Решение № 133 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9108/2018 г.

Решение № 133 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9108/2018 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Я. Вичев от гр. [населено място] против Решение № 790 от 16.04.2018 г. по адм. д. № 501/2018 г. на Административен съд - гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 17-0819-003576 от 23.11.2017 г. на мл. автоконтрольор в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Варна, с която е наложена принудителна административна мярка по отношение на Вичев "прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца", както и отнемането на 2 бр. табели с регистрационен номер [рег. номер на МПС] и СРМПС №[номер]. В касационната жалба се твърди, че решението на административния съд е неправилно, тъй като в него е посочено, че основанията за нищожност са само тези по чл. 146, т. 1 и 2 от АПК, а касаторът отбелязва, че такива могат да бъдат по всички хипотези на чл. 146 от АПК тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Освен това посочва, че разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП предвижда административната мярка да бъда налагана на собственика на пътното превозно средство, без да е необходимо той да го е управлявал, като дори и да се предположи, че предпоставките на посочената норма са били налице, то мярката е следвало да бъде наложена на "Янмарк 2002" ЕООД, не на водача Я. Вичев. И тъй като мярката е наложена на лице- несобственик, то тя не поражда и правно действие. Основното възражение е, че съдът не е направил правилна преценка по отношение на заповедта, която, според касатора е издадена при липса на предмет и несъответствие с целта на закона, като допуснатите нарушения са особено съществени и влекат нейната нищожност. Молбата към съда е да бъде постановено решение, с което да се отмени първоинстанционното решение и съответно обжалваната ЗПАМ да се прогласи за нищожна, като се претендират и разноски. Ответникът- младши автоконтрольор в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-Варна, при редовно призоваване, не се явява и не се представлява. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежен адресат, срещу подлежащ на касационно обжалване административен акт. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли жалбата, която е била единствено в посока обявяване на нищожност на ЗППАМ /предвид прекратено производство с влязло в сила определение по жалба против същата ЗППАМ, /съдът е изложил изключително подробни съображения, преценявайки, че оспорената заповед не страда от пороци, водещи до нейната нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, административният орган действа при условията на обвързана компетентност, което означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, както е в случая, същият няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи принудителната административна мярка или не, а в условията на обвързана компетентност е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание. Като е наложил ПАМ, административният орган правилно е приложил материалния закон, при което заповедта му, като правилна и законосъобразна, следва да бъде оставена в сила Решението е правилно. За да направи своите правни изводи, съдът е приел от фактическа страна, че е съставен АУАН № 135718/23.11.2017 г. по отношение на лицето Я. Вичев, притежаващ СУМПС №[номер], кат. ВАМ, за това, че на 23.11.2017 г., около 14:10 часа в гр. Варна, на пътен възел Аспарухово, като водач на МПС "Рено Сценик", с peг. [рег. номер на МПС], управлява автомобила, собственост на "Янмарк 2002" ЕООД /чийто собственик и управител е/ със СУМПС с изтекъл срок на валидност на 17.05.2017 год., което представлява нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. С оспорваната заповед, на основание чл. 22 от ЗАНН е наложена на Балабанов санкция по чл. 171, т. 2а "прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца". С оспорваната заповед са отнети регистрационните табели и СРМПС. Както е посочил съдът, правното основание за прилагане на принудителната административна мярка е разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП (в приложима редакция), която предвижда прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година. Възражението на касатора, че мярката е наложена на несобственик, поради което и не поражда правно действие, е неоснователно. Обстоятелството, че жалбоподателят пред съда е едноличен собственик на дружеството, чиято собственост е автомобилът, е достатъчно основание да бъде наложена принудителната административна мярка, при положение, че са налице другите основания по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, а не е пречка за налагането й. Законът допуска да се наложи превантивна принудителна административна мярка, като се прекрати временно регистрацията на автомобил, управляван от собственик, който не притежава съответното свидетелство за управление, т. е. допуска засягане на права на собственик с оглед постигане целта на закона. След като безспорно е установено, че жалбоподателят е бил водач на автомобила и е осъществил изпълнителното деяние, визирано в хипотезата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП /след изм. с ДВ, бр. 54 от 2017 г./, то е налице основание за налагане на принудителната административна мярка, независимо, че собственикът е търговското дружество. Основание за прилагане на мярката по чл. 171, т. 2а ЗДвП е "непритежаването" от страна на собственика и водач на моторното превозно средство на СУМПС, валидно за категорията към която спада управляваното от него МПС, към момента на проверката, което в случая е безспорно установено. Касационната инстанция обръща внимание на факта, че въпреки посочването от първоинстанционния съд, че основанията за нищожност на административния акт са тези по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК, а тези по т. 3 и 4 обосновават незаконосъобразност на индивидуалния административен акт, административният съдия е разгледал подробно всички хипотези на нормата, съотнесени към казуса, а не само тези, посочени от жалбоподателя. Касационната инстанция отбелязва следното: Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен. Теорията е изградила следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. Порокът във формата е основание за нищожност само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам на липса на волеизявление. Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност също ако са толкова съществени, че нарушението да е довело до липса на волеизявление. Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който е изцяло лишен от законова опора, т. е не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание, би довело до нищожност на посоченото основание. Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. Съотносимо към изложените правни аргументи, твърдението на Я. Вичев за нищожност на оспорената заповед, е останало голословно и недоказано, поради което и правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата. С оглед изложените мотиви, Върховният административен съд, шесто отделение