Решение № 11874 от 4.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9044/2023 г.

Производството е по реда на чл. 237 - чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба, съдържаща искане за отмяна на влязло в сила определение 5705 от 12.05.2023 г., постановено от Районен съд Варна, 18 състав, по гр. дело 2804/2023 г., оставено в сила с определение 1975 от 11.07.2023 г., постановено от Административен съд Варна, II тричленен състав, по к. ч. а. д. 1504/2023 г. Искателят В. Терзиев от гр. София се позовава на нормата на чл. 239, т. 5 АПК, като в молбата и в писмена защита, подадена чрез упълномощен адв. А. Терзиева, изразява становище, че е бил лишен от право на участие в процеса, който се е провел пред първоинстанционния съд, тъй като не е бил уведомен за разделяне на производството и е разбрал за постановеното определение за прекратяване на делото, без да му е съобщено за образуването на новото дело и да му е дадена възможност да участва в него. Счита, че тъй като жалбата му е оставена без разглеждане поради липса на правен интерес, не му е предоставено право да се запознае с преписката, която е постъпила след разделяне на производството и е бил лишен от възможност да обоснове и докаже правния си интерес от водене на делото. Развива тезата, че в атакуваното определение съдът се е произнесъл по отношение на претендираните материални права и относно правото на собственост на искателя, в закрито заседание с определение, вместо да разгледа спора по същество и да се произнесе с решение при участие на спорещите страни. Претендира отмяна на горепосоченото определение и на потвърждаващото го определение на Административен съд Варна и моли Върховния административен съд да върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав със съответните указания, съгласно чл. 244, ал. 2 АПК. Ответникът - кметът на Район "Аспарухово" при община Варна не изразява становище по искането за отмяна. Ответникът - С. Лазаров от гр. Варна оспорва искането чрез упълномощен адв. К. Костов, който в съдебно заседание и с писмено становище пледира за отхвърляне молбата за отмяна, като развива аргументи за липса на основание за отмяна по смисъла на чл. 239, т. 5 АПК. Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски с приложен списък за тях. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира, че искането на В. Терзиев за отмяна на горепосочените влезли в сила съдебни актове е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМО - подадено от надлежна страна, в преклузивния срок, визиран в разпоредбата на чл. 240, ал. 3 АПК. Разгледано по същество искането за отмяна е ОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: С атакуваното определение 5705 от 12.05.2023 г., постановено от Районен съд Варна, 18 състав, по гр. дело 2804/2023 г. е оставена без разглеждане жалба от 03.08.2022г. на В. Терзиев, в частта, с която е отправено искане за прогласяване нищожността на Заповед Г-ПР-29/24.03.2021 г. на кмета на район "Аспарухово" при община Варна, с която на основание §4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ е възстановено право на собственост за новообразуван имот на наследник на А. Семов и е прекратено производството по гр. дело 2804 по описа за 2023г. на Районен съд - Варна. За да достигне до този резултат решаващият съдебен състав се е позовал на нормата на чл. 159, т. 4 АПК и е приел, че жалбоподателят няма правен интерес да оспорва цитираната заповед, защото не е материалноправно легитимиран в производството по възстановяване собствеността на земеделски земи. В мотивите на това определение е отразено, че оспорващото лице не е собственик или наследник на земя, подлежаща на възстановяване, тъй като се легитимира с договор за продажба на наследство от 28.01.1994г., с който М. Николов му е прехвърлил 1/4 от цялото наследство на баща си - А. Семов. Първостепенният съд е обсъждал дали жалбоподателят е станал собственик на правата, включени в наследството, вкл. и възстановените права след отмяна на конфискацията на цялото имущество на А. Семов, постановена с присъда на Народния съд по НОХД 10/1945г., която е отменена с решение 784 от 21.01.1994г. на Върховния съд на Република България. Първоинстанционният съд е счел, че с прехвърлянето на наследствените права наследникът не губи наследствените си права върху земеделските земи и те не се придобиват от купувача на наследството, от което е извел извод за липса на правен интерес по отношение на жалбоподателя В. Терзиев да оспори процесната Заповед Г-ПР-29/24.03.2021 г. на кмета на район "Аспарухово" при община Варна. Гореизложените мотиви са възприети и от Административен съд - Варна в постановеното определение 1975 от 11.07.2023 г. Искането, което е предмет на настоящото производство, е предявено на основание чл. 239, т. 5 АПК, съгласно която разпоредба влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато страната вследствие нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Следователно текстът предвижда няколко отменителни основания със самостоятелно приложно поле, като общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител във воденето на делото. Основната идея на нормативния текст е страната да е лишена от възможността да се защити лично или чрез представител. Нормата визира всяко нарушение на съдопроизводствените правила, в резултат на което страната е останала без възможност фактически да вземе участие в съдебния процес лично или чрез представител и това е довело до накърняване правото й на защита, именно поради липсата на тази възможност. Според настоящия съдебен състав в случая при постановяване на атакуваното определение искателят действително и бил лишен от право на процесуална защита. Това е така, защото от приложените към първоинстанционното дело документи е видно, че с определение 2800 от 06.03.2023г. на Районен съд - Варна, по гр. д. 6672/2022г. съдът е разделил производството, като е отделил процесната Заповед Г-ПР-29/24.03.2021 г. за разглеждане в отделно производство, като в последното изречение на определението е разпоредено да се връчи препис на страните от това определение. В кориците на първоинстанционното дело - гр.д. 2804/2023 г. не се съдържа документ или някакво друго доказателство относно връчването препис от горепосоченото определение на жалбоподателя или за уведомяването му по друг начин за разделянето на производството. От данните по делото е видно, че след образуване на гр. д. 2804/2023 г. Районният съд - Варна е извършил само едно процесуално действие - изискал е административната преписка от ответния адм. орган, след което е прекратил съдебното производство. В конкретната хипотеза оспорващото лице не само, че не е било надлежно уведомено за отделянето на Заповед Г-ПР-29/24.03.2021 г. в отделно съдебно производство, но не му е дадена възможност да се запознае с постъпилата административна преписка и да изрази становище дали тя е окомплектована с относимите към спора документи и да представи допълнителни такива в подкрепа на твърденията си. Първостепенният съд не е разпределил доказателствената тежест, не е дал указания на страните относно представяне на други доказателствата и което е особено важно - не е указал на жалбоподателя да обоснове личен, пряк и непосредствен правен интерес от оспорването. Вместо това в мотивите на атакуваното определение е счетено, че жалбоподателят не бил материалноправно легитимиран в производството и подробно е обсъждано твърдяното от него право на собственост и правото на собственост на наследника на А. Семов. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че в случая решаващият състав на Районен съд - Варна недопустимо се е произнесъл относно наличието на материални вещни права в закрито заседание в определението по допустимостта на обжалването. Следва да се има предвид, че при преценка допустимостта на оспорването се разрешава спор "относно процеса" и съдът следва да се произнесе по процесуалната легитимация на страните, а не относно наличието на материалноправна легитимация. В случая съдът е извършил фактически и правен анализ и е извел правни изводи след обсъждане на материални вещни права, като се е опитал да разреши спор за собственост, което е недопустимо да се осъществява без участието на страните. Ето защо тричленният съдебен състав на Върховния административен съд намира, че съдът при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила се е произнесъл в закрито заседание с определение, с което е разгледал спора по същество, а е следвало да се произнесе с постановяване на решение, след разглеждането на спора в открито заседание при участието на жалбоподателя, което в случая не е направено /в този смисъл е формираната съдебна практика по този вид спорове - решение 9292/31.08.2015г., постановено от петчленен състав на Върховния административен съд - Първа колегия, по адм. д. 9183/2015г. и др./ . По този начин първостепенният съд е лишил оспорващото лице от право на процесуална защита и на участие в съдебното производство, което нарушение съставлява правно основание по смисъла на чл. 239, т. 5 АПК за отмяна на атакуваното определение. Това обстоятелство налага отмяна на влязлото в сила определение 5705 от 12.05.2023 г., постановено от Районен съд Варна, 18 състав, по гр. дело 2804/2023 г., оставено в сила с определение 1975 от 11.07.2023 г., постановено от Административен съд Варна, II тричленен състав, по к. ч. а. д. 1504/2023 г. и връщане делото на друг състав от първоинстанционния съд с указание за разглеждане спора по същество в открито съдебно заседание с надлежно призоваване на всички страни. По разноските: Съдът констатира, че искателят няма искане за присъждане на направените по делото разноски. Такова искане е заявено от страна на ответника С. Лазаров, чрез упълномощен адв. К. Костов, но с оглед изхода на настоящия правен спор, претенцията за присъждане на разноски в полза на С. Лазаров се оставя без уважение. На основание на горното и на чл. 244, ал. 1, предложение второ и ал. 2, изречение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,