Решение № 3240 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1097/2011 г.

Решение № 3240 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1097/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 13303/9.11.2010 г., постановено по адм. д. № 16181/2009 г. тричленен състав на ВАС е отхвърлил като неоснователна жалбата на Росица Димитрова Даскалова от гр. София, срещу Заповед на министъра на икономиката, енергетиката и туризма № ЧР-П-136/18.11.2009 г. Срещу това решение чрез пълномощник е подадена касационна жалба от Росица Даскалова с оплакване, че е неправилно и незаконосъобразно, твърди, че министърът не е разполагал с посоченото основание за прекратяване на служебното правоотношение. В съдебно заседание касационната жалбоподателка, редовно призована, не се представлява. Ответникът по делото - министърът на икономиката, енергетиката и туризма се представлява от юрисконсулт, който оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за допустима, а по същество за неоснователна. Върховният административен съд в настоящия състав прецени данните по делото, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Страните не оспорват установената от съда фактическа обстановка. Със заповед № ЧР-Н-36/23.03.2009 г. на министъра, Росица Даскалова е назначена на длъжността "младши експерт " в отдел "ИПМПМ", дирекция "ИП", считано от 1.04.2009 г. От приложените и приети като доказателства по делото фотокопия на Дневник за издаване на служебни книжки и Клетвен лист, подписан на 1.04.2009 г. е видно, че тя е назначена за първи път на държавна служба. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първата съдебна инстанция е заповед № ЧР-П-136/18.11.2009 г. на министъра, като орган по назначаване, с която на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл е прекратил служебното правоотношение на Росица Димитрова Даскалова, считано от 23.11.2009 г. Съдът е изложил мотиви, в които е приел оспорения административен акт за законосъобразен. Настоящата инстанция счита обжалваното решение за правилно. С разпоредбата на чл. 12 от ЗДСл е предвидено, че когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. Цитираната разпоредба регламентира правомощието на органа по назначаването да направи преценка на субективните качества на служителя в срока за изпитване и в рамките на предоставената му оперативна самостоятелност, едностранно и без предизвестие да прекрати служебното правоотношение. За законосъобразността на административния акт са необходими две кумулативно дадени предпоставки: служителят да постъпва за първи път на държавна служба и прекратяването на служебното правоотношение да е извършено в едногодишен срок от възникването му. В настоящия случай и двете предпоставки за материална законосъобразност на акта са налице - Даскалова е назначена на заеманата длъжност за пръв път по служебно правоотношение на 01.04.2009 г. и заповедта е издадена в едногодишния срок - на 18.11.2009 г. Първоинстанционният съд е установил, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма и съдържа предвидените в чл. 108 ЗДСл реквизити. Неотносими към преценката за законосъобразност на акта са оплакванията в касационната жалба относно липсата на мотиви за прекратяване на служебното правоотношение, както и за липсата на виновно поведение при изпълнение на служебните задължения. Субективната преценка на административния орган в рамките на законоустановения едногодишен срок не подлежи на съдебен контрол. По изложените съображения не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,