Решение № 1473 от 4.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16110/2009 г.

Решение № 1473 от 4.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16110/2009 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби-първата, подадена от кмета на община община Вълчедръм, чрез процесуалния му представител адв. Ф. Генински против решение от 7.10.2009 г., постановено по адм. д. № 462/2009 г. по описа на Административен съд - Монтана, с което е отменена негова Заповед № 1051/06.07.2009 г., с която е постановено изземване на подробно описани в нея имоти от ползващия ги без правно основание "Спринк" ЕООД гр. В. Търново и е разпоредено същите да се предадат на ползувателя им Тихомир Кирилов Богданов от с. Септемврийци обл. Монтана . В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и да бъде потвърдена заповедта на кмета на община Вълчедръм. В о. с. з. на ВАС не изпраща представител, в писмени бележки поддържа жалбата. Против същото решение е постъпила и касационна жалба от Тихомир Кирилов Богданов от с. Септемврийци обл. Монтана с твърдение за незаконосъобразност на решението на първоинстанционния съд, който игнорирал монополното положение на "Спринк" ЕООД и "моралното право на касатора да спечели това дело". В о. с. з. на ВАС не изпраща представител. Ответникът - "Спринк" ЕООД, чрез юрк. Цветанов изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Сочи, че посочените от касаторите доводи, като отменителни основания, са неоснователни. По делото има безспорни данни, които решаващият съд е обсъдил и е стигнал до правилния извод, че оспорващият Богданов е само ползувател на въпросните земеделски имоти, поради което е следвало да търси правата си по реда на ЗЗД и ЗАЗ, а административният орган противозаконно е упражнил намеса в чисто гражданскоправни отношения. Върховният административен съд, след като прецени данните по делото и релевираните отменителни основания, приема за установено следното: Касационна жалба на Тихомир Кирилов Богданов от с. Септемврийци обл. Монтана е подадена направо във ВАС по пощата на 24.11.2009 г. /видно от клеймо върху пощенски плик на л. 13 от делото/, а той като страна е бил уведомен лично за решението на АС - Монтана на 15.10.2009 г., видно от приложената на л. 136 от делото разписка. В решението на АС-Монтана е отразено, че то подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните. Според правилото за броене на сроковете, регламентирано в ГПК, четиринадесетдневният срок за обжалване започва да тече от следващия ден и изтича на 29.10.2009 г. - четвъртък, присъствен ден. Касационната жалба на Тихомир Кирилов Богданов до ВАС, депозирана в пощата на 24.11.2009 г., се явява просрочена с оглед нормата на чл. 211, ал. 1 от АПК. Срокът за подаване на жалба, без значение дали е частна, първоинстанционна, въззивна или касационна, е преклузивен. Като такъв, за разлика от давностния, тече по отношение на всички и не може да се спира или прекъсва. Спазването на срока е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на жалбата, за която съдът е длъжен да следи служебно при всяко положение на делото и без направено възражение от другата страна. Просрочената жалба е процесуално недопустима за разглеждане по същество и затова тази касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното в тази част по нея съдебно производство да бъде прекратено на основание чл. 215, т. 3 от АПК. В тази си част настоящото решение е с характер на определение. Касационната жалба на кмета на община община Вълчедръм е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Монтана се е развило по жалба на Драган Цветанов, процесуален представител на "Спринк" ЕООД гр. В. Търново, представлявано от управителя Младен Милков, против Заповед № 1051/06.07.2009 г. на кмета на Община Вълчедръм, с която на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ са иззети подробно описаните имоти, находящи се в землищата на с. Септемврийци, като ползвани от него без правно основание и е разпоредено предаването им на Тихомир Кирилов Богданов, за който е прието, че е ползувател на правно основание. Съдът е събрал релевантните за спора доказателства, които подробно е обсъдил. Посочил, че административното производството е инициирано с молба, вх. №-М 165-Т от 29.04.2009 г., депозирана в Община Вълчедръм от Тихомир Богданов, с която поискал от кмета на Общината да издаде заповед на основание чл. 34 от ЗСПЗЗ, с която да изземе от "СПРИНК" ЕООД гр. В. Търново имотите, подробно описани в тази молба, поради липса на правно основание за тяхното ползване. Обсъдил представените с тази молба договори за наем и аренда на имотите, за които молителят твърди, че се ползват без основание от търговското дружество. Събрал като доказателства и Протокол от 27.04.2009 г. на комисия при Общината за извършен оглед на част от процесните имоти, Писмо вх. № М-165-Т от 12.06.2009 г. на Община Вълчедръм, с което търговското дружество уведомява Общината, че между него и земеделския производител Кирил Богданов е налице материално-правен спор, който е извън компетентността на административните органи, писмо изх. № ПО-06-376/22.07.2009 г. на ОСЗ- Вълчедръм, че процесните имоти се ползват от Тихомир Богданов на основание сключени договори за наем и аренда и писма изх. № № ПО-06-400/17.08.2009 г. и ПО-06-408/25.08.2009 на ОСЗ - Вълчедръм, че процесните имоти са възстановени по реда на ЗСПЗЗ на техните собственици, какъвто и между които не е Тихомир Богданов. При тази данни съдът е извел извод за незаконосъобразност на заповедта поради нарушение на материалния закон, тъй като нормата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ изисква при изземване земята да бъде предоставена на собственика, респ. ползувател, с възстановено по реда на ЗСПЗЗ право на собственост, каквото качество Тихомир Богданов няма по отношение на процесните имоти, тъй като той не е собственик, респ. ползвател с възстановено право на собственост. Изложил мотиви, че Тихомир Богданов е ползвател на основание договори за аренда и наем, а това е различно правно основание от възстановяването /за собствениците/, респ. придобиването на собственост /за ползвателите/ по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи. Допълнил, че ЗСПЗЗ е специален закон, който регламентира условията и реда за възстановяване собствеността върху земеделски имоти, респ. и като изключение придобиването на такава собственост от ползватели на такива имоти при условията на § 4 и сл от ПЗР на ЗСППЗЗ. Изложил мотиви, че действително Тихомир Богданов има качеството на ползвател на годно правно основание, но това право е придобито вследствие на сключени по гражданските закони договори, а не по реда на ЗСПЗЗ, поради което спорът между оспорващото дружество и заинтересованата страна Тихомир Кирилов Богданов представлява гражданско правен спор, който следва да се реши по гражданскоправен ред, а не с издаване на административна заповед. С тези аргументи съдът приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна и постановил отмяната й. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Обоснован и законосъобразен е извода на съда, че заповедта е издадена при нарушение на материалния закон. Неоснователно е възражението, че съдът неправилно е приложил нормата на чл. 34 от ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, в действащата към момента на издаване на процесната заповед редакция на текста /ДВ, бр. 10 от 2009 г./, по искане на собствениците или на ползвателите на правно основание, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им. Изрично в нормата е предвидено, че земеделските имоти следва да са с възстановено право на собственост, което уточнение е в унисон с логиката на цялостното уреждане на материята относно бързата защита на правото на собственост по административен ред, чрез изземване на имотите по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ. Защитават се именно земеделските имоти с възстановено право на собственост, а не земите въобще. В случая имотите е разпоредено да бъдат предоставени на ползувател, чието право на ползване е основано на договори за аренда и наем. Тези договори обаче не доказват неговата активна легитимация да иска изземване по посочения ред, а молителят е следвало да търси защита по общия исков ред. В тази връзка практиката на ВАС е константна и безпротиворечива. Предвид изложеното се явява неоснователно твърдението в жалбата за осъществено от съда буквално и стеснително, а не логическо и сравнително-правно тълкуване на чл. 34 ЗСПЗЗ . Впрочем систематическото и историческото тълкуване на чл. 34 ЗСПЗЗ води тъкмо до извод за законосъобразност на решението на съда. Вторият довод, че суверенно право на правоимащия е сам да избере кой способ да използва при защита на правата си, е по принцип основателен, но с уговорката, че тази негова възможност следва да се реализира само в рамките на защитими по съответния ред права. В случая правото на Тихомир Богданов е незащитимо по реда на чл. 34 ЗСПЗЗ, респ. по реда на АПК. Както бе посочено по-горе, ВАС е последователен в практиката си, че споровете между собственици, респ. ползуватели и арендатори по повод имотите следва да бъдат решени по общия исков ред, а не чрез намесата на кмета на общината. Така и в Решение № 2195 от 17.02.2009 г. по адм. д. № 12616/2008 г., Решение № 12094 от 15.10.2009 по адм. д. 3806/2009 г., двете - на IV отд. на ВАС. С оглед горния анализ правилно заповедта е приета за материалнонезаконосъобразна и е отменена. Решението е съобразено с материалния закон и е обосновано. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се установи то да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,