Решение № 8080 от 25.7.2023 г. на ВАС, III о.

Л. Кунев е подал касационна жалба срещу решение 322/13.03.2023 г. по адм. дело 2133/2022 г. по описа на Административния съд- Варна, с което е отхвърлен предявения от него срещу Община Варна иск за присъждане на обезщетение в размер на 3500 лева за неимуществени вреди, понесени в периода 09.07.2021 г. - 14.09.2022 г., изразяващи се в психически болки и неудобства от разбити нерви, дискомфорт във връзка с изживения стрес, повишено кръвно налягане и безсъние, причинени от отмененото по съдебен ред наказателно постановление 491/28.10.2021 г., издадено от заместник- кмета на Община Варна. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи предявения иск. Община Варна е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждането на направените разноски. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд установил, че Л. Кунев получил съобщение от Община Варна, че на 09.07.2021 г., в 16:20 ч., в град Варна, на Алея първа, паркирал върху тротоар лек автомобил Хонда, с рег. [рег. номер], с което извършил нарушение на чл. 94, ал. 3 от Закона за движението по пътищата. За нарушението му била наложена глоба от 50 лева с фиш 1000155464. На 11.08.2021 г. на ищеца бил съставен акт за установяване на административно нарушение. С наказателно постановление 491/28.10.2021 г., издадено от заместник-кмет на Община Варна, на основание чл. 178е ЗДвП, на Л. Кунев било наложено . административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл. 94, ал. 3 ЗДвП. С решение 634/11.05.2022 г. по АНД 5007/2021 г. по описа на Районния съд-Варна, влязло в сила на 22.07.2022 г., наказателното постановление било отменено Със заповед 3-231/11.10.2021 г. на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите, считано от 01.11.2021 г. , на основание отправено от служителя предизвестие, служебното правоотношение на ищеца било прекратено. Съгласно справка на Община Варна, по партида на ищеца са издадени и платени доброволно глоби по седем фиша, всички за неправилно паркиране.. По искане на ищеца съдът разпитал двама свидетели за установяване на здравословното му и емоционалното му състояние за времето на издаване на наказателното постановление и след това. Ищецът представил и медицински документи за здравословното си състояние. От правна страна административният съд приел, че независимо от наличието на първата от фактическите предпоставки по чл.1, ал.1 ЗОДОВ - отменен незаконосъобразен акт на административен орган, издаден при другите две предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - настъпването на вреди за ищеца, които са в пряка и непосредствена връзка с отмененото наказателно постановление В исковата молба били направени твърдения, че по причина на издаденото наказателно постановление ищецът е понесъл психически болки, разбити нерви, дискомфорт от изживян стрес, получил повишено кръвно налягане и безсъние. Според мотивите на съда, ищецът не ангажирал доказателства, че тези вреди са резултат на незаконосъобразния административен акт. Представените от него амбулаторни листове за извършени прегледи от специалисти кардиолог, очни болести, и от личния му лекар удостоверявали извършени прегледи през 2020 година или преди образуването на административното производство, в което е издадено наказателното постановление. И преди образуване на въпросното административнонаказателно производство ищецът е имал повишено кръвно налягане, страдал е от безсъние и спазми в стомаха, като приемал лекарства за тези оплаквания. Освен това, както той заявил, в писмените си обяснения, и преди да бъде образувано административнонаказателното производство , имал " разбита" нервна система поради стреса, който преживявал на работа и натрупаното напрежение в качеството му на дългогогодишен служител в Националната агенция за приходите, както и че приел конкретния случай много надълбоко и болезнено. От свидетелските показания също не се установявало Л. Кунев да е понесъл твърдените неимуществени вреди като резултат на наказателното постановление. Съдът посочил, че по делото нямало данни, които да сочат, че ищецът е достигнал нива на безпокойство и притеснение, надвишаващи тези, които би изпитало лице в същото положение. За да бъдат обезщетени, тревогите, претърпени вследствие на издаден незаконосъобразен акт на администрацията, трябвало да превишават неизбежния елемент на страдание или унижение, присъщ на определена форма на незаконосъобразно третиране. Тъй като не било доказано възникването на особено и извънредно състояние на ищеца, което да е причинено единствено от санкционирането му с наказателно постановление, нямало основание за присъждане на претендираното обезщетение. По тези съображения административният съд отхвърлил предявения иск. Касационната инстанция намира, че решението е постановено при точно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е съпоставил твърденията на ищеца с представените по делото доказателства и е изложил подробни мотиви, обосноваващи отхвърлянето на предявения иск поради отсъствието на всички елементи от състава на чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Съдът законосъобразно е приел, че твърдените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в тревоги, притеснения и влошено здравословно състояние, не се явяват резултат на издаденото от заместник-кмета на Община Варна наказателно постановление. Свидетелските показания, обясненията на ищеца, както и представените медицински документи, сочат, че влошеното здравословно състояние на лицето, напрежението и тревожността му са били проявени още преди издаването на наказателното постановление и са повлияни от работната му среда. Същевременно самото наказателно постановление, с което е наложена минимална глоба, не би могло да причини неимуществените вреди, които ищецът заявява. Повишената чувствителност на ищеца към проблемите, които има, не е основание да му се присъди търсеното обезщетение. Както законосъобразно е заключил първоинстанционният съд, субективното отношение на засегнатото лица не следва да бъде съобразено. Ако утежняващият административен акт обективно не би могъл да окаже въздействие, надхвърлящо прага на тревожност, което предизвикват у всеки човек обичайните житейски трудности, то няма основание за ангажиране на имуществената отговорност на държавата, независимо че актът е бил отменен. Освен че актът трябва да предизвиква трайни и значими последствия за психо-емоционалното състояние на лицето, настъпилите негативни преживявания трябва да са сравними с утвърдените поведенчески стандарти за справяне с определен проблем, за да могат се определят като неимуществени вреди. Административният съд е отбелязал липсата на тези характеристики, що се отнася до разглеждания случай, поради което е отхвърлил предявения иск. Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл.221,ал.2 АПК Върховният административен съд