Решение № 8 от 3.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9812/2011 г.
ВАСII отделение03.01.2012 г.докладчик Любомира Мотова
Диспозитив
Обезсилва решение № 53 от 16.05.2011 г. на Административен съд-Добрич, постановено по адм. дело № 793/2010 г. и Прекратява делото по жалба на Община Балчик срещу Заповед № ДК-02-СИР-50 от 20.10.2010 г. на началника на РДНСК-Североизточен район. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8 от 3.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9812/2011 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Денимар-1" ЕООД гр. Балчик против решение № 53 от 16.05.2011 г. на Административен съд-Добрич, постановено по адм. дело № 793/2010 г., с което е отхвърлена жалбата на Община Балчик срещу Заповед № ДК-02-СИР-50 от 20.10.2010 г. на началника на РДНСК-Североизточен район, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Панорамна тераса към ресторант "Панорама" със застроена площ 144 кв. м., находящ се в гр. Балчик върху брегоукрепително съоръжение "Дамба" и над акваторията на Черно море, собственост на "Денимар-1" ЕООД гр. Балчик. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяната му. Ответните страни РДНСК Североизточен район и Държавата чрез МРРБ оспорват жалбата. Община Балчик не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима-подадена срещу решение, което подлежи на касационно обжалване, от страна по делото и в законния срок. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд приема, че обжалваното решение е недопустимо-постановено по жалба на лице без право на оспорване. Предмет на съдебен контрол е заповед по чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж. Право да я обжалва има само лицето, за което тя създава задължения за премахване. В случая адресатът не е обжалвал заповедта и тя е влязла в сила спрямо него. Собствениците на имота, в който е извършено строителството не са засегнати от административния акт и те нямат право на оспорване по смисъла на чл. 147 АПК. Тяхното съгласие е условие за разрешаване на строителството, при изпълнение на останалите изисквания на закона, но не е елемент от характеристиката на незаконния строеж /чл. 225, ал. 2 ЗУТ/. Участието им в административното производство и уведомяването им за издаването на заповедта не обосновава интерес за оспорването, противно на приетото от първоинстанционния съд. Няма законова опора и изводът на съда, че собственикът на част от имота, в който е извършен строежа, има правен интерес за оспорването, наред с този на адресата на заповедта. Като постановено по жалба на лице без право на оспорване, обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а делото прекратено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение,