриминираните престъпления и го оправдал по повдигнатите обвинения. Присъдата влязла в законна сила след постановяване на решението на Пазарджишкия окръжен съд от 11.01.2008 г. по в. н. о. х. д. № 977/2007 г. Или, за около 5 години и три месеца ищецът-касатор е бил подложен на моралното изпитание да опровергава обвиненията и да доказва своята невиновност. Предприетите срещу него действия са били незаконни, след като в слязла в законна сила оправдателна присъда Н. К. К. е бил оправдан. За претърпяните неимуществени вреди-страх, безпокойство, подтиснатост, срам от това че е обвинен в присвояване на суми в големи размери, странене от хората, отчуждаване от приятели, общо обезщетението би следвало да бъде в размер на 15 000 лева. Този размер ВКС определя общо-глобално, както е посочено в т. 11 на ТР № 3/2004 г. ОСГК на ВКС приема, че на поставения въпрос в определението за допустимост следва да се отговори по следния начин: При определяне размера на претърпяните от незаконните действия на държавните органи по чл. 2 ЗОДОВ, неимуществени вреди, обезщетението следва да се определя общо, без да се вземат предвид броя на повдигнатите обвинения. Следва да се вземе предвид тежестта на преживяванията, срокът на незаконното наказателно преследване или задържане и конкретните прояви на преживявания за всеки един човек поотделно. В този смисъл Пловдивският апелативен съд е постановил решението си и то не е в противоречие с практиката на ВКС- ТР № 3/2004 г. В подобен смисъл са и останалите цитирани в Определението по допускане решения Правилна е тази практика, която се съобразява с указанията дадени в Т. Р. № 3/2004 г. Пловдивският апелативен съд не е съобразил константната практика досежно размера на определеното обезщетение, -той е занижен. Върховният касационен съд счита, че като обезщетение за претърпяните болка и страдания от неимуществен характер ищецът-касатор следва да да получи обезщетение общо в размер на 15 000 лева. Счита, че този размер е съобразен с конкретния случай и с общо приетите критерии за справедливост по чл. 52 ЗЗД.. Вярно е че на обезщетяване подлежат всички претърпяни от незаконното обвинение в извършени престъпления вреди, но имуществените вреди в конкретния случай са по- 1000 лева и в този аспект решението на въззивния съд не би могло да се коригира. Същото се отнася и до претендираните в наказателното производство разноски, като елементи от претърпяните имуществени вреди. В полза на Н. К. следва да се присъдят и направените по делото разноски за всички инстанции до сега съобразно уважения размер на исковете, които са в размер общо на 1946.50 лева но като се приспаднат 311 лева присъдено от Пловдивския апелативен съд, оставя да се присъдят 1 635.50 лева. Върховният касационен съд приема, че решението на Пловдивския апелативен съд следва да се отмени само в частта, в която искът за претърпяни неимуществени вреди е бил отхвърлен за разликата от 10 000 лева до 15 000 лева и в тази част да постанови ново решение с допълнително присъждане на сумата 5 000 лева. На основание гореизложеното Върховният касационен съд