Решение № 3946 от 16.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5943/2019 г.

Решение № 3946 от 16.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5943/2019 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на община Ловеч срещу Решение № 184 от 8.01.2019 г. по адм. дело № 3881/2018 г. по описа на Административен съд – София – град, с което е отхвърлена исковата претенция на община Ловеч срещу Министерство на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/, с искане да се осъди МРРБ да заплати на общината сумата от 788 509, 24 лв., представляваща наложената с писмо изх. № 99-00-6-3962/25.04.2013 г. на главния директор на главна дирекция "Програмиране и регионално развитие" и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Регионално развитие" /ОПРР/ финансова корекция в размер на 788 509, 24 лв., представляваща 10 % от стойността на реално верифицираните разходи по договор № BG161 P0001/1. 4-02/2008/010-S-14 от 30.07.2010 г., сключен между община Ловеч и "Трейс груп холдинг" АД на стойност 6 742 079, 48 лв. без ДДС.

Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът неправилно е приел финансовата корекция за правилно определена по размер, без да е разгледал всички елементи от фактическия състав на понятието "нередност". Излага доводи, че административният орган не е изложил мотиви в тази връзка, а празнота в акта е допълнена от съда – "досежно сериозността и характера на нарушението в частта на размера, неспазвайки принципа за пропорционалност". Касаторът твърди още, че съдебното решение е необосновано, както и че при постановяването му не са установени фактите по делото. Твърди, че от община Ловеч като възложител не са допуснати сочените от административния орган нарушения на ЗОП и съответните им нередности. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество, като касационната инстанция отмени административния акт.

Постъпила е и частна жалба от община Ловеч срещу определение от 25.02.2019 г. по адм. дело № 3881/2018 г. на АССГ, с което се изменя решение № 184 от 8.01.2019 г. по същото дело в частта за разноските.

Ответникът – Министерство на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в писмен отговор на същата. Моли решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на оспорване пред административния съд е писмо изх. № 99-00-6-3962/25.04.2013 г. на главния директор на главна дирекция "Програмиране и регионално развитие" и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Регионално развитие" /ОПРР/, с което на община Ловеч е наложена финансова корекция в размер на 788 509, 24 лв., с включен ДДС, представляваща 10 % от стойността на реално верифицираните разходи по договор за СМР № BG161 P0001/1. 4-02/2008/010-S-14 от 30.07.2010 г., сключен между община Ловеч /възложител/ и "Трейс груп холдинг" АД /изпълнител/ на стойност на стойност 6 742 079, 48 лв. без ДДС.

Съдът е приел от фактическа страна, че община Ловеч е бенефициер по сключен административен договор № BG161 P0001/1. 4-02/2008/010 от 21.10.2009 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, сключен с МРРБ, Управляващ орган на ОПРР - главна дирекция "Програмиране и регионално развитие". Договорът има за предмет осъществяването на проект "Подобряване на физическата и жизнена градска среда в община Ловеч" и е на стойност 9 326 479. 04 лв, като договорът е със срок на изпълнение 20 месеца. Във връзка с изразходване на средствата е проведена открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Определяне на изпълнител на СМР и СРР по проект "Подобряване на физическата и жизнена градска среда в община Ловеч"". Обществената поръчка е приключила със сключване на договор № BG161 P0001/1. 4-02/2008/010-S-14 от 30.07.2010 г. между община Ловеч и "Трейс груп холдинг" АД на стойност 6 742 079, 48 лв. без ДДС. Във връзка с така сключения договор за обществена поръчка, административният орган е констатирал нередности, въз основа на които е наложил финансова корекция. С писмо изх. № 99-00-6-3963/25.04.2013 г. ръководителят на Управляващия орган е уведомил община Ловеч за установена нередност при изпълнение на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № BG161 Р0001/1. 4-02/2008/010 от 21.10.2009 г. и налагане на финансова корекция в размер на 788 509, 24 лв. Тази сума е предмет на исковата претенция, по която е постановено оспореното съдебно решение.

В своите констатации, довели до налагане на корекцията, административният орган е изложил, че след получен сигнал за

нередност, от одиторите на Изпълнителна агенция "Одит на средствата от ЕС" /ОСЕС/ е извършена проверка на операциите по ОПРР 2007-2013 г. Извършена е проверка на проведената процедура за възлагане на обществена поръчка, като в заключението си одитният орган е констатирал, че следва да се наложи финансова корекция за установени отклонения при прилагането на законодателството в областта на обществените поръчки, конкретно са установени нарушения на чл. 25, ал. 5, вр. чл. 25, ал. 6, вр. чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗОП. Нарушението е класифицирано като нередност № 23 от Приложение № 2 от Насоките ЕК COCOF 07/0037/03-BG - "прилагане на неправомерни критерии за подбор и възлагане", респективно Нередност 3 от Приложение 3 към чл. 6, ал. 2 от Методология за определяне на финансови корекции, които се прилагат спрямо разходите, свързани с изпълнението на оперативните програми, съфинансирани от структурните инструменти на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за рибарство /Методология за определяне на финансови корекции – МОФК/ – "неправомерни критерии за подбор и възлагане", като е направено предложение за налагане на финансова корекция в размер на 10 % от стойността на реално верифицираните разходи по Договор № BG161 Р001/1. 4-02/2008/01014 от 30. 07-2010 г., слючен с "Трейс груп холдинг" АД на стойност 6 742 079, 48 лв. без ДДС. Установени са нарушения на ЗОП, поради това, че в обявлението и документацията за участие са включени изисквания или условия, които дават предимство или необосновано ограничават участието на лица в обществената поръчка, което се отъждествява с незаконосъобразни критерии за подбор, довели до необосновано ограничаване на участието на потенциалните лица в процедурата. Конкретно установените нередности са следните:

1. Възложителят е включил в минимални изисквания в раздел ІІІ. 2. 2 "Икономически и финансови възможности" от обявлението изискването участникът да се намира в трайни и добри взаимоотношения с утвърдени финансови институции, за което представя референции за финансова стабилност от Банка, която има оценка на кредитния рейтинг най-малко ВВВ - съгласно системата за оценка на Standart & Poors и Fitch или BAA2 по Мудис.

2. Възложителят е включил следните минимални изисквания в раздел ІІІ. 2. 3 - "Технически възможности" от обявлението, следните изисквания: "Участникът да бъде вписан и регистриран в Централния професионален регистър на строителя към Камарата на строителите в България за строежи от първа до пета група, като в случай, че участва като обединение, всички членове на обединението следва да са регистрирани за строежи от съответната група и категория (минимум ІІІ категория строежи). Същото изискване е заложено и в т. 8. 3 от документацията за участие.

3. Участникът да притежава опит в изпълнението на "подобни обекти" за последните 5 години на 3 успешно изпълнени обекта, всеки на стойност минимум 4 000 000 лв., като в случай, че същият участва като обединение, водещият партньор трябва да е изпълнил минимум два обекта, които са с посочената по-горе стойност, а другите партньори - поне един.

4. Внедрените системи за качество следва да са действали не по-малко от 6 месеца преди датата на откриване на процесната процедура.

5. Възложителят е включил в поръчката като минимално изискване към техническите възможности на участниците, изискване към участника да докаже, че разполага с назначени по трудов договор минимум 100 строителни работника".

