Решение № 2153 от 13.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13831/2011 г.
ВАСII отделение13.02.2012 г.докладчик т Дима Йорданова
Диспозитив
Оставя в сила решението от 15.04.2011 г. постановено по адм. д. № 1596/2006 г. на Софийски градски съд, административно отделение, III-А състав. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 2153 от 13.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13831/2011 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторите Областен управител и "Симона Парнерс " ООД гр. Банкя са обжалвали решението от 15.04.2011 г. постановено по адм. д. № 1596/2006 г. на Софийски градски съд, административно отделение III - А състав, с което е отхвърлено оспорването на Екатерина Кирилова Иванова и Софка Манолова Боцева срещу заповед № РД-09-50-229/23.05.2003 г. на главния архитект на София, с която е допуснато изменение на плана за регулация и застрояване в кв. 21, местност НПЗ - "Средец", УПИ V " За ОЖС и търговия, УПИ VI - 216, УПИ -IХ "КОО" и УПИ Х - "КОО", както и изменение на уличната регулация на улицата от ок 281б до ок 281 г и от ок 67 до 71, а така също и на задънена улица тупик от ок 218б д до 281е - местност НПЗ "Средец" като неоснователна. Наведени са оплаквания за отмяната му като неправилно. Ответниците Екатерина Иванова и Софка Боцева изразяват становище за незаконосъобразност на решението. Ответникът Столична община не изразява такова. Ответникът "Аполон 96" ООД чрез процесуалния си представител изразява такова за неоснователност на касационната жалба и правилност на същото. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за правилност на съдебния акт и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените оплаквания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледани по същество са неоснователни. За да постанови този правен резултата, решаващият състав на съда е приел за законосъобразна заповедта, предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание. Съответни на доказателствата по делото са съображенията, че оспорената заповед не е нищожна. Главният архитект е бил компетентен да издава заповеди за изменение на регулацията, като актът е издаден в съответната изискуема се от закона форма, при спазване на материалноправните и административнопроцесуални правила за издаването му. След като в разглеждания случай не са налице съществени пороци, водещи до нищожност правилно съд е приел, че не е нищожен. При спазване на процедурата по изменение на регулационния план на процесния УПИ, както и при изменение на уличната регулация е спазена административната процедура. Дори и да се приеме, че ответниците Иванова и Боцева не са били уведомени като заинтересовани лица в административното производство по реда на чл. 128, ал. 3 ЗУТ, с оспорването на заповедта пред съда, те са реализирали правото на обжалване и са защитили правата си, поради което не може да се счете, че е допуснато съществено нарушение от страна на административния орган на административнопроизводствените правила, при което да са останали незащитени техните права. В конкретния случай предвиденото изменение на плана затварянето на улица "Незнаен воин" не се отразява значимо върху достъпа до имота на ответниците, доколкото е предвиден достъп до него, поради което не може да се счете заповедта за незаконосъобразна. Наред с това непровеждането на анкета със собствениците на съседния имот 228 не се отразява върху законосъобразността на акта, тъй като такава законова процедура не е предвидена, както правилно е прието. Приемайки изводите за законосъобразност на оспорения административен акт, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон и наведените оплаквания с касационните жалби е неоснователен. Същото е обосновано. Изводите му кореспондират със установените факти и обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона. Решението като постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК и на основание чл. 221, ал. 1 АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,