Решение № 2746 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 623/2018 г.

Решение № 2746 от 1.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 623/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане (наречено "касационна жалба") на К. Т. Ц. от гр. П., за отмяна, съобразно допълнително направеното уточнение, на влязлото в сила определение № 12026 от 11.10.2017 г., постановено по адм. дело № 10073/2017 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), с което е оставено в сила определение № 3931 от 14.06.2017 г. по адм. дело № 2504/2017 г. на Административен съд С. - град. В искането за отмяна не се сочи конкретно правно основание по чл. 239 АПК. Твърди се, че определението на тричленния състав на ВАС е недопустимо, нищожно и неправилно. Искателят излага съображения, че са образувани две идентични паралелни дела в съда за един и същи казус. П. копие от публикация във в. "С." от 31.05.2016 г. Иска отмяна на влязлото в сила определение на основание чл. 237 АПК. Ответникът - Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (конституирана на мястото на заличената Комисия за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси), чрез пълномощника си юрк. Петков, изразява становище за недопустимост и неоснователност на искането за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, приема, че искането за отмяна е подадено в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. С жалба, по която е образувано адм. дело № 2504/2017 г. по описа на Административен съд С. - град, К. Т. Ц. е оспорил решение № РС-061-16-003 от 31.01.2017 г. на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, с което не е установен конфликт на интерес по отношение на М. Х. Б., заемаща публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 20 ЗПУКИ. С определение № 3931 от 14.06.2017 г. първоинстанционният съд е оставил без разглеждане оспорването като процесуално недопустимо и е прекратил производството по делото. По подадената срещу него частна жалба се е произнесъл тричленен състав на ВАС, който с определение по адм. дело № 10073/2017 г. е оставил в сила определението на административния съд по съображения, че Ц. като подател на сигнала не е страна в производството, образувано от комисията за неговата проверка. Актът, с който приключва производството, не засяга субективни права или законни интереси на подалото сигнала лице и затова същото няма право на оспорване пред съда. Отмяната е извънинстанционен способ за проверка на влезли в сила съдебни решения и определения, поради което законодателят изрично е изброил основанията, при които е допустима такава проверка. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК може да се иска отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото. Следователно, основание за отмяна по смисъла на цитираната разпоредба могат да бъдат само онези нови писмени доказателства (официални или частни документи), които установяват нови обстоятелства по делото, съществуващи към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, но неизвестни на страната по обективни причини. Законът изисква тези доказателства да не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото не поради виновното поведение на страната или порочни процесуални действия на съда, а поради това, че не са били известни на страната. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. Представеното в настоящото производство копие от публикация във в. "С." не съставлява писмено доказателство по смисъла на посочената разпоредба. По изложените съображения не е налице хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК. В искането за отмяна не се навеждат доводи за осъществени от фактическа страна обстоятелства по останалите, визирани в чл. 239, т. т. 2, 3, 4, 5 и 6 АПК основания, но въпреки липсата на конкретика следва да бъдат обсъдени. Не са налице предпоставките за отмяна по чл. 239, т. 2 АПК, която разпоредба изисква по надлежния съдебен ред да се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото. Твърдения в тази насока не са изложени, не са представени и доказателства. Съгласно чл. 239, т. 3 АПК актът подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, установяващи такива обстоятелства. Не е налице и основанието по чл. 239, т. 4 АПК, което регламентира отмяна на влязъл в сила съдебен акт, когато се установи, че между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което му противоречи. Доказателства, установяващи посоченото основание не са представени от молителя. В случая няма разрешен със сила на пресъдено нещо административен спор. Цитираните в искането съдебни актове, постановени по адм. дело № 11991/2017 г. и адм. дело № 1191/2016 г. на ВАС са с различен предмет и между други страни, поради което са напълно неотносими към настоящото производство. От доводите на молителя може да се приеме, че в случая се има предвид определението по адм. дело № 11921/2016 г. на ВАС, с което е оставена без разглеждане частната жалба на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси против определение № 3774/4.07.2016 г. по адм. дело № 6007/2016 г. по описа на Административен съд С.- град, постановено в производство по чл. 197 и сл. АПК, за отмяна на предходно решение на същия административен орган за прекратяване на административното производство, образувано по негов сигнал поради нередовност на същия и за връщане на преписката на комисията за произнасяне. С определението, чиято отмяна се претендира по реда на извънредния способ, е извършена проверка за законосъобразността на определение на първоинстанционния съд за оставяне без разглеждане жалбата на Ц. срещу акта на комисията, издаден в изпълнение на влязлото в сила определение по адм. дело № 6007/2016 г. на същия съд. В случая спорът не е решен по същество. Разпоредбата има предвид противоречие между влезли в сила съдебни решения, а не определения. Не се установяват нарушени права на страна по делото, накърнили правото й на участие, нито има произнасяне на Европейския съд за защита правата на човека във връзка с нарушение на Конвенцията за защита правата и основаните свободи. С определението, чиято отмяна се иска, е разрешен процесуален въпрос относно допустимостта на жалбата на Ц., в закрито заседание, с което не се нарушават правата му като страна. Поради това не са изпълнени изискванията на чл. 239, т. 5 и т. 6 АПК. Доводите, изложени от молителя не следва да се обсъждат, тъй като същите са относими към съществото на спора, а не към наличието на основанията за отмяна на влязъл в сила съдебен акт. С оглед изложеното искането за отмяна на влязлото в сила определение на всички предвидени в закона основания е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. По тези съображения и на основание чл. 244, ал. 1 във вр. с чл. 243 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,