Решение № 9355 от 24.10.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от Б. Сали срещу Решение 188 от 11.01.2022 г. на Административен съд (АС) Разград по адм. дело 170/2021 г. С решението съдът е оставил без разглеждане жалбата на Б. Сали срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) РД-14-1466 от 05.05.2021 г. на директора на Регионална дирекция Автомобилна администрация (РДАА) Русе в частта ѝ, с която се оспорва т. 1 от заповедта за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. а от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) - временно спиране от движение на моторно превозно средство (МПС) Фолксваген Транспортер с рег. [рег. номер], собственост на А. Янкова до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, и е прекратил производството в тази част. Отхвърлил е жалбата на Б. Сали срещу Заповед за прилагане на ПАМ РД-14-1466 от 05.05.2021 г. на директора на РДАА Русе в останалата част. Касационният жалбоподател - Б. Сали счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че пътувайки за Германия и вземайки със себе си и други лица, той не е извършил превоз на пътници по смисъла на пар. 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗАвтП. За да се квалифицира едно поведение като превоз на пътници е необходимо да се извършват услуги т.е. повече от един превоз, а не единична услуга. От превозваните от него седем лица само три са потвърдили, че са заплатили по 100 евро за да отидат до Германия. Не е изследван въпросът защо останалите не са платили. Не става ясно как съдът е установил, че платените суми от тримата пътници не са за осигуряване на храна и подслон по пътя. Чрез отхвърлянето на искането му за разпит на свидетели съдът го е лишил от възможността да докаже твърдението си. Не отрича, че е получил по 100 евро от трите лица, но твърди, че парите не са му дадени за заплащане на превоза им. Парите са му дадени, защото има познати по пътя в заведения и спални и може да ползва намаления. Останалите лица са си носели храна и искали да спят в автомобила и за това не са му давали суми във връзка с превозването им. Сумата от 300 евро не е достатъчна за да се извърши превозването на лицата до крайната им дестинация. Не отговаря на истината твърдението, че е извършил международен обществен превоз на пътници. Съдът е извършил съществено нарушение на съдопроизводствените правила, с отказа си да разпита тримата посочени от него свидетели. Това го е поставило в невъзможност да докаже защитната си теза. Той няма друга процесуална възможност да докаже твърдените от него обстоятелства. Прави искане решението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Н. Николов. Ответникът директорът на Регионална дирекция Автомобилна администрация Русе, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Сочи, че видно от обясненията на пътуващите лица, случаят не може да бъде отнесен към така нареченото споделено пътуване . Процесното МПС не е включено в списък на МПС с лиценз на Общността за извършване на международен обществен превоз на пътници. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, в случай, че надвишава размера предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови решението си съдът е установил от фактическа страна, че на 05.05.2021 г., при извършване на проверка за осъществяване на нерегламентиран превоз на пътници инспектор в РДАА Русе, съставил срещу оспорващия Б. Сали Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия А-2020, бланков 289047 за това, че на 05.05.2021 г. около 01,00 часа в [населено място], в района на Граничен контролно-пропускателен пункт (ГКПП) Дунав мост , управлявал лек автомобил Фолксваген Транспортер , категория M1, с рег. [рег. номер], собственост на А. Янкова, като извършвал международен обществен превоз на 7 (седем) броя пътници от България за Германия срещу заплащане, съгласно снетите обяснения на пътниците А. Маринов, Г. Михайлова и Р. Христова, без да представи заверено копие на лиценз на Общността за международен превоз на пътници и без да притежава такъв лиценз на Общността за МПС с рег. [рег. номер], с което е нарушил чл. 6, ал. 1 ЗАвтП. Въз основа на така съставения АУАН и снетите обяснения на пътниците директорът на РДАА Русе издал Заповед РД-14-1466 от 05.05.2021 г., с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. а ЗАвтП постановил временно спиране от движение на МПС Фолксваген Транспортер с рег. [рег. номер], собственост на А. Янкова до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца и на основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б ЗАвтП временно отнемане на свидетелството за управление на МПС [номер] и контролен талон [номер] на Б. Сали до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Като фактическо основание за издаване на заповедта административният орган е посочил, че на 05.05.2021 г. Б. Сали е извършил международен обществен превоз на 7 (седем) броя пътници срещу заплащане от България за Германия с лек автомобил Фолксваген Транспортер с рег. [рег. номер], собственост на А. Янкова, съгласно обясненията на пътниците А. Маринов, Г. Михайлова и