Решение № 15432 от 11.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7748/2020 г.
ВАСV отделение11.12.2020 г.докладчик Галина Карагьозова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 486 от 2.06.2020 г., постановено по адм. дело № 1567/2019 г., на Административен съд - София област, Пети състав. ОСЪЖДА Е. Томов да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" сумата от 100 (сто) лева, разноски за касационното производство за юрисконсултско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 15432 от 11.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7748/2020 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Томов, чрез пълномощника му адв. М. Орешарски, против решение № 486 от 02.06.2020 г., постановено по адм. дело № 1567/2019 г., на Административен съд - София област, Пети състав, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № Л-4107 от 11.09.2019 г. на ВПД главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът се е позовал само на изложеното от фактическа страна в оспорената заповед, като е кредитирал и показанията само на полицейските служители, но не и на тези на жалбоподателя. Сочи се, че липсват убедителни данни, жалбоподателят да е препятствал действията по служба на служителите от МВР. Оспорва се и приетото от съда, че правилно в заповедта деянията са квалифицирани като нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 6 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР), тъй като липсва нарушение по служба - демонстративно неподчинение. Нормите от Етичния кодекс са цитирани бланкетно и формално, липсват и данни за уронване на престижа на службата, съответно липсват основания за налагане на най-тежкото наказание. При нарушаване на правилата на Етичния кодекс следва да се носи отговорност по чл. 200, ал. 1, т. 12, предвиждащ наказание "порицание". Иска се отмяна на съдебното решение и да бъде отменена оспорената заповед. като незаконосъобразна. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - ВПД главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", чрез процесуалния си представител юрисконсулт Драганова, в писмен отговор и писмено становище оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски за производството за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита постановеното съдебно решение за правилно и обосновано и че същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът е събрал относимите за спора доказателства и след като ги е обсъдил е приел за установено от фактическа страна, че дисциплинарното производство е образувано със заповед на главния директор на ГДИН № Л-3274 от 22.07.2019 г., като дисциплинарно наказващ орган (ДНО), на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, въз основа на предложение вх. № 8930 от 16.07.2019 г., в което се съдържат данни за неправомерни действия на жалбоподателя, за които е образувано и досъдебно производство. Със заповедта е определен дисциплинарно разследващ орган (ДРО). ДРО е събрал доказателства, в това число е изискал материали и от образуваното по случая досъдебно производство, като е изложил установената фактическа обстановка и действията си в обобщена справка вх. № 10373 от 16.08.2019 г. В същата е посочено, че на 12.07.2019 г. около 08. 15 часа, младши инспектор Томов е управлявал собствения си лек автомобил, подробно индивидуализиран, като е пречил на орган на власт - гранично-полицейски наряд (ГПН), излъчен от мобилна гранично-полицейска група (МГПГ) при РДГП Драгоман - автопатрул (АП) 266, в посочения персонален състав, да извърши проверка по сигнал за превеждане на нелегални емигранти от друго лице, като блокирал пътното пътно, криволичейки пред служебния автомобил. Освободил е платното едва след произвеждането на предупредителни изстрели от единия от полицейските служители от автопатрула, след което преследвания джип, описан с марка и номер е настигнал и в него са установени девет чужди граждани, без документи, от мъжки пол, по техни данни от Афганистан. Посоченото е квалифицирано като деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на служителите в ГДИН, регламентирани в чл. 5, 27, чл. 60 и чл. 63 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДИН и ГДО към министъра на правосъдието (Етичния кодекс), което представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, уронващо престижа на службата, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Съдът е установил, че жалбоподателя е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарното производство, с обобщената справка и материалите по дисциплинарната преписка, разяснени са му правата за участие в дисциплинарното производство, същият е депозирал писмено обяснение от 15.07.2019 г., както и възражение от 24.07.2019 г. ДРО е изготвил становище от 16.08.2019 г., с което след като е обсъдил възраженията на служителя, е възприел за установена фактическата обстановка, така както е посочена в обобщената справка, както и правната квалификация, като предложил налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, за цитираните нарушения на Етичния кодекс, станали достояние на други лица, с което е уронен престижът на службата - тежко нарушение на служебната дисциплина. След получаване на материалите ДНО е приел описаната фактическа обстановка и че извършеното от Томов е нарушение на цитираните етични правила от Етичния кодекс и е нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, уронващо престижа на службата, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР се налага дисциплинарно наказание "уволнение". В заповедта, освен основанието по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е посочено и основанието по чл. 203, ал. 1, т. 6 от ЗМВР. ДНО е извършил преценка на възраженията на дисциплинарно привлеченото лице, които са отхвърлени, както и преценка на обстоятелствата по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, след което е издал оспорената заповед. Съдът е приел, че цитираните факти непротиворечиво са установени от представените по делото писмени доказателства от преписката, в това число и изготвените в рамките на досъдебното производство, както и се подкрепят от показанията на разпитаните в рамките на съдебното дирене свидетели - служителите на МВР от автопатрула, които са последователни и достоверни. Не е кредитирал показанията на съпругата на жалбоподателя и неговия баща, които са непоследователни и пристрастни. При тези данни от фактическа страна, от правна страна съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, съгласно чл. 204, т. 3, във вр. с чл. 13, ал. 2, т. 9 и чл. 19 от ЗИНЗС, отговаря на изискванията за форма, предвидени в императивната разпоредба на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, съдържа изискуемите реквизити - посочени са извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които са установени; правното основание и наказанието, което се налага; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта, като по тези изводи не се спори понастоящем. Съдът е приел, че заповедта е издадена в рамките на сроковете по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР - в двумесечния срок, считано от датата на получаване на материалите по дисциплинарното производство в ГДИН, от който момент дисциплинарното нарушение се смята за открито, по аргумент от чл. 196, ал. 2 от ЗМВР. Спазен е и двугодишния срок за издаване на заповедта за налагане на наказание, считано от извършване на нарушението. Посочил е, че са спазени изискванията на чл. 207, ал. 1 от ЗМВР, изискващ при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 2 - 15 от ЗМВР, да се издаде нарочна писмена заповед от компетентния ДНО, която е съобщена на дисциплинарно привлеченото лице, с което е изпълнено и изискването на чл. 207, ал. 8, т. 1 от ЗМВР. Жалбоподателят е упражнил правото си на защита, като се е запознал със събраните материали, депозирал е обяснение и възражение. Спазени са изискванията на чл. 207, ал. 7-12 от ЗМВР, както и тези на чл. 206, ал. 3 и 4 от ЗМВР, тъй като е разкрита обективната истина, след събиране и оценка на всички доказателства. От същите е установено, че жалбоподателят е извършил нарушението, доказателствата подробно са описани и обсъдени от ДРО и ДНО, като приетото от фактическа страна се подкрепя от същите, редовно събрани в рамките на дисциплинарното производство. Решаващият съд е приел, че при издаване на заповедта е спазен и материалния закон. Правилно е прието, че е осъществено нарушение на изискванията на Етичния кодекс по посочените норми, което съставлява дисциплинарно нарушение, като правилно същото е квалифицирано като тежко по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, тъй като са доказани елементите от фактическия състав на нормата по отношение квалифициращия признак "уронване на престижа на службата". Деянието е станало известно на полицейски служители, прокурори и следователи, същото е публикувано в бюлетин № 117 от 15.07.2019 г. за произшествия, значими събития и актуални за системата въпроси, с което е уронен авторитета на службата и институцията, в която същият работи. Съдът е приел, също така, че с нарушението на цитираните етични норми е нарушен и чл. 203, ал. 1, т. 6, предл. първо от ЗМВР, тъй като нарушението осъществява демонстративно неподчинение на органите на гранична полиция. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и вярно и точно е установил фактите по спора, като е неоснователно възражението в касационната жалба, че не е установена обективната истина и изводите на съда са необосновани. Правилно съдът не е дал вяра на свидетелите на жалбоподателя, тъй като същите са заинтересовани от изхода на делото и показанията им са противоречиви, в това число разпитаната като свидетел съпруга на жалбоподателя е дала съвършено различни показания пред органите на досъдебното производство. Обясненията й за разликата в показанията, дължаща се на заплахи от страна на полицейски служител са голословни. Правилно в мотивите си съдът е посочил, че бащата на жалбоподател не е пряк свидетел на случилото се, докато разпитаните като свидетели гранични полицаи имат непосредствени впечатления от действията и поведението на жалбоподателя при осъществяване на дисциплинарното нарушение. Правеният в касационната жалба анализ на доказателствата, от който се твърди извод, че колата на жалбоподателя не е съпровождала джипа с емигранти, поради това, че се е движела на дистанция, не може да бъде възприет, както и възражението, че не е подозрително обстоятелството, че двете коли са се движели с еднаква скорост. Подобно синхронизирано движение на двете коли като скорост и на близко разстояние на ненатоварения междуселски път, трета категория, говори точно обратното - за връзка между двете превозни средства. Този извод се извлича и от последващото поведение на жалбоподателя - опит за препятстване на проверката на джипа от служителите на МВР, чрез съзнателното им пречене да го изпреварят и да настигнат джипа. Опитите в касационната жалба да се сочат други причини за "криволиченето" пред служебния полицейски автомобил, движещ се със звукова и светлинна сигнализация не намират опора в данните по делото. Както в рамките на дисциплинарното производство, така и пред съда жалбоподателят не е въвел твърдения за наличие на други причини, за движението, с което е пречел на органите на МВР, както и не е ангажирал никакви доказателства. Съдът е проследил провеждането на дисциплинарното производство и в съответствие с доказателствата е приел, че е спазена процедурата по чл. 207 от ЗМВР - дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, с която е определен и дисциплинарно разследващ орган, същият е провел разследване, съгласно чл. 207, ал. 3 от ЗМВР, като изводите са съответни на събраните доказателства. Касаторът е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно производство, осигурена му е възможност да упражни правата си, предвидени в чл. 207, ал. 7 и ал. 8 от ЗМВР. Спазена е разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. След изготвяне на обобщена справка и предоставянето й на служителя, съответно преди налагането на дисциплинарно наказание, дисциплинарно наказващия орган е поканил настоящия касатор да даде писмени обяснения. Неоснователно е възражението, че на практика дисциплинарното нарушение е обосновано единствено въз основа на повдигнатото на служителя обвинение. Дисциплинарното нарушение се изразява в нарушение на нормите на Етичния кодекс, като предметът на двата вида отговорност е различен. Дисциплинарната отговорност е отделна и независима от наказателната, както правилно е отбелязал и решаващият съд.. Чрез препятстването на служителите на МВР да изпълнят служебните си задължения по отношение трафика на нелегални емигранти, касаторът е нарушил редица морални норми, разписани и като изисквания в Етичния кодекс - задължение за съобразяване на законосъобразността на действията, които служителят възнамерява да предприеме, в това число и извън службата си - чл. 5 от Етичния кодекс, подчиняване на правилата за движение по пътищата, в качеството на участник в движението - чл. 27, неизпълнение на задължението си за съдействие в осъществяването на ефективно сътрудничество с други държавни органи, както и взаимодействие с тях, в случая с органите на МВР - чл. 60 и чл. 63 от Етичния кодекс, вместо което същият им е пречил. Процесното деяние правилно е прието, че представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, което уронва престижа на службата, тъй като е станало достояние на широк кръг от лица, съответно същото е такова по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Създадено е впечатление, че служителят на ГДИН, вместо безупречно поведение си позволява извършването на незаконосъобразни действия. Посочените нарушения на Етичния кодекс изпълват състава на чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Основателно е възражението в касационната жалба, че нарушенията на Етичния кодекс не осъществяват състава на чл. 203, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, доколкото нормата изисква като елемент от фактическия състав демонстративно неподчинение на конкретни заповеди, разпореждания, установен ред и касае изпълнението на задължения по служба, докато в случая става дума за нарушение на етични правила. Съдът неправилно е приел, че е налице нарушение и на чл. 203, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, но посоченото не се отразя на правилния краен правен резултат. В оспорената заповед това нарушение е цитирано само като правна норма, като мотивите са относими към нарушението по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Независимо от това заповедта е законосъобразна, тъй като и за двете нарушения по чл. 203, ал. 1, т. 6 и т. 13 се предвижда наказание "уволнение", като отпадането на нарушението по чл. 203, ал. 1, т. 6 от ЗМВР не обосновава друго наказание, различно от наложеното. Не е налице и соченото в касационната жалба нарушение на изискванията на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, относно липсата на мотиви за вида на наложеното наказание. При наличие на предпоставките на чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, дисциплинарно наказващия орган действа при условията на обвързана компетентност. В случаите на налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" съгласно чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР административният орган е длъжен да прекрати и служебното правоотношение. Решаващият съд правилно е приел, че оспорената заповед съответства и на целта на закона. В касационната жалба се сочи, че наказанието е прекомерно тежко, като вместо него е следвало да бъде наложено наказание по чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР. Възражението е неоснователно. Преди всичко, извършеното нарушение е тежко нарушение на служебната дисциплина, за което както се посочи императивно е разписано налагане на наказание "уволнение", при което органът действа при условията на обвързана компетентност и няма правомощия да реши дали да наложи или не наказание, както и какъв да бъде неговия вид и размер. За нарушението по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е предвидено само едно дисциплинарно наказание - уволнение, което е наложено от дисциплинарно наказващия орган. Законодателят е определил като тежки нарушения на служебната дисциплина деянията, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители, в случая на ГДИН, уронващи престижа на службата. Наличието на двете кумулативно свързани условия определят тежестта на нарушението, а оттам и задължителността на наказанието. Законодателят е взел предвид обстоятелството, че при изпълнение на служебните си задължения и извън службата държавният служител от системата на МВР, съответно от ГДИН е длъжен да има поведение, което пази престижа на институцията, която представлява. Предвид специфичната дейност на служителите, предполагаща по-високи морални стандарти, спрямо същите са регламентирани правила за етично поведение, въздигнати в законови норми, които следва да бъдат съблюдавани както при изпълнение на служебните им задължения, така и извън тях. Оспорената заповед е в съответствие с целта на закона, тъй като осъществява целите на превенцията и налага стандарт службата в ГДИН да се упражнява от служители, които стриктно и винаги спазват изискванията на закона, а не го нарушават. Приемайки, че издадената заповед е законосъобразна, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на ответника по касация следва да бъдат присъдени разноски за касационното производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,