След като е изяснил фактическата обстановка и е издирил приложимата нормативна уредба, съдът от правна страна е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалния закон. Изложил е, че съгласно чл. 5 (Обн. - ДВ, бр. 53 от 2010 г., в сила от 13.07.2010 г.) от Методологията за определяне на финансови корекции, нередностите, за които се прилагат финансови корекции са свързани с неспазване на следните основни принципи: публичност и прозрачност, свободна и лоялна конкуренция, равнопоставеност и недопускане на дискриминация. Съгласно Наредбата за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове и програми, съфинансирани от ЕС, нередност, съгласно определението, дадено в чл. 1, параграф 2 от Регламент 2988/95, означава "всяко нарушение на разпоредба на правото на Общността, в резултат на действие или бездействие от икономически оператор, което е имало или би имало за резултат нарушаването на общия бюджет на Общностите или на бюджетите, управлявани от тях, или посредством намаляването или загубата на приходи, произтичащи от собствени ресурси, които се събират направо от името на Общностите или посредством извършването на неоправдан разход. Съобразявайки посочените разпоредби, събраните и приети по делото доказателства, съдът е извел извод, че вменените на бенефициера нарушения във връзка с процесния договор за обществена поръчка, съставлява нередност, която нарушава общия бюджет на Общностите или на бюджетите, управлявани от тях, във връзка с която може да се приеме, че е налице неоправдан разход. Съдът е подкрепил извода на административния орган за допуснато от община Ловеч нарушение на чл. 25, ал. 5 и ал. 6 ЗОП (отм.); , изразяващо се в заложени неправомерни критерии за подбор, предвид включените в обявлението и документацията на обществената поръчка дискриминационни условия, които са завишени, несъобразени със законовите изисквания и несъответстващи на сложността и обема на обществената поръчка, което нарушение е квалифицирано като нередност № 23 от Приложение 2 от Насоките на ЕК COCOF 07/0037/03-BG - прилагане на неправомерни критерий за подбор и възлагане. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 5 от ЗОП (отм.); , възложителите нямат право да включват в решението, обявлението или документацията условия или изисквания, които дават предимство или необосновано ограничават участието на лица в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета и количеството или обема на обществената поръчка. По силата на чл. 25, ал. 6 от същия закон, критериите за подбор, свързани с определено ниво на професионална квалификация и опит, и документите, с които се доказва съответствието с тях, трябва да са съобразени и да съответстват на обекта, предмета, стойността, сложността, както и количеството или обема на обществената поръчка и предназначението на строителството, доставките или услугите.

Съдът е приел, че в конкретния случай цитираните разпоредби и установените в тях принципи не са спазени, като по отношение на отделните нередности е изложил следните мотиви:

В раздел ІІІ. 2. 2 "Икономически и финансови възможности" от обявлението, е заложено изискване към участниците в поръчката да се намират в трайни и добри взаимоотношения с утвърдени финансови институции, за което представя референции за финансова стабилност от Банка, която има оценка на кредитния рейтинг най-малко ВВВ - съгласно системата за оценка на Standart & Poors и Fitch. или BAA2 по Мудис. Според съда, така поставено, това изискване представлява допълнителна и излишна административна тежест, която не дава гаранции за качество и финансова обезпеченост на кандидата. Кредитният рейтинг на обслужващата банка, по същество, представлява рейтинг за финансова стабилност на самата банка, не на участника в дадената поръчка и по никакъв начин не гарантира стабилността на участника в поръчката. Финансовата сигурност на дадена банка не следва да се използва като индикатор за икономическите и финансови възможности на участниците да изпълнят конкретна, макар и сложна и на голяма стойност поръчка, поради което следва да се приеме, че това изискване не е съобразено с предмета и характера на поръчката, не е индикатор за икономическите и финансови възможности на участника да изпълни поръчката и следва да се квалифицира като нарушение на чл. 25, ал. 5 и ал. 6 ЗОП (отм.);.

Съдът е приел за незаконосъобразен и критерият, заложен в раздел ІІІ. 2. 3. "Технически възможности" от обявлението, а именно всеки член на обединението да е регистриран за минимум трета категория строежи в ЦПРС. В разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от ЗКС е посочено "Когато физически или юридически лица се обединяват за изпълнение на строежи или отделни видове строителни и монтажни работи по ал. 2, поне един от участниците в обединението трябва да е вписан в регистъра". Според съда законодателят е въвел минималното изискване, но по никакъв начин не ограничава възложителите да изискат подобно вписване от всеки един от участниците в обединението. Още повече, че ал. 4 на същия член 3 гласи изрично, че участието в обединение не поражда права за лицата, които не са вписани в регистъра, самостоятелно да изпълняват строежи или отделни строителни и монтажни работи. Следователно, в случай, че изискване за вписване в ЦПРС е отправено към всеки един участник в обединение, което е неперсонифицирано лице, то това изискване следва задължително да е съобразено с разпределението на дейностите между участниците в обединението, съгласно договора за обединение. При това положение съдът е приел за недопустимо и незаконосъобразно да се изисква вписване в ЦПРС от участник в обединение, който няма да извършва строително – монтажни дейности. За правилен е приел изводът на административния орган, че така описаното нарушение е с финансов ефект и същото е възможно да доведе до финансова вреда на общия бюджет на Европейския съюз, поради което е налице нередност по смисъла на чл. 1, параграф 2 от Регламент № 2988/95 на Съвета и чл. 2, т. 7 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета.

На следващо място, съдът е приел за незаконосъобразно и изискването "Участникът да притежава опит в изпълнението на подобни обекти за последните 5 /пет/ години на 3 /три/ успешно изпълнени обекта, всеки на стойност минимум 4 000 000 лв. В случай, че участникът участва като обединение, водещият партньор трябва да е изпълнил минимум два обекта, които са с посочената по-горе стойност, а другите партньори - поне един". При определяне на критериите за подбор възложителят действа при условията на оперативна самостоятелност, чиито граници са определени в чл. 25, ал. 5 ЗОП (отм.);. Цитираната разпоредба задължава възложителите да определят критериите за подбор така, че да не дават предимство или необосновано да ограничават участието в обществената поръчка и да бъдат съобразени с предмета и обема на поръчката. Видно от обявлението, минималното изискване се доказва с декларация със списък на три договора, всеки на стойност минимум 4 000 000 лева за последните пет години, придружен с копие на договора и копие на референцията за добро изпълнение. При така формулираните изисквания в съответната обществена поръчка става ясно, че възложителят е изискал брой изпълнени договори. В тази връзка съдът е споделил извода на УО, че така поставеното условие е завишено и дискриминационно на две основания, а именно: от една страна по отношение на заложеното изискване за конкретен обем на всеки един от изискуемите договори, като е недопустимо да се твърди, че участник, който е изпълнил например 10 (десет) договора, всеки един от които на стойност 3 000 000 лева би имал по-малко опит или възможности да изпълни качествено поръчката от друг, който е изпълнил изискуемите три договора, всеки един на стойност не по-малко от 4 000 000 лева. С оглед на така заложеното от възложителя изискване, подобни участници следва да бъдат отстранени. Според съда, от друга страна, изискването към водещия партньор на участник – обединение е дискриминационно. Общ принцип при възлагането на обществените поръчки, е че поставените от възложителя изисквания и условия следва да бъдат еднакви за всички участници в процедурата. Третирането на членове на обединение като отделни участници е неправомерно и е в противоречие, както с принципите за равнопоставеност, така и със смисъла на самото обединение, а именно дадени лица да обединят дейността си, за да могат с общи усилия и с общи ресурси да постигнат обща стопанска цел. Съдът е посочил още, че съгласно разпоредбата на чл. 50 ЗОП (отм.); документите, удостоверяващи икономическото и финансово състояние и техническите възможности и/или квалификация съгласно разпоредбата на чл. 51 ЗОП (отм.); , се предоставя от всеки един член от обединението, но минималните изисквания поставени от възложителя следва да се покрият от обединението като цяло. Тоест обединението следва да се разглежда като самостоятелен участник, без да се прави каквото и да е разграничение между неговите членове, поради наличието на такова разграничение. Следователно налице е безспорно нарушение с финансово влияние, съответно нередност по смисъла на чл. 1, параграф 2 от Регламент 2988/95 на Съвета и чл. 2. т. 7 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета.

Съдът е приел за ограничително и поставеното в условията на поръчката изискване "Внедрените системи за качество следва да са действали не по-малко от шест месеца преди откриване на настоящата процедура". Съдът намира, че по този начин необосновано се ограничава участието на лица, които имат такива системи например от един или два месеца и тези системи за управление на качеството ще се прилагат и ще действат по време на изпълнението на поръчката. Самото покриване на изискванията на съответните сертифицирани организации и внедряването на системи за качество, за опазване на околната среда и за здравословни и безопасни условия на труд е достатъчна гаранция за начина на работа и отговорността на дадено лице. Не може да се приеме, че меродавно за качествено изпълнение на съответна обществена поръчка е колко месеца преди възлагане на същата съответната организация е била сертифицирана. Важното тук е, че към момента и по време на изпълнение на съответната обществена пръчка изпълнителя ще отговоря на минималните изискване, покрива съответните системи за качество. Така поставеното изискване отново се явява дискриминационно и следва да се квалифицира като нередност по смисъла на чл. 1, параграф 2 от Регламент № 2988/95 на Съвета и чл. 2, т. 7 от Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета.

По отношение на изискването "Участникът да докаже, че разполага с назначени по трудов договор минимум 100 строителни работника", съдът е приел, че наличието на такова изискване необосновано и ненужно ограничава участието на лица, които могат да изпълнят дейностите предмет на поръчката, в съответствие с очаквания резултат, чрез персонал нает не само на трудови, но и на граждански договори. Както трудовите, така и гражданските договори, са нормативно регламентирани форми на взаимоотношения между две страни и с оглед предмета на конкретната обществена поръчка няма основание тези правоотношения да се поставят под различен знаменател. Според съда, с така постановеното изискване участниците са лишени от предвидената в чл. 51а ЗОП възможност да ползват ресурсите на трети лица, тоест да наемат лица по граждански договор, за да осигурят необходимия човешки ресурс за изпълнение на поръчката. Прието е също така с дефинирането на условието възложителят необосновано и ненужно се намесва в организацията на изпълнението от страна на участниците.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Постановено е при липса на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – в съответствие с материалния закон, административнопроизводствените правила и е обосновано.

Неоснователно е възражението в касационната жалба, че първоинстанционният съд не е установил фактите по делото и не е проверил фактическите твърдения на страните, като по този начин е постановил неправилно и необосновано решение. Оспореният съдебен акт е постановен при пълнота на фактическия и доказателствен материал по делото. Първостепенният съд е установил и подробно обсъдил всички релевантни към спора факти, относимите доказателства, възраженията и становищата на страните. Съдът подробно е анализирал всяко едно от установените от административния орган 5 броя нарушения, като е изложил конкретни мотиви защо приема, че посочените от органа нарушения са налице, каква е тяхната правна квалификация, съответно класифицирането им като нередност, представляваща основание за налагане на финансова корекция. Изложените от съда съображения по всяка една от петте нередности, настоящият съдебен състав намира за изчерпателни, правили и законосъобразни, като с оглед разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, счита, че те не следва да бъдат преповтаряни в настоящото изложение.

В съответствие с правилно установената фактическа обстановка съдът точно е издирил приложимата нормативна уредба и извършил правилна правна квалификация. В процедурата по възлагане на процесната обществена поръчка от възложителя са допуснати нарушения на чл. 25, ал. 5, вр. чл. 25, ал. 6, вр. чл. 2, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗОП, които правилно са квалифицирани като нередност № 23 от Приложение № 2 от Насоките на ЕК COCOF 07/0037/03-BG - "прилагане на неправомерни критерии за подбор и възлагане", респективно Нередност 3 от Приложение 3 към чл. 6, ал. 2 от Методология за определяне на финансови корекции, както и че са нарушени основни принципи на ЗОП, поради това, че в обявлението и документацията за участие са включени изисквания или условия, които дават предимство или необосновано ограничават участието на лица в обществената поръчка от една страна, което се отъждествява с незаконосъобразни критерии за подбор, включени в обществената поръчка, довели до необосновано ограничаване на участието на потенциалните лица в процедурата.

Неоснователно е и възражението в касационната жалба, че съдът неправилно е счел наложената финансова корекция за законосъобразна, без да разгледа елементите от фактическия състав на нередност. Напротив, в писмото на административния орган са установени и коментирани всички елементи от фактическия състав на "нередност". На първо място, съдът в решението си е установил за безспорно доказано наличието на нарушения на ЗОП, които от своя страна съставляват нередност по смисъла на Насоките на ЕК СOCOF07/0037/03-BG - "прилагане на неправомерни критерии за подбор и възлагане, респективно съставляващи Нередност 3 от Приложение 3 към чл. 6, ал. 2 от Методология за определяне на финансови корекции. Заложените в обявлението и документацията за участие неправомерни изисквания дават предимство, съответно необосновано ограничават участието на икономически оператори в обществената поръчка, което от своя страна има за резултат необосновано ограничаване участието на потенциалните лица в обществената поръчка. Безспорно допуснатите нередности имат и финансово изражение, състоящо се в това, че въвеждането на процесните неправомерни критерии, с оглед броя на подадените оферти – 2 бр., от които един отстранен участник, е ограничило участието на неопределен кръг заинтересовани от участие в поръчката икономически оператори, с което несъмнено е ограничена конкуренцията и е намалена възможността за избор на по-конкурентна оферта, като условие за ефикасното и ефективно разходване на средствата, отпуснати на бенефициера, обуславящо потенциална вреда на бюджета на ЕС. Следва да бъде посочено още, че нито националното законодателство, нито законодателството на Съюза поставят като изискване единствено наличието на реална вреда. Трайна е съдебната практика, че нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение. Това тълкуване на разпоредбата на чл. 2, (36) Регламент № 1303/2013 е в съответствие и с практиката на Съда на Европейския съюз, дадено по повод на идентичните дефиниции в Регламент № 2988/1995, Регламент № 1083/2006, както и други секторни регламенти (виж решение Ireland v Commission, С-199/03, EU: C: 2005: 548, т. 31; решение Chambre LТIndrе, С-465/10, EU: C: 2011: 867, т. 47; решение Firma, С-59/14, EU: C: 2015: 660, т. 24; решение Wrocуaw, EU: C: 2016: 562, т. 44).

Неоснователно е и твърдението в касационната жалба, че съдът неправилно е приел финансовата корекция за законосъобразно определена по размер, както и че административния орган не е изложил мотиви "досежно сериозността и характера на нарушението в частта на размера, неспазвайки принципа за пропорционалност", която празнота в акта, според касатора, недопустимо е допълнена от съда. Твърдението е невярно, защото видно от административния акт, в същия изрично е посочено, че органът е пристъпил към пропорционален подход за определяне на финансовата корекция в размер на 10 % от стойността на реално верифицираните разходи по увредения договор. Посочено е също така, че поради характера и спецификата на разглежданото нарушение, УО на ОПРР е счел, че не е възможно да се определи точен размер на евентуалната загуба на публични средства, поради което е използвал пропорционалният метод за определяне на корекцията. Изложено е, че нарушението попада в обхвата на Нередност № 23 от Приложение 2 от Насоките на ЕК, съответно нередност № 3 от Приложение 3 към чл. 6, ал. 2 от МОФК, за което нарушение в методиката се предвижда препоръчителна финансова корекция в размер на 10 % от стойността на увредения договор. В заключение, УО на ОПРР е изложил, че предвид броя на констатираните нарушения, характера, сериозността и финансовия ефект на същите, не са налице основания за намаляване на препоръчителния размер на финансовата корекция от 10 % на 5 % от стойността на увредения договор.

Като е потвърдил така постановения административен акт, първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на направените по делото разноски за настоящата съдебна инстанция. Същата е и доказана. Възражението за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е в минималния размер съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното на ответника следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 12 498 лв. - платено адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция.

По подадената частна жалба:

Същата е процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна.

С определение от 25.02.2019 г. съдът е изменил Решение № 184 от 8.01.2019 г. по адм. дело № 3881/2018 г. в частта за разноските като е увеличил техния размер от 2436 лв. на 12 498, 11 лв.

Така постановеното определение е неправилно по следните съображения:

Видно от доказателствата по делото до приключването на устните състезания в първата инстанция са представени доказателства единствено за направени разноски в размер на 2436 лв. Доказателства за останалите разноски в размер на 10062, 11 лв. са представени с писмените бележки на 22.10.2018 г. - т. е. след приключването на устните прения /8.10.2018 г. / При това положение направените разноски в размер на 10 062, 11 лв. са останали недоказани, тъй като доказателствата за тях са представени след 8.10.2018 г. - датата на приключване на устните състезания. Съдът не е следвало да приеме тези разноски за доказани и съответно не е следвало да ги присъжда.

Предвид изложеното по-горе определение от 25.02.2019 г. по адм. дело № адм. дело № 3881/2018 г. на АССГ е неправилно е следва да се отмени, като вместо него искането за изменение на решение № 184 от 08.01.2019 г. в частта за разноските се остави без уважение.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,