Р. Христова, които заявили, че са заплатили на водача по 100 евро за превоза до Германия. От направена справка било установено, че международният обществен превоз на пътници е извършен без за автомобила да има издадено заверено копие към лиценз на Общността и без същият да е вписан в списък на МПС към такъв лиценз на Общността. Заповедта е обжалвана по административен ред пред изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация , който с Решение РД-14-1466/3 от 31.05.2021 г. е отхвърлил жалбата като неоснователна. От събраните по делото доказателства съдът е установил, че Б. Сали е правоспособен водач, че МПС Фолксваген Транспортер с рег. [рег. номер] е собственост на А. Янкова и че същото не е включено в списък към лиценз на Общността за международен превоз на пътници и съответно за него няма издадено заверено копие към такъв лиценз на Общността. В проведеното на 18.11.2021 г. открито съдебно заседание съдът е отхвърлил искането на Б. Сали за допускане до разпит на трима свидетели - А. Маринов, Г. Михайлова и Р. Христова, които са дали обяснения в административното производство. Указал е на жалбоподателя да представи доказателства за правния си интерес да оспори заповедта за прилагане на ПАМ, в частта й по т. 1. До приключване на първоинстанционното производство Б. Сали не е посочил в какво се изразява правният му интерес да оспорва заповедта, в посочената част. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че жалбата на Б. Сали се явява недопустима в частта ѝ, с която се оспорва т. 1 от заповедта за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. а ЗАвтП - временно спиране от движение на МПС Фолксваген Транспортер с рег. [рег. номер], собственост на А. Янкова до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, като подадена от лице, което няма правен интерес от оспорването. Посочил е, че оспорващият не е собственик на процесния автомобил нито е доказал, че има ограничени вещни права върху него. Не е установил наличието на правен интерес от оспорването на заповедта, в посочената й част, въпреки дадената му възможност. Предвид това и на основание чл. 159, т. 4 от АПК съдът е счел, че жалбата в частта ѝ срещу т. 1 от Заповед РД-14-1466 от 05.05.2021 г. на директора на РДАА Русе следва да бъде оставена без разглеждане, а производството в тази част да се прекрати. Съдът е приел, че в останалата й част, жалбата е допустима. Приел е, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона писмена форма и съдържа фактическите и правни основания послужили за издаването й. Счел е, че при издаването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. След анализ на разпоредбите на чл. 6, ал. 1, чл. 7, ал. 1, чл. 29, ал. 1 и чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б ЗАвтП и пар. 1, т. 1, 2 и 14 ДР на ЗАвтП, съдът е достигнал до извод, че са изпълнени и материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б ЗАвтП. Приел за безспорно, че на 05.05.2021 г. Б. Сали е извършвал услуга по извършване на превоз на А. Маринов, Г. Михайлова и Р. Христова от Република България за Федерална република Германия с лек автомобил Фолксваген Транспортер , категория M1, с рег. [рег. номер], собственост на А. Янкова, за което всеки един от тях му е заплатил по 100 евро, т.е. извършвал е обществен превоз на пътници под формата на международен превоз на пътници. Към момента на проверката и към датата на издаване на оспорената заповед за процесния автомобил не е имало издадено заверено копие към лиценз на Общността. Съдът е посочил, че противно на изложеното в жалбата, не само физическото преминаване на държавна граница, но и намерението за това, с предварително определен маршрут и крайна точка, прави превоза международен по смисъла на пар. 1, т. 14 от ДР ЗАвтП. Решението е правилно. Правилно съдът, при постановяване на решението си е приел, че жалбата на Б. Сали се явява частично недопустима в частта ѝ, с която се оспорва т. 1 от заповедта за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. а ЗАвтП - временно спиране от движение на МПС Фолксваген Транспортер с рег. [рег. номер], собственост на А. Янкова до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, като подадена от лице, което няма правен интерес от оспорването. Въпреки дадената му възможност в хода на първоинстанционното производство Б. Сали не е установил наличието на правен интерес от оспорването на заповедта, в посочената й част. Доколкото автомобилът е собственост на друго лице А. Янкова и оспорващият не е установил, че приложената ПАМ рефлектира върху неговата правна сфера, съдът правилно е счел, че жалбата в частта ѝ срещу т. 1 от Заповед РД-14-1466 от 05.05.2021 г. на директора на РДАА Русе следва да бъде оставена без разглеждане, а производството в тази част следва да се прекрати. Съгласно чл. 26, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложим субсидиарно предвид чл. 144 АПК, никой не може да предяви от свое име чужди права пред съд, освен в предвидените от закон случаи. Правото на жалба на Б. Сали, за защита пред съд на засегнати права, свободи и законни интереси на собственика на управлявания от него автомобил, може да се упражни само ако това е предвидено със закон, каквато законова регламентация в случая не е налице. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за съществено нарушение на съдопроидводствените правила, предвид това, че съдът не е допуснал до разпит исканите от Б. Сали трима свидетели. В хода на административното производство са получени сведения от А. Маринов, Г. Михайлова и Р. Христова, събрани по реда на чл. 44 . АПК от служители, определени от административния орган. Обясненията на А. Маринов и на Р. Христова са приподписани от служителите на органа, съгласно чл. 44, ал. 2 АПК, а лицето Г. Михайлова е дала сведения устно, те са записани и подписани от служител на органа, с означение на името и длъжността му и са приподписани от лицето, съгласно изискването на чл. 44, ал. 3 АПК. Тоест доказателствата са събрани редовно в производството пред административния орган. Съгласно разпоредбата на чл. 171, ал. 1 АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Съдът може да разпита като свидетели лицата, дали сведения пред административния орган, и вещите лица само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено. В случая в обясненията си и трите лица са посочили, че са дали по 100 евро на Б. Сали именно за да ги за да ги закара до Германия. Тоест причината, поради която сумите са получени от Б. Сали е безспорно установена още в хода на административното производство. Ето защо не е била налице необходимост съдът да изслуша непосредствено посочените свидетели и отказът му да ги разпита не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Именно от дадените в административното производство сведения от трите лица съдът е установил, че платените от тях суми не са за осигуряване на храна и подслон по пътя. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАвтП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници въз основа на издаден лиценз в закона е предвидено прилагането на ограничителните мерки, визирани в глава ІХ от ЗАвтП. Според чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б ЗАвтП, за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. По смисъла на пар. 1, т. 2 от ДР ЗАвтП превоз на пътници" е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага. Превозът на пътници е услуга с търговска цел, която се извършва срещу заплащане и се различава от превоз за собствена сметка по смисъла на пар. 1, т. 4 от ДР ЗАвтП, който представлява превоз на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска цел. Следователно, за да бъде установено нарушение на разпоредбите на ЗАвтП за извършване на обществен превоз на пътници, административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 АПК, е длъжен да докаже, че е извършено плащане или има уговорка за извършване на плащане на услугата превоз. В контекста на описаната нормативна уредба и при вярно установените правнозначими факти по делото, АС Разград обосновано е приел, че са изпълнени предпоставките по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б ЗАвтП за прилагане на оспорената ПАМ. Съдържащите се в административната преписка писмени обяснения на трима от пътниците в автомобила са дадени по съответния процесуален ред установен в чл. 44 АПК. Възмездното извършване на услугата чрез заплащане се установява и от съставения АУАН, който е официален документ с обвързваща материална доказателствена сила, по отношение на изложените в него факти и обстоятелства. Ето защо при АС Разград е извел фактически верен и правно обоснован извод за наличие на основанията по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б ЗАвтП за прилагане на оспорената ограничителна мярка. Забраната за извършване на превоз на пътници срещу заплащане без лиценз/удостоверение за регистрация е абсолютна поради значимостта на ценностите, върху които тази професионална дейност рефлектира. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че да се квалифицира едно поведение като превоз на пътници е необходимо да се извършват услуги т.е. повече от един превоз, а не единична услуга. От обстоятелството, че в пар. 1, т. 2 от ДР на ЗАвтП е използвана думата услуги , не означава, че и еднократната дейност на лице по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага не може да се квалифицира като превоз на пътници . Още повече в случая е установено, че от Б. Сали са извършени услуги на поне три лица, които са били превозвани като пътници в управлявания от него автомобил срещу заплащане. Неоснователно е и твърдението, че Б. Сали не е извършил международен обществен превоз на пътници. По делото е безспорно установено, че управляваното от него МПС е пътувало към Федерална република Германия, което безспорно е свързано с преминаване на държавната граница. Това не оставя никакво съмнение, че извършвания от него към момента на проверката превоз е представлявал международен превоз на пътници по смисъла на пар. 1, т. 14 от ДР ЗАвтП. Този извод не се променя от факта, че към момента на проверката държавната граница на Република България все още не е била премината. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение