Решение № 15127 от 18.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12319/2012 г.

Решение № 15127 от 18.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12319/2012 г., ІІІ о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Администрацията на Министерски съвет на Република България против решение № 2001 от 29.08.2012 г., постановено по адм. д. № 2605 по описа за 2011 г. на Административен съд - Пловдив. Твърди, че решеинето е недопустимо, неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му. Ответникът Сдружение с нестопанска цел "Арменска революционна федерация Ташнагцутюн" в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна , за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество е частично основателна. Производството по делото е било образувано по предявени при условията на субективно и обективно съединяване искове с правно основание чл. 74, ал. 2 от Закона за защита от дискриминацията, вр. чл. 1 от ЗОДОВ, разгледани по реда на чл. 203 и сл. от АПК, предявени от Сахак Зохраб Чалъкян от гр. Пловдив и Сдружение с нестопанска цел "Арменска революционна федерация Ташнагцутюн България", гр. Пловдив против Администрацията на Министерски съвет на Република България. Конкретните претенции са следните : Да се осъди ответникът да заплати на ищеца Сахак Зохраб Чалъкян сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца, като пряка и непосредствена последица от допусната пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., изразяващи се в чувство на безсилие и онеправданост от дискриминационното третиране; възмущение и срив на доверието в националните институции, допуснали дискриминационно третиране; психоемоционален стрес от накърняване на доброто име и авторитета на организацията, да се осъди ответника да заплати на ищеца Сдружение с нестопанска цел "Арменска революционна федерация Ташнагцутюн - България" сумата от 700 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищеца, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на организацията пред Комисията за защита от дискриминация, да се осъди ответника да заплати на ищеца Сдружение с нестопанска цел "Арменска революционна федерация Ташнагцутюн - България" сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца, като пряка и непосредствена последица от допусната пряка дискриминация чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., изразяващи се в увреждане на доброто име и авторитета на организацията, да се осъди ответника да заплати на ищците и законната лихва върху обезщетенията , начислена от датата на влизане в сила на решението на Комисията за защита от дискриминацията - 14.07.2010 г., до окончателното изплащане на присъдената сума. С решението си административният съд е уважил изцяло до предявения размер исковете за присъждане на неимуществени вреди на двамата ищци, ведно със законната лихва върху сумите и направените по делото разноски, като е отхвърлил иска на сдружението за присъждане на имуществени вреди в размер на 700 лв. Решението в отхвърлителната част не е обжалвано и е влязло в сила. Ответникът по иска е оспорил по касационен ред решението в частта, с която исковете за присъждане нао неимуществени вреди са уважени. В мотивите към решението си съдът е изложил подробни съображения относно допустимостта на исковите претенции , поради наличието на положителните и липсата на отрицателните процесуалноправни предпоставки, обуславящи допустимостта на иска. Правилни са съображенията на съда относно пасивната процесуалноправна легитимация на ответника - Администрация на Министерски съвет да бъде конституиран като ответник по иска с правно основание чл. 74, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 1 от ЗОДОВ. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че Администрацията на МС не е участвала в административното производство, развито пред Комисията за защита от дискриминация. Видно от доказателствата по делото, месец януари 2006 г. сдружението - ищец "Арменска революционна федерация Ташнагцутюн - България" е подало формуляр за кандидатстване за членство в Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси към Министерския съвет. Сдружението не е прието за член, тъй като не е отговаряло на условието през 2006 г. да е развивало най-малко двугодишна общественополезна дейност. През 2007 г. ПУДНССЕДВМС е изменен и за членове на Националния съвет, се приемали сдружения, които са развивали най-малко три годишна обществено полезна дейност, по която причина през тази година сдружението не е подало документи за кандидатстване за членство. На 14 януари 2008 г. Сдружение с нестопанска цел "Арменска революционна федерация Ташнагцутюн - България" отново е подало документи за кандидатстване за членство в Националния съвет, като към този момент сдружението е отговаряло на всички официално оповестени условия, включително и условието да е осъществявало общественополезна дейност за срок от три години. През февруари 2008 г. сдружението е уведомено устно, че становището на Комисията по чл. 5, ал. 9 от ПУДНССЕДВМС, разглеждаща молбите за членство в Националния съвет, е организацията да не бъде приета за член, като мотивите на Комисията били изразеното опасение, че "Арменската революционна федерация Ташнагцутюн - България" ще повдигне въпроса за признаването на геноцида над арменците от страна на българската държава. С възражение, подадено от 17 февруари 2008 г. сдружението е настояло Комисията по чл. 5, ал. 9 от ПУДНССЕДВМС, да преразгледа решението си за неприемане