Решение № 902 от 28.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4235/2015 г.

Решение № 902 от 28.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4235/2015 г., III о., докладчик председателят Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Ерджихан Алиева Алимова против решение № 14/3.02.2015 г., постановено по адм. д. № 584/14 г. от Добричкия административен съд, с която е отхвърлена жалбата й против заповед № 1290/20.10.2014 г. на кмета на община Балчик и е осъдена да заплати съдебно-деловодни разноски в размер на 300 лева. В жалбата се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК-неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. След отмяна на решението на административния съд се иска уважаване на жалбата срещу заповедта на кