Решение № 16306 от 28.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9404/2017 г.

Решение № 16306 от 28.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9404/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по искане за отмяна на влязло в сила Решение № 167 от 11.05.2017 г., постановено по адм. дело № 87/2017 г. от Административен съд Смолян, подадено от И. Димитрова от [населено място], [община], чрез пълномощника й адв. Ж. Чепишев на основание чл. 239, т. 4 АПК поради противоречието му с друго, постановено между същите страни, а именно Решение № 228 от 08.08.2016 г., постановено по адм. дело № 159/2016 г. от същия съд. Претендират се разноски по представения, на осн. чл. 80 ГПК, списък. Ответната страна – Община Девин, представлявана от Кмета К. Даскалов, представя становище за неоснователност на искането за отмяна. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Искането за отмяна е подадено в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо. По същество е неоснователно при следните съображения: Отмяната е самостоятелно съдебно производство за извънинстанционен контрол и отмяна на влезли в сила съдебни решения и влезлите в сила определения и разпореждания, когато те са неправилни по някоя от причините, посочени от законодателя в нормата на чл. 239 АПК или с които се прегражда развитието на делото. В случая се иска отмяна на влезъл в сила съдебен акт, ползващ се със сила на пресъдено нещо по глава 14 от АПК, с който конкретен материалноправен спор е решен по същество. Соченото от молителката правно основание предвижда отмяна на съдебен акт, когато: "т. 4 - между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. ". За да се допусне отмяна на това основание е необходимо да се установи пълно съвпадение между индивидуализиращите всяко производство страни, основания и искания, тъй като фактическият състав на приложимата разпоредба изисква пълно обективно и субективно тъждество на делата, по които са постановени решението, чията отмяна се иска и противопоставимото му решение. По адм. дело № 159/2016 г. предмет на контрол за законосъобразност пред решаващия съд е Заповед № РД-09-347 от 23.06.2016 г., издадена от Кмета на Община Девин на основание чл. чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗМСМА, чл. 190, ал. 1 и ал. 6 ЗУТ и предходна негова Заповед № РД-09-120 от 25.09.2015 г., за удължаване срока на правото за прокарване на временен път за обслужване на пешеходен достъп до имот "... УПИ-ІІ, пл. 127, кв. 13 по ПУП на с. Беден, собственост на И. Димитрова със засегната площ 15 кв. м и цена на обезщетение 25 лв., съгласно протокол от 21.04.2016 г. ". По адм. дело № 87/2017 г. предмет на контрол за законосъобразност пред решаващия съд е Заповед № РД-09-87 от 23.02.2017 г., издадена от Кмета на Община Девин на основание чл. чл. 44, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗМСМА и чл. 25, ал. 2 ЗОбС, с която е наредено отчуждаването за изграждане на улица в кв. 13 на с. Беден, на част с площ от 5 кв. м от имот УПИ-ІІ, пл. 127, кв. 13 по ПУП на с. Беден, собственост на И. Димитрова с размер на дължимото обезщетение 150 лева, за задоволяване на неотложна общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин. Следователно, не е осъществена хипотезата на чл. 239, т. 4 АПК. Липсва обективно сходство между оспорваните пред съда административни актове, които са издадени от един и същи административен орган, но на различно правно основание. Отмяната на основание чл. 239, т. 4 АПК е допустима само когато между същите страни, за същото искане и на същото основание са постановени две влезли в сила решения, които си противоречат. Очевидно е, че в случая липсва пълно обективно и субективно сходство между делата, по които са постановени Решение № 228 от 08.08.2016 г. и Решение № 167 от 11.05.2017 г. на Административен съд Смолян. Предвид изложеното искането е неоснователно и като такова ще следва да се отхвърли. При този изход на правния спор претенцията на молителката за присъждане на разноски по делото е неоснователна и не следва да бъде уважена. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 във вр. с чл. 239, т. 4 от АПК Върховният административен съд, трето отделение