Решение № 9510 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13459/2013 г.

Решение № 9510 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13459/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Пловдив, чрез процесуалния му представител юрк. Бояджиева, срещу Решение № 1860 от 07.08.2013 г., по адм. дeло № 166/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменено Решение № 1898 от 22.12.2011 г. на началника на Митница - Пловдив. С отмененото решение към единния административен документ (ЕАД) № 10BG003000H0040895/20100325 била определена нова митническа стойност и е вменен данък върху добавената стойност (ДДС) за доплащане по същия ЕАД в размер на 5558.84 лв. и лихва за забава за периода от датата на поставяне на стоките под режим - 25.03.2010 г. до датата на погасяване на задължението. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че изводът на първоинстанционния съд за неспазване на законоустановената форма на издадения административен акт е неправилен. Излага твърдения, че първоинстанционният съд не се е съобразил със Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Република Турция за сътрудничество и взаимопомощ в митническата дейност, в сила от 10.06.1998 г., съгласно чл. 16 от която, вместо документи може да се представи компютъризирана информация, която може да се използва вместо тях като доказателство в административните и съдебни процедури. Съдът неправилно е преценил доказателствата, както поотделно, така и в тяхната съвкупност. В тези насоки излага подробни съображения в касационната жалба и моли касационната инстанция да отмени атакуваното съдебно решение, като вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли оспорването на решението, издадено от началника на Митница Пловдив, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение и направените разноски по делото за превод. Ответникът по касационната жалба - "Садат" ООД изразява становище за неоснователност на касационна жалба и законосъобразност на обжалваното решение. Заинтересованата страна - Териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - Пловдив не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е било решение на митнически орган за промяна на декларирана митническа стойност на внесена стока и определяне въз основа на това на допълнителен размер задължения за ДДС. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил по жалба на "Садат" ООД, решение на началника на Митница Пловдив, с което е определена нова митническа стойност по ЕАД № 10 BG003000H0040895 от 25.03.2010 г. и е вменен ДДС за доплащане по същия ЕАД в размер на 5558.84 лв. и лихва за забава за периода от датата на поставяне на стоките под режим - 25.03.2010 г. до датата на погасяване на задължението. По делото е установено, че представените две фактури (по вноса и по износа) са с един и същ номер - № 974236 от 22.03.2010 г. Във фактурата представена пред турските митнически власти е вписана по-висока стойност от декларираната при вноса. Съдът е направил извод, че само от наличието на две фактури с различни посочени в тях стойности, не може да се обоснове извод, че фактурата на износителя документира действително договорената и подлежаща на плащане цена, а фактурата на вносителя е с неистинска стойност. Първоинстанционният съд е приел, че административният орган не е успял да докаже, че митническата стойност на стоката е по-висока от декларираната - 31052.50 щ. долара вместо 9412.30 евро, декларирана при вноса. Твърдението на органа се обосновава само с проверката и постъпилите отговори от митническата администрация на Република Турция. Митническите органи не са извършили никакви други действия за изследване на въпроса каква е действителната митническа стойност, а само на база декларираните стойности при износа са приели, че фактурата при вноса не удостоверява действителната митническа стойност. Търговското дружество е представило пред първоинстанционният съд квитанция издадена от доставчика, с която последния потвърждава, че цената по фактура № 974236 от 22.03.2010 г. е платена и е на стойност 9412.30 евро. Представени са договори и анекси между "Садат" ООД и турското дружество, регламентиращи търговските им отношения. Въз основа на представените доказателства по делото, решаващият състав на първоинстанционния съд е приложил релевантна материалноправна норма на чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митническия кодекс на Общността, в резултат на което е достигнал до извода, че оспореното решение е постановено при липса на мотиви и при неправилно прилагане на материалния закон. Решението е правилно. Основният спорен въпрос между страните се концентрира върху размера на митническата облагаема стойност на внесените стоки при насрещни твърдения, че същата възлиза на сумата, декларирана от вносителя на база на представената с ЕАД фактура, респективно - на сумата, посочена в износната митническа декларация, изпратена по линия на международното сътрудничество от турската митническа администрация. В тази връзка първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които напълно се споделят от настоящия състав. Съгласно чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митническия кодекс на Общността, съответно чл. 35 от Закона за митниците (ЗМ), митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на чл. 32 и чл. 33 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митническия кодекс на Общността. При наличието на две фактури и две ЕАД - износна и вносна, с различна стойност на стоките, правилен е изводът на съда, че тяхната доказателствена стойност е идентична и в тежест на административния орган е да установи по категоричен начин, че митническата стойност, определена по реда на чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митническия кодекс на Общността, е различна от декларираната от вносителя. Неоснователен е доводът на касатора, че придружителното писмо, издадено от турските митнически органи, в което е описана износната ЕАД, придава на същата материална доказателствена сила, тъй като вписването й в официален документ или заверката на изпратеното копие не удостоверяват верността на данните в частния документ, а само свидетелстват, че той е представен пред турските власти и е идентичен с оригинала. При така събраните доказателства, правилно е прието, че подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и съответно митническата стойност по чл. 29 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митническия кодекс на Общността, е именно цената, декларирана от вносителя. Процесната фактура, издадена от износителя, представената квитанция за плащане на фактурираната стойност, посочена в ЕАД, както и представените документи за установени между износителя и вносителя договорни отношения, са достатъчни за установяване, че декларираната от "Садат" ООД митническа стойност е установената за плащане и реално платената цена. Неоснователно е касационното оплакване за несъобразяване на първоинстанционния съд с цитираната по-горе Спогодба между правителствата на Република България и Република Турция. Възможността за представяне на компютъризирана информация, събрана по линия на посоченото международно сътрудничество, която може да се използва вместо документи като доказателство в административните и съдебни процедури не означава, че въпросната информация има приоритет пред всички останали събрани в съответното производство доказателства, както поддържа неоснователно касаторът. Доказателствената тежест относно фактическите констатации на административния акт носи неговият издател и при липса на такова доказване за негова сметка са последиците от това недоказване. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение