Решение № 14472 от 29.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12688/2018 г.

Решение № 14472 от 29.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12688/2018 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 515 от 13.08.2018 г. по административно дело № 745/2017 г. Административен съд - Пазарджик е отменил решение № 1012-12-76 от 29.08.2017 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Пазарджик и потвърденото с него разпореждане № ЕГН, 11 Р № 2140-12-214 от 9.06.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване (ПО), с което е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Г. Писков, и е изпратил преписката на ръководителя на ПО, който следва да се произнесе при спазване на дадените срок и указания в мотивите на съдебното решение. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от директора на ТП на НОИ – Пазарджик, действащ чрез пълномощника старши юрисконсулт Спирова. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК (нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила) касаторът претендира отмяна на обжалвания съдебен акт. Ответникът по касация - Г. Писков от [населено място], действащ чрез процесуалния представител адвокат Йончовска, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съдебния акт да бъде оставен в сила, като му се присъдят направените деловодни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното решение, поради което предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата срещу него за неоснователна. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касатора пороци, чието евентуално съществуване би обусловило наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 от АПК. Решението е постановено в съответствие със съдопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е изяснил правилно фактическата обстановка по спора, изследвал е, респективно обстойно е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства и факти, като е изложил мотиви, които настоящата инстанция споделя. Съдът правилно е приел, че пенсионните органи, след като са оспорили истинността и автентичността на ведомостите на СО "Вагоностроене", ДФ "Строймашинженеринг", носят доказателствената тежест. В случая административният орган не е доказал пред инстанцията по същество на спора неистинност и неавтентичност на официални документи. При издаване на оспорения акт административният орган е формирал своите изводи в противоречие с Търговския закон, тъй като подписването на разплащателни ведомости не е правомощие на синдика, а се осъществява от управителя на дружеството. Приел е, че доказателствата, на които се позовава пенсионният орган, са косвени и не опровергават доказателствената сила на първичните официални документи, а именно разплащателни ведомости. Съдът е стигнал до правилния краен извод, че през процесните спорни периоди Писков е полагал труд, който следва да се приеме за осигурителен стаж и същият отговаря на изискванията по чл. 69б, ал. 1 от КСО за придобиване право на пенсия от лица, работещи при условията на първа и втора категория труд. В хода на административното производство по издаване на обжалваното пред първоинстанционния съд решение на директора на ТП на НОИ - Пазарджик, от административния орган действително са предприети определени действия по проверка достоверността на данните в удостоверенията, представени от Писков. Събирането на информация относно наличието на осигурителен стаж при конкретния осигурител е обусловено и от обстоятелството, че в отдел "Обединен осигурителен архив" в с. Невестино към ТП на НОИ - Кюстендил е приета разплащателна и трудовоправна документация на ДФ "Строймашинженеринг"- гр. София, която не е в цялост. Въпреки това органът е приел за безспорно твърдението, че липсват данни за лицето Г. Писков за периодите 1.01.1985 г. - 15.09.1995 г., 1.04.1986 г. – 3.01.1988 г. и от 27.08.1999 г. – 31.12.1999 г., и проверка не може да бъде извършена. От данните по първоинстанционното дело явства, че със заповед № 02/08.01.1997 г. временният синдик на ДФ "Строймашинженеринг" е упълномощил Щ. Щерев да събира и съхранява всички разплащателни ведомости, досиета и документи, касаещи дейността на фирмата. С подадено заявление от 2.02.2018 г. отговорността за съхранение на документацията на предприятието е прехвърлена върху ТП на НОИ – София град, което е следвало да приеме документацията на фирмата, тъй като с решение от 11.09.2012 г. СГС - търговско отделение е прекратено производството по несъстоятелност, като е постановено заличаване на "Строймашинженеринг", и съответно са отпаднали правомощията на Щерев по цитираната заповед. С разпоредбата на чл. 5, ал. 10 от КСО (ред. ДВ бр. 22 от 24.03.2015 г.), която е била действаща към датата на подаване на заявлението на Г. Писков на 29.12.2016 г., законодателят е въвел изискването при прекратяване на дейността на осигурителите, които нямат правоприемник, разплащателните ведомости да се предават в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, освен ако в закон не е определен друг ред за съхраняването им. Безспорно в случая е, че ДФ "Строймашинженеринг" е имала качеството на осигурител по отношение на жалбоподателя за спорните периоди от време от 1.01.1985 г. - 15.09.1995 г., 01.04.1986 г. – 3.01.1988 г. и от 27.08.1999 г. – 31.12.1999 г. Прекратяването на дейността на дружеството-осигурител без правоприемник е юридическият факт по смисъла на чл. 5, ал. 10 от КСО, пораждащ задължението за предаване на разплащателните ведомости в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. С Инструкция № 5 от 30 юни 2005 г. за приемане и съхраняване на разплащателни ведомости и трудовоправни документи на прекратени осигурители без правоприемник (загл. изм. - ДВ, бр. 107 от 2013 г.), се уреждат редът и условията за предаването, приемането, изземването, обработването, съхраняването и използването на разплащателните ведомости на осигурители, които са прекратили дейността си без правоприемник. По силата на чл. 3 от Инструкцията (изм. ДВ, бр. 52 от 2016 г., в сила от 8.07.2016 г.), разплащателни ведомости на прекратени осигурители, които нямат правоприемник, не могат да се унищожават. Лицата, които държат или знаят местонахождението на такива документи, уведомяват съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт за тях (ред. на чл. 3 от Инструкцията, изм. ДВ, бр. 52 от 2016 г.). По този начин, против правилата и създадените норми в това отношение, е отказана приемо-предавателна процедура, инициирана със заявление-декларация от 17.02.2015 г. от И. Данаилова като упълномощено лице, представляващо ДФ "Строймашинженеринг"/СМИ "Строймашремонт", обективирана в писмо № 94 Щ-19-1#6 от 9.03.2015 г. на директорите на дирекции "Правна" и "Осигурителен архив", в което е посочено, че Щерев/предвид наличното нотариално заверено пълномощно от 17.02.2015 г./ няма и не може да има пълномощия да представлява предприятие, което не съществува в правния мир към датата на подаване на заявлението. В този аспект следва да се подчертае, че ТП на НОИ – София-град е следвало да приема остатъка от разплащателните ведомости, изходящи от предприятието, по силата на чл. 3 от Инструкцията. Недобросъвестното и противоправно поведение на касатора и позоваването му на липсващи ведомости за предприятието, които да дадат информация за трудовата дейност и осигуряването на Писков, не могат да се тълкуват във вреда на осигуреното лице. Аргумент в същата насока е това, че трудовата книжка на Г. Писков е надлежно и редовно оформена. Предназначението на трудовата книжка според чл. 347 от Кодекса на труда (относно записа за полаган труд в периода 1.01.1985 г. - 15.09.1995 г., 1.04.1986 г. – 3.01.1988 г. и от 27.08.1999 г. – 31.12.1999 г.) е, че тя е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника и служителя. В нея се вписва съдържанието по чл. 349 от КТ, което е информация за елементите на трудовото правоотношение. Този официален документ установява фактите в него и те могат да бъдат приети за недействителни само след оспорване на този документ. В съдебното производство такова оспорване по реда на чл. 193 от ГПК не е било извършено от представителя на административния орган, поради което следва да се приеме, че срокът, като елемент от трудовото правоотношение на жалбоподателя е този, посочен в трудова книжка № 1206 от 2.06.1976 г. В подкрепа на горните изводи е и нормата на чл. 40, ал. 1 от НПОС, според която установяването на осигурителния стаж се извършва с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данните по чл. 5, ал. 4 от КСО. В завереното фотокопие по делото пред първата инстанция, работодателят ДФ "Строймашинженеринг" е отразил с думи и цифри изслужено време на длъжности "строител-работник" и "шлосер–ел. заварчик" за посочените по-горе периоди и съответните трудови възнаграждения, които са променяни регулярно. Така вписаните обстоятелства са доказателство, че през тези периоди трудовото правоотношение е било налице. На основание чл. 181, ал. 1 от ГПК частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. В случая съдът намира, че ответникът – директорът на ТП на НОИ – Пазарджик, е трето лице по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК по отношение на частните документи, представляващи разчетно–платежни ведомости, представени от жалбоподателя. Като такива за него те имат достоверна дата от деня, в който съдържанието е възпроизведено в официален документ. Такъв официален документ е приложената по делото трудова книжка на името на жалбоподателя относно факта, че е работил в ДФ "Строймашинженеринг" през спорните периоди от време, на посочените длъжности. При наличните данни по делото, т. нар. "спорен" стаж незаконосъобразно не е бил приет от пенсионния орган, както правилно е посочил и съдът. Съгласно чл. 40, ал. 1 от НПОС осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя. Като официални документи те се ползват с материална доказателствена сила и административният орган е длъжен да зачете отразения в тях осигурителен стаж. А в случая спорният стаж на Писков е отразен в надлежно съставена и заверена трудова книжка. В същия смисъл по сходен казус Върховният административен съд, шесто отделение се е произнесъл с решение № 1478 от 5.02.2019 г., постановено по административно дело № 8125/2018 г. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора трябва да бъде уважена претенцията на ответника по касация да се присъди заплатената от него сума за адвокатско възнаграждение на упълномощената да го представлява в касационното производство адвокат Ю. Йончовска. Видно от представения договор за правна защита и съдействие № 6853 от 21.09.2018 г., номериран като лист 15 от настоящото дело, тази сума се равнява на 600 лв., която касаторът следва да бъде осъден да заплати на Писков. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК (редакция преди изменението в ДВ, бр. 77/2018 г.), Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,