Решение № 12572 от 19.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8635/2017 г.

Решение № 12572 от 19.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8635/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от А. А. П. срещу решение № 6234 от 18.05.2017 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение по адм. д. № 10721/2015 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Алтернативно прави искане след отмяна на обжалваното решение делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за събиране на нови доказателства и произнасяне по направеното искане за отмяна на оспорената заповед. Ответникът - министъра на правосъдието, представляван в производството от юрк. Ташева и юрк. Кирилова, излага доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред тричленния състав е образувано във връзка с оспорване на заповед № СД-05-176 от 16.07.2015 г. на министъра на правосъдието. С оспорената заповед е отказано на нотариус А. А. П., вписана под № 605 в регистъра на Нотариалната камара, да бъде преместена от район на действие Районен съд Асеновград в район на действие Районен съд П. Решаващият съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма. При издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Като неоснователни са преценени доводите за материална незаконосъобразност на заповедта. Възможността за преместване на нотариус в друг район на действие е регламентирана с разпоредбата на чл. 34б, ал. 1 от ЗННД. Съгласно приложимата разпоредба две са кумулативните изисквания за преместване - наличие на важни причини и открито място по чл. 10 от ЗННД. След анализ на събраните по делото доказателства, в това число и на приетата комплексна медицинска експертиза, съдът приема, че не е налице второто от кумулативните изисквания, а именно не са доказани важни причини, по смисъла на чл. 34б, ал. 2 от ЗННД, основаващи пълна или частична невъзможност оспорващата страна да упражнява нотариалните си функции в съществуващия район на действие. При липса на важни причини от здравословен и от семеен характер, основаващи искането за преместване, съдът е стигнал до правен извод за материална законосъобразност на оспорената заповед, поради което е отхвърлил оспорването като неоснователно. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, които да налагат отмяна на решението. Съобразно разпоредбата на чл. 34б, ал. 1 от ЗННД, нотариус може да бъде преместен поради важни причини в друг район на действие въз основа на негово мотивирано заявление до министъра на правосъдието при открито място по чл. 10. С разпоредбата на чл. 34б, ал. 2 от ЗННД се сочи, че важните причини са обстоятелства, настъпили независимо и извън волята на нотариуса след придобиване на правоспособността му. Те могат да се отнасят до неговото здравословно състояние, семейно положение и други, които при всички случаи водят до пълна или частична невъзможност да упражнява нотариални функции в съществуващия район на действие. Примерното нормативно изброяване в текста на чл. 34б, ал. 2 от ЗННД на няколко, сочени като важни причини, не води до отпадане на преценката на правоприлагащия орган за това дали индивидуализиращите случая обстоятелства могат да се разглеждат като съответни на правното понятие, включено в текста на чл. 34б, ал. 1 от ЗННД. В тази насока тричленният състав обосновано е подкрепил съображенията на административния орган, че обстоятелствата, на които се основава искането на нотариуса, не могат да се окачествят като "важни причини" за промяна на района на действие. В конкретния случай между страните безспорно е наличието на открито място за нотариус в съдебния район на Районен съд П., като спорът се концентрира върху въпроса доколко изложените от нотариуса обстоятелства могат да се квалифицират като важни причини по смисъла на цитираната норма. Настоящият петчленен състав намира, че извод за установеност на такива не следва от ангажираните по делото доказателства, тъй като те не обосновават заключение за наличие на пълна и частична невъзможност за упражняване на нотариални функции в съществуващия район на действие. Изтъкнатите от нотариуса семейни и здравословни причини не съставляват пречка за упражняване на неговите функции. Този извод се налага от приетото заключение на комплексна медицинска експертиза за здравословното състояние на нотариуса. От заключението на трите вещи лица не се установява пълна или частична невъзможност за изпълнение на служебните задължения, нито обоснова извод за трайна невъзможност да се използва транспортни средства. Касационният жалбоподател неоснователно поддържа, че при постановяване на решението съдът не е взел предвид представените медицински документи. Заболяванията, описани в тези документи, са обсъдени в мотивите на съдебния акт и е направено заключение, че те не обуславят пълна или частична невъзможност жалбоподателката да изпълнява функциите на нотариус в гр. А. Правните изводи на решаващия съд изцяло са съобразени с приета по делото комплекна медицинска експертиза, която дава категорично заключение, че сочените от жалбоподателката хронични заболявания не се повлияват от ежедневното пътуване. Тези изводи на първоинстанционния съд следва да бъдат споделени. Съдът е спазил материалния закон, като е приел, че инцидентното влошаване на здравословното състояние, каквото може да преживее всеки човек, не е равнозначно на трайна невъзможност за изпълнение на трудовите функции на определено работно място. Необходимостта от полагането на грижа за семейството в конкретния случай също не би могла да се разглежда като "важна причина" по смисъла на закона. Нотариусът не е възпрепятстван непосредствено да се грижи за семейството си, при положение, че гр. А. се намира на около 20 километра от гр. П. Освен това, установяването на семейството в гр. П. не е причина, настъпила независимо и извън волята на нотариуса, в какъвто смисъл е изискването на закона. В касационното производство от жалбоподателката са представени нови три амбулаторни листа, които освен, че не установяват заболявания, различни от тези, които са били предмет на възложената комплексна медицинска експертиза, не могат да бъдат предмет на обсъждане с оглед забраната на чл. 220 от АПК. С оглед на тези доводи, настоящият петчленен състав счете, че обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения, поради което решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да бъде уважено в размер на 150 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК разноските се присъждат, но само за процесуалното представителство осъществено от един юрисконсулт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на първа колегия