на същото за член на Националния съвет. В началото на 2009 г. ищците са подали жалба до Комисията за защита от дискриминация, тъй като в рамките на една година, не са получили писмен отговор от Комисията по чл. 5, ал. 9 от ПУДНССЕДВМС, съдържащ основанията, поради които "Арменската революционна организация Ташнагцутюн - България" не следва да бъде приемана за член на Националния съвет, като е твърдяло, че са липсвали формални причини сдружението да не бъде прието за член. Въз основа на подадената жалба в Комисията за защита от дискриминацията, е образувана преписка № 119/2009 г. на петчленен разширен състав на Комисията, приложена по делото с всички относими доказателства /л. 75 - л. 599 от делото/. С решение № 124/25.05.2010 г. петчленният състав на Комисията за защита от дискриминация е установила пряка дискриминация на основата на признак "етническа принадлежност" и "убеждение" по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминацията, във връзка с чл. 2, т. 5 от Правилника за устройство и дейността на Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографски въпроси към Министерския съвет /ПУДНССЕДВМС/ по отношение на "Арменска революционна федерация Ташнагцутюн - България", представлявана от първия ищец като неин председател, извършена през 2008 г., чрез неуведомяване в писмена форма на сдружението - жалбоподател за основанията на решение на Комисията по чл. 9 от ПУДНССЕДВМС, с което се предлага на председателя на НССЕДВ да не включва в състава на Националния съвет сдружението - жалбоподател и чрез нееднакво прилагане на селективните критерии за членство в Националния съвет спрямо всички кандидат - членове на НССЕДВ през 2008 г., с което е нарушен принципът на равно третиране, залегнал в чл. 2, т. 5 от ПУДНССЕДВМС и Директива 2000/43 ЕО на Съвета от 29 юни 2000г. относно прилагане на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход, установила е също така пряка дискриминация на основата на признак "етническа принадлежност" и "убеждение" по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация, във връзка с чл. 2, т. 5 от Правилника за устройство и дейността на Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографски въпроси към Министерския съвет /ПУДНССЕДВМС/, извършена през 2008 г., по отношение на първия ищец в качеството му на председател на "Арменска революционна федерация Ташнагцутюн - България", чрез неуведомяване в писмена форма от страна на НССЕДВ към МС за правните основания, на основата на които не е приета кандидатурата му да осъществява представителство на сдружението - жалбоподател в Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографски въпроси към Министерския съвет. Решението на Комисията е влязло в сила на 14.07.2010 г. При тази фактическа установеност правилно съдът е извършил квалификация на предявените искове като такива с правно основание чл. 74, ал. 2 от ЗЗД. Съгласно нормата на чл. 74, ал. 2 от ЗЗД, в случаите, когато вредите са причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, искът за обезщетение се предявява по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани. Пасивната лагитимация на ответника по предявените искове с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, съгласно чл. 205 от АПК е за юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. По силата на тази разпоредба, като ответник по делото правилно е конституирана Администрацията на на МС, която притежава юридическа правосубектност, за разлика от Националния съвет по етнически и демографски въпроси и неговата Комисия по чл. 5, ал. 9 от ПУДНССЕДВМС, които не разполагат с такава. Разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗЗД, съдържаща препратка към реда на ЗОДОВ определя и активната материалноправна легитимация за двамата ищци да претендират обезщетение за вреди от незаконосъобразни актове , действия и бездействия, по чл. 74, ал. 1 от ЗЗД, а именно - вреди от нарушение на права по ЗЗД или други закони, уреждащи третирането. Доколкото нормата на чл. 74, ал. 2 очертава материалноправната легитимация на гражданите относно претенцията за вреди, а нормата на чл. 1 , ал. 1 от ЗОДОВ, към която има законова препратка, също има материалноправен характер, то следва, че с последната разпоредба право на претенция за вреди имат и юридическите лица, ако те са претърпени в разултат от нарушение на антидискриминационното законодателство. Досежно допустимостта на исковата претенция на втория ищец за възмездяване на понесени вреди следва да се има предвид и нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която сдруженията на физически лица, както и юридически лица, се ползват от правата по този закон, което включва и правото на иск по чл. 74 от с. з., когато са дискриминирани на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, по отношение на техния членски състав или на заетите в тях лица. След като изрично специалният закон предвижда правото на иск на юридическите лица, като право по този специален заокн, а такава възможност се съдържа и общата материална норма на чл. 1 , ал. 1 от ЗОДОВ, исковата претенция на Сдружение с нестопанска цел "Арменска революционна федерация Ташнагцутюн" е допустимаи правилно е разгледана по същество. Правилни са изводите на съда относно основателността на претенцията на първия ищец за обезщетение за вреди с неимуществен характер. Съдът е извършил задълбочено обсъждане и изследване на въпроса относно доказаността на иска по основание, а размерът е определил по реда на чл. 52 от ЗЗД. Съдът обосновано е приел, че в резултат на упражнена спрямо първия ищец пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. на основата на признаците "етническа принадлежност" и "убеждение", установена с акт на компетентния орган - Решение № 124/25.05.2010 г. на Комисията за защита от дискриминация, същият е преживял чувство на безсилие и онеправданост от дискриминационното третиране, възмущение и срив на доверието в националните институции, допуснали дискриминационно третиране, психоемоционален стрес от накърняване доброто име и авторитета на представляваната от него организация. Настоящата инстнация не споделя обаче изводите относно доказаността на исковата претенция за неимуществените вреди, за които претендира Сдружение с нестопанска цел "Арменска революционна федерация Ташнагцутюн - България". За допустимостта на исковата претенция на Сдружението за присъждане на неимуществени вреди съдът уместно се позовава на практиката на ЕСЧП - Решение от 20.01.2005 г. на Европейския съд по правата на човека по делото "ОМО "Илинден - Пирин" и други срещу България/жалба № 59489/00г./, както и Решение от 16 септември 2010 г. на Европейския съд по правата на човека по делото на Светия синод на Българската православна църква /и други/ срещу България/. Тук може да бъде цитирана и друга съдебната практика на ЕСПЧ по искове за неимуществени вреди, предявени от името на юридически лица и организации - Дело Висш Духовен съвет на Мюсюлманската общност с/у България № 39023/97 (Вж. Партия за свобода и демокрация с/у Турция [Разширена Камара], № 23885/94, абзац 57, ЕКПЧ 1999-VIII [Freedom and Democracy Party (OZDEP)] v. Turkey [GC], no. 23885/94, № 57, ECHR 1999-VIII; Комингерсол АД с/у Португалия [Разширена Камара], № 35382/97, ЕКПЧ 2000-IV, абзац 35 [Comingersoll S.A. v. Portugal [GC], no 35382/97, ECHR 2000-IV, № 35]; Станков и Обединената македонска организация Илинден с/у България, № 29221/95 и 29225/95, абзац 121, ЕКПЧ 2001-IX [Stankov and the United Macedonian Organisation Ilinden v. Bulgaria, nos. 29221/95 and 29225/95, № 121, ECHR 2001-IX]; и Бесарабска митрополитска църква и други с/у Молдова, цитирано по-горе, абзац 146 [Metropolitan Church of Bessarabia and Others v. Moldova, cited above, № 146]). По силата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, към които препраща чл. 74, ал. 2 от ЗЗД, юридическите лица имат право да претендират обезщетение , а отговорността на държавата, съгласно чл. 4 от ЗОДОВ е пълна - за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, което в хипотезата на чл. 74 от ЗЗД настъпва от нарушение на антидискриминационното законодателство. На въпроса дали претенция е била доказана по основание и размер по делото първоинстанционният съд е отговорил положително, като е уважил предявения иск. По въпроса за основателността следва да се вземе предвид обстоятелството, искът черпи правното си основание в Закона за защита от дискриминация - чл. 74, ал. 2, която норма следва да се тълкува както по отношение на допустимостта, така и спрямо начина на доказване на иска по основание и размер , в светлината на чл. 3, ал. 2 от същия закон. Нормата на чл. 3, ал. 2 признава правото на сдруженията на физически лица и на юридическите лица да се ползват от правата по този закон, когато са дискриминирани на признаците по чл. 4, ал. 1 по отношение на техния членски състав или работещите в тях лица. От доказателствата по делото обаче не може да се приеме, че неимуществени вреди, каквито са доказани за първия ищец като председател на Управителния съвет и представляващ сдружението и за които съдът обосновано приема за преживени от него - като чувство на безсилие и онеправданост от дискриминационното третиране, възмущение и срив на доверието в националните институции, допуснали дискриминационно третиране, психоемоционален стрес от накърняване доброто име и авторитета на представляваната от него организация, са доказани и по отношение на останалите членове от организацията. Това е било необходимо, за да може бъде приложен установеният от ЕСЧП принцип на съизмеримост на неимуществените вреди на правно-организационната форма с неимуществените вреди на нейните представители, С оглед практиката на ЕСПЧ по цитираните по-горе дела и с оглед приложимата норма на чл. 74, ал. 2, вр. чл. 3 , ал. 2 от ЗЗД, за да бъде проведен успешно искът за обезщетение за неимуществените вреди на втория ищец - Сдружение с нестопанска цел "Арменска революционна федерация Ташнагцутюн - България", следва в процеса по доказване настъпването на неблагоприятните психофизически последици от увреждането да бъде установено и за останалите членове на организацията или да се установи твърдяното уронване престижа на организацията, чрез доказване факти, които по безспорен начин да наведат на извод за пострадалия авторитет на сдружението. Видно от разпита на свидетелите по делото - св. Шамлъян и св. Тахмизян, членове на организацията, същите свидетелстват само относно неимуществените вреди на председседателя на Сдружението, в подкрепа на предявения от него иск. Ето защо исковата претенция на втория ищец Сдружение с нестопанска цел "Арменска революционна федерация Ташнагцутюн - България" за обезщетяване на неимуществени вреди необосновано е приета за доказана по основание и размер. Решението в тази част е неправилно и следва да се отмени, искът да се отхвърли. В останалата част решението на Адиминистративен съд - Пловдив следва да се остави в сила. Водим от изложеното , Върховният административен съд,