Решение № 246 от 16.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1463/2011 г.

Решение № 246 от 16.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1463/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски Производство по реда на Глава тридесет и трета от НПК. С искане по чл. 420, ал. 2 от НПК от осъдения Б. В. М. от [населено място], област Добрич, в момента в затвора Варна, се претендира отмяна на влязлото в законна сила решение № 32 от 02.03.2011 г., постановено по ВНОХД № 642/2010 г. на окръжен съд - Добрич, като се сочат основания за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК и се иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането. Изложените най-общо в искането оплаквания, доразвити в съдебно заседание пред ВКС, се поддържат в производството по възобновяване лично от осъдения и от служебния му защитник адв. Ил. Б. от САК. Гражданската ищца Е. Д., поданичка на Великобритания, редовно призована, не участва, лично или чрез повереник, в производството пред ВКС и не е изразила становище по искането на осъдения М.. Върховният касационен съд разгледа направеното искане в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 29 от 06.10.2010 г., постановена по НОХД № 1457/2010 г. на Районен съд-Добрич отговорността на подсъдимия Б. В. М. от [населено място], област Добрич, в момента в затвора Варна е ангажирана за извършено на 30.12.2009 г. в [населено място], област Добрич, в съучастие с брат му, другият осъден по делото М. В. М., след предварително сговаряне в немаловажен случай, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, при условията на опасен рецидив на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и 5 вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" от НК и при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание от 3 години и 3 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, от което наказание на основание чл. 59, ал. 1 от НК е приспаднато предварителното му задържане от 06.01.2010 г. до влизане на присъдата в законна сила. Другият подсъдим по делото М. В. М. е осъден за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, 5 и 7 вр. чл. 194, ал. 1 от НК при условията на чл. 54 от НК на 1 г. и 3 месеца лишаване от свобода, което също да изтърпи ефективно при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, от което наказание е приспаднато предварителното му задържане за същия срок като този на брат му подс. Б. М.. С присъдата са уважени предявените от пострадалата Е. Д. - английска поданичка, граждански искове за сумата от 190 лв. претендирано обезщетение за причинени й имуществени вреди, и за сумата от 400 лв. претендирано обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на увреждането й - 30.12.2009 г. до окончателното им изплащане, както и да й се възстановят 100 лв. разноски за адвокатска защита по делото, като искът й за неимуществени вреди до предявения размер от 500 лв. е отхвърлен като неоснователен. В тежест на подсъдимите са присъдени направените по делото разноски и дължимата се държавна такса върху уважените граждански искове. Присъдата е била обжалвана от подсъдимия Б. М. със саморъчно изготвена жалба с оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност, постановяване при съществени процесуални нарушения при анализа на събраните доказателства с искане за отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд за доказване на невинността му. С решение № 32/02.03.2011 г. по ВНОХД № 642/2010 г. на окръжен съд-Добрич присъдата е отменена в частта й досежно уважения граждански иск за причинени неимуществени вреди на ищцата Е. Д., като производството по същия е прекратено поради недопустимост на иска, а в останалата част тя е потвърдена и е влязла в законна сила на 02.03.2011 г. В искането си от 24.03.2011 г. осъденият М. навежда отново оплаквания за наличие на основания за възобновяване на наказателното дело по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК, свързвайки ги с неоснователен отказ на съда да се извършат искани от него процесуални действия, включително разпит на очевидци на кражбата, игнориране обясненията на другия осъден и неговата съпруга като извършители на деянието, ползване на недопустими доказателствени средства с искане към касационната инстанция за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване е направено в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК, от страна, имаща право на такова искане съгласно чл. 420, ал. 2 от НПК и има за предмет въззивно решение, неподлежащо на проверка от касационната инстанция, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: С искането и допълнително развитите доводи осъденият М. поддържа изначалната си позиция не само да не е участвал в извършване на кражбата от дома на британската гражданка, но и че е бил заблуден от брат си, другият осъден, вещите да били на майка им. Недоволството му идва и от отказа на съда да възприеме променените обяснения на брат му и показанията на св. Г. Е., дадени и пред първата инстанция, от които следвало да се изведе истината за извършеното, но от тях деяние. Претендира и за ограничаване правото му защита заради недопуснати очни ставки с тях и разпити на свидетели-очевидци на деянието, без да ги конкретизира, както и че по процесуално недопустим начин съдът основал изводите си за участието му в него. Оплакванията му обаче са неоснователни. Законодателят е предоставил право на двете съдебни инстанции да съберат, проверят доказателствените източници и изведат релевантните на обвинението факти, като ВКС и в производството по възобновяване контролира само доколко това е в съответствие с процесуалните правила и с формалната и житейска логика. Твърденията на осъдения Б. М. са били проверени още на досъдебното производство с провеждането на очна ставка между двамата обвиняеми и разпити на множество свидетели, повторени в хода на съдебното следствие пред районния съд с разпита на двамата полицейски служители св. М. С. и св. В. А. (включително и с очна ставка между първия и подс. М. М.), с подробен разпит на близките на двамата осъдени св. Ю. М., св. Г. Е. и допуснатата по искане на защитата св. Е. К.. Анализът им е дал основание на съда да приеме позицията на осъдения М. за защитна както заради противоречивостта на обясненията му и тези на осъдения М., а и показанията на св. Е. и св. К., така и при категорично установените мотиви за промяната им, включително и хода на съдебното следствие. Житейски нелогично е твърдението на М., че се предоверил на брат си процесните вещи да са на майка им, когато тя живее не в [населено място], а в Добрич на адрес, където живее и самият той, без да се и запита как те са се озовали в дома на брат му, когато последният не разполага нито с превозно средство, нито с пари (заради което искал да ги заложи) да осигури превоза им до селото, а там те не са му били необходими поради прекъснато електрозахранване. Нелогични с поддържаната теза са и действията им по замяна на заложените вещи с телевизора на майка им Руска О. с последващото им укриване в дома й, където са били открити и иззети. Тази им противоречивост, както и с показанията на св. К. не е останала без необходимия коментар от съдилищата и те са обосновали отказа си да възприемат тезата на осъдения М.. "Признанията" на осъдения М. са твърде променливи - ту че при кражбата на вещите е бил сам, ту с жена си св. Г. Е., потвърждавайки и заявеното пред св. С. и св. А. желание да поеме изцяло вината за стореното, за да не останат близките им родственици-жени без мъжка подкрепа. Обратно, първоначално заявеното от него и от св. Е. сочи на известна доза опитност при боравене с крадени вещи - не се залага сателитният приемник на фирма "Булсатком", защото "е регистриран" и по него полицията ще разкрие принадлежността на вещите към кражбата в [населено място], осъденият М. е познат в заложната къща и може да получи повече пари при залога на вещите, с участието му в кражбата е обяснимо и разделянето на сумата между двамата братя, познанството му в заложната къща е спомогнало впоследствие за замяната на заложените вещи с телевизора на майка им. Съдилищата подробно са се спрели на противоречията в обясненията на осъдения М. с показанията на св. Е. и св. К., в които осъденият М. търси подкрепа и са изложили убедителни съображения защо не ги възприемат за истинни. Не на последно място е и справката за съдимост на осъдения М., от която е видно, че никога не действа сам, а в съучастие с други криминално проявени лица (вкл. негови братя), което потвърждава заявеното от св. Е. на досъдебното производство, че се е опитала да го възпре, но бил убеден от брат му М. да извършат кражбата. Всичко това убеждава в правилността и процесуалната издържаност на изводите на съда относно фактите от кръга на чл. 102 от НПК, като липсват други преки или косвени доказателства, които да ги разколебават, поради което най-общо наведените от осъдения М. оплаквания за ограничаващ правото му защита отказ на съда да събере оневиняващи го такива и за игнорирането или превратното им тълкуване ВКС намира за неоснователни. Не са допуснати процесуални нарушения при доказателствения анализ на съдилищата и не е налице основание за възобновяване на делото по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК и връщането му за ново разглеждане от въззивния съд. При правилно и законосъобразно установените фактически рамки на обвинението е приложен законът, който е следвало да се приложи. Не се оспорва квалификацията на деянието като кражба, извършена при условията на опасен рецидив, с оглед начина й на извършване и миналите осъждания на М.. При доказаното му участие в нейното осъществяване тя е по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и 5 от НК, поради което не е налице и основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НПК за възобновяване на делото. В писмената си защита несправедливото си осъждане М. вижда и в крайно несправедливия размер на наложената му санкция. Тя обаче е определена близко до законовия минимум за това престъпление, с оглед и на миналите му осъждания, очертаващи деянието му като опасен рецидив. Отчетени са наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства и е направен извод, че първите не са многобройни, а сред тях няма и изключителни, на чиито фон най-леко предвиденото наказание спрямо извършеното да определя наложеното му за несъразмерно тежко, поради което законосъобразно е отказано да се приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Той е търпял сериозни наказания в затвора, но не се е поправил и превъзпитал, а злоупотребата с алкохол е позволила отново да наруши запретите на закона. Няма основание за намаляване на така определеното му наказание и не е налице и основанието по чл. 422, ал. 1, т. 3 вр. чл. 348, ал. 5, т. 1 вр. ал. 1, т. 3 от НПК за изменяване на атакуваното въззивно решение. Искането на осъдения М. се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. С оглед на гореизложените съображения, Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение на основание чл. 424, ал. 1 от НПК