Решение № 15840 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11087/2009 г.

Решение № 15840 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11087/2009 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по жалба на Атанас Николов Златев от гр. Пазарджик, срещу решение № 317 от 23.06.2009 г. (погрешно посочено в решението от 2008 г.) по адм. д. № 225/2009 г. на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № З-49/27.02.2009 г. на началника на РУ на МВР гр. Пазарджик. Жалбоподателят счита съдебният акт за незаконосъобразен и неправилен, постановен в несъответствие с целта на закона, изискваща да се издаде разрешение за носене на оръжие при обоснована необходимост от самоотбрана. Оспорват се изводите на административния орган, че липсват данни, доказващи необходимостта от носене на огнестрелно оръжие с цел самоотбрана. Ответникът - началник РУ на МВР Пазарджик, е представил писмено възражение, в което излага доводи за законосъобразност на решението. Счита, че не е доказана необходимостта от притежаване на собствено оръжие, а чл. 51, ал. 1 ППЗКВВООБ дава възможност за получаване на огнестрелно оръжие под наем. В мотивите на съдебното решение подробно е обоснована законосъобразността на акта. Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата. Понятието самоотбрана по смисъла на ЗКВВООБ е по-широко и включва възможността за защита от потенциално нападение, респ. опасност за здравето и живота. Достатъчно е да се обоснове искането и да се спазят правилата на закона и правилника за формалната му редовност. Административният орган не е изложил мотиви за отказа си във връзка с установените преки нападения над касатора. Върховният административен съд намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, с пощенско клеймо от 9.VII.2009 г., при връчено съобщение на 25.VI.2009 г. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е изложил мотиви, че през м. февруари 2008 г. жалбоподателят е бил прострелян, но този инцидент, както и случая с намереното писмо, не са пренебрегнати от административния орган, който се е съобразил с всички обстоятелства, касаещи конкретния случай - средата на живот, работата, личността на жалбоподателя, влошените родствени отношения, които в тяхната съвкупност не обосновават по категоричен начин необходимостта от оръжие за самоотбрана. Прието е от съда, че като се имат предвид родствените вражди, работата на жалбоподателя като пазач в училище, образуваното срещу него наказателно производство, независимо, че впоследствие е било прекратено, административният акт е постановен при спазване на принципа на чл. 6, ал. 5 АПК за съразмерност. Административният орган е упражнил правомощията си по разумен начин и справедливо, като се е въздържал от постановяване на акт, който би могъл да причини вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Решението е законосъобразно. Установено е, че срещу жалбоподателя е било образувано наказателно производство по чл. 216, ал. 1 НК, във връзка с чл. 144, ал. 3 НК, за това, че на 14.02.2008 г., в нетрезво състояние от терасата върху съсобствени на двамата братя гаражи е хвърлял на улицата и е повредил строителни материали, собственост на Николай Златев (негов племенник) и за това, че е извадил лично оръжие и го е заплашвал с убийство. Със заповед № З-125/04.04.2008 г. на началника на РПУ Пазарджик на жалбоподателя е отнето разрешението за носене и употреба на късо огнестрелно оръжие и оръжието е иззето. Независимо че наказателното производство е било прекратено с постановление на прокурор при РП Пазарджик, поради несъставомерност на деянието, то е предоставило достатъчно оперативни данни, дали основание на административния орган за постановяване на отказа. В рамките на предоставената от закона оперативна самостоятелност, административният орган е преценил, че общественият интерес налага да се откаже издаването на разрешение за дейности с оръжие на жалбоподателя. Във връзка с искането на жалбоподателя за издаване на разрешение за носене на оръжие в административното производство са изготвени две докладни записки със становище за нецелесъобразност за издаването на разрешение за носене и употреба на оръжие на жалбоподателя, поради влошени отношения на фамилиите на двамата братя, с оглед на което съществува възможност за злоупотреба с оръжието, което е възприето от решаващия орган. Неправилно се твърди от жалбоподателя, че не е взето предвид от административния орган обстоятелството, че на 26.02.2008 г. по отношение на него е бил направен опит за убийство, като е бил прострелян два пъти и образуваното наказателно производство е спряно поради неразкриване на извършителя, както и че на 23.09.2008 г. на местоработата му училище "Иван Батаклиев" гр. Пазарджик е получил пощенски плик, съдържащ огнестрелен боеприпас - патрон, което представлява закана за убийство и образуваното досъдебно производство също е било спряно поради неразкриване на извършителя. Тези данни са събрани по административната преписка и са взети предвид при постановяване на отказа, независимо, че не са изложени изрични мотиви в тази насока. Известен е на административния орган фактът, че в продължение на над десет години е бил извънщатен сътрудник на органите на МВР и е притежавал разрешение за носене на оръжие. Според жалбоподателя многократно е сътрудничил на РУ на МВР, като е подавал информация за криминално проявени и подозрителни лица и като пазач и огняр в посоченото училище многократно е попадал в конфликтни ситуации, предизвикани от такива лица. Административният орган е съобразил данните за заеманата длъжност от жалбоподателя - пазач и огняр в училище, както и че е бил извънщатен сътрудник на органите на МВР до 2005 г. и че работата му като пазач в училище не е причина да се разреши носенето на оръжие за самоотбрана, тъй като в този случай разрешението се издава по друг ред и за служебни цели. С оглед специалния разрешителен режим за носене и употреба на огнестрелно оръжие, правилно е прието от съда, че с оглед целта на закона за осигуряване на сигурност при извършване на дейностите свързани с огнестрелно оръжие и събраните доказателства, в обществен интерес е да не се издава разрешение за носене и употреба на оръжие на жалбоподателя, като преценката за това е направена в рамките на оперативната самостоятелност на административния орган. Не намират основание оплакванията в касационната жалба за несъответствие на съдебния акт с целта на закона, което не е касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, тъй като изискването е за законосъобразност на административния акт. Неоснователни са доводите в жалбата, че актът на административния орган не е постановен в съответствие с целите на закона, с оглед осигуряване на самоохрана при необходимост, тъй като законът предвижда специален разрешителен режим за извършване на дейности с огнестрелно оръжие, свързан с преценка за опасността от предоставяне на оръжието. Доводите за незаконосъобразност на административния акт, които са посочени и в жалбата пред административния съд, са неоснователни и са обсъдени правилно в мотивите на административния съд. При служебната проверка по чл. 218 ал. 2 АПК, че установява, че съдебното решение е допустимо и в съответствие с материалния закон. Не е налице нарушение на материалния закон даващо основание за отмяна на решението. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение