Решение № 14121 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2368/2014 г.

Решение № 14121 от 22.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2368/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Ловеч-Спорт-96" АД гр. Ловеч, ЕИК110014316, представлявано от изпълнителния директор Васил Йорданов Василев, срещу РЕШЕНИЕ № 611/18.12.2013 г. на Административен съд - гр. Велико Търново по адм. дело № 984/2012 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 111200511/2.07.2012 г., издаден от Валентин Вълков - на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, в частта - предмет на обжалване - потвърдена с Решение № 525/19.09.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретни оплаквания по фактическите и правни установявания на съда не са посочени. Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез юрк. Калчев, оспорва жалбата. Моли да бъде оставено в сила решението на административния съд, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното в настоящото производство решение АС - Велико Търново е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 111200511/2.07.2012 г., издаден от Валентин Вълков - на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, в частта - предмет на обжалване - потвърдена с Решение № 525/19.09.2012 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- гр. Велико Търново, с която част по ЗДДС за данъчен период месец ноември 2008 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 970 лв. и са определени лихви в размер на 380,12 лв., както и в частта му по ЗКПО, с която на дружеството - жалбоподател за 2006 г. е увеличен счетоводния финансов резултат за данъчни цели със сумата 200000 лв., представляващи платена неустойка по договор и са преобразувани декларираните данъчни загуби за пренасяне, като в следствие на това преобразуване е установена загуба за пренасяне през 2006 г. в общ размер на 482129,02 лв., като след увеличението на финансовия резултат на дружеството за данъчни цели и преобразуването на загубите за пренасяне е установен корпоративен данък за довнасяне за 2006 г. в размер на 52384,20 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 33820,01 лв.; - за 2008 г. е констатирано отклонение от данъчно облагане на дружеството и е увеличен финансовия резултат на "Ловеч спорт 96" АД за данъчни цели със сумата 4850 лв., представляваща данъчна основа по фактура № 745/4.11.2008 г., както и със сумата 103260 лв. и е установен дължим корпоративен данък за внасяне в размер на 9541,73 лв., заедно с лихви за забава в размер на 3329,35 лв.; - за 2009 г. е констатирано отклонение от данъчно облагане на дружеството, поради което с РА е увеличен счетоводния финансов резултат на дружеството за данъчни цели със сумата 103260 лв. и е установен дължим корпоративен данък за внасяне в размер на 7640,75 лв., заедно с лихви за забава в размер на 1780,72 лв. За да постанови този резултат съдът е намерил, че процедурата по издаване на оспорения ревизионен акт е съобразена с приложимите за случая процесуални норми на ДОПК и не са налице процесуални нарушения, засягащи неговата законосъобразност в цяло. Първоинстанционният съд е установил правилността на РА в частта, с която на "Ловеч спорт 96" АД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 970 лв. по фактура 0745/4.11.2008 г., издадена от "Електрокомерс - инженеринг" ООД с предмет на доставката - ремонтни работи - подмяна на електросъоръжения и извършване на профилактика с данъчна основа 4850 лв. и ДДС - 970 лв. Позовал се е на обстоятелството, че въпреки дадената възможност от страна на доставчика не са представени каквито и да било доказателства във връзка с процесната доставка, а на адреса за кореспонденция не е намерено лице, което представлява въпросното дружество. Също така и от страна на дружеството на жалбоподателя не са представени каквито и да било доказателства - освен фактурата, установяващи по безспорен начин извършването на въпросната услуга и нейното приемане от получателя на доставката. Относно извършеното увеличение на финансовия резултат за 2006 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 във вр. с чл. 15, ал. 3, т. 2 от ЗКПО (отм.) със сумата 200000,00 лв., представляваща отчетени разходи за неустойка по фактура № 239913/31.12.2006 г., издадена от "ЛИТЕКС КОМЕРС", първоинстанционният съд след анализ на представените доказателства и приложимите правни норми, е приел за обоснован изводът на приходната администрация, че договорът за посредничество, сключен между дружеството - жалбоподател и "ЛИТЕКС КОМЕРС" е изготвен по-късно от посочената в него дата с цел заобикаляне на данъчното законодателство, при което е изпълнен фактическия състав на чл. 14, ал. 1 от ЗКПО (отм.), съобразно която когато една или повече сделки са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, дължимият данък на лицата се определя, без да се взема под внимание частично или изцяло резултатът от тази сделка. Първоинстанционният съд също така е приел за законосъобразен РА, в частта му по ЗКПО, с която е преобразуван финансовия резултат на "Ловеч спорт 96" АД за 2008 г. и 2009 г. съответно за 2008 г. със сумата 103260 лв. и за 2009 г. със сумата 103260 лв., които са определени като разликата между отразената във фактурите наемна цена на спортни съоръжения и определената пазарна цена по експертна оценка на наема на въпросните имоти. Счел е за недоказано твърдението на жалбоподателя, че приетото експертно заключение от приходната администрация е необосновано, тъй като не е изготвено съобразно методите за определяне на пазарните цени, определени с в Наредба Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, като е изложил подробни доводи за това. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При изяснена фактическа обстановка по спора, съдът е приложил правилно материалния закон. Неоснователно е единственото конкретно оплакване в касационната жалба, че съдът не е обсъдил възраженията на дружеството, изложени в жалбата пред първата инстанция. Правилно е посочено от ответника по касация в отговора на касационната жалба, че твърдението е несъстоятелно и голословно, тъй като е налице едно подробно и мотивирано решение, в което са са обсъдени всички доводи на жалбоподателя, развити в жалбата пред първоинстанционния съд. Неоснователно е и бланкетно посочения в касационната жалба довод за "неправилност на мотивите, с които са отхвърлени възраженията на дружеството срещу ревизионния акт." Посочените от жалбоподателя касационни основания не са налични в конкретния случай. По фактура 0745/4.11.2008 г., издадена от "Електрокомерс - инженеринг" ООД липсват документи, удостоверяващи кои съоръжения са подменени, на кои е извършена профилактика, няма техническа документация, гарантираща изправността на подменените съоръжения, поради което правилно е прието, че същата не отразява вярно стопанска операция, поради което отчетеният разход, с който е намален финансовия резултат на дружеството за 2008 г. се явява документално необоснован и е налице основание за преобразуване на финансовия резултат в увеличение на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО. По отношение фактура от 31.12.2006 г., с предмет неустойка по договор в размер на 200000 лв. правилно е съобразено, че сключеният договор за посредничество между "Ловеч спорт 96" АД и "ЛИТЕКС КОМЕРС" АД е фиктивен и не е целял реално извършване на договорените по него между страните престации, тъй като имотът е продаден на друг купувач за друга сума. Съобразено е от съда, че жалбоподателят е възложил на посредника извършването на посредническа услуга по отношение на имот, на който към датата на сключване на договора за посредничество "Ловеч спорт 96" АД не е собственик. Това обстоятелство обосновава извода, че процесният договор за посредничество е изготвен по-късно от посочената в него дата с цел, заобикаляне на данъчното законодателство, при което е изпълнен фактическия състав на чл. 14, ал. 1 от ЗКПО (отм.). Законосъобразен е и изводът на съда, относно преобразуването финансовия резултат на дружеството за 2008 г. и 2009 г. със суми, които са определени като разлика между отразената във фактурите наемна цена на спортни съоръжения и определената пазарна цена по експертна оценка на наема на въпросните имоти. В хода на съдебното и ревизионното производство е дадена възможност на ревизираното лице до докаже, че не е налице отклонение от данъчното облагане, включително чрез назначаването на тройна експертиза, но становище и депозит за същата не е внесен, поради което правилно и в съответствие с процесуалните правила първоинстанционният съд с определение от 19.11.201З г. е отменил определението си от 21.05.2013 г. за назначаване на тройна съдебно-оценителска експертиза. По изложените съображения решението, с което е отхвърлена жалбата срещу ревизионния акт в обжалваната част е правилно и следва да се остави в сила. Независимо от резултата по спора, настоящия състав намира, че в полза на ответника не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, тъй като административния съд вече е присъдил разноски в дължимия размер, а нормата на чл. 116, ал. 1, изр. последно от ДОПК не предвижда дължимостта му за всяка инстанция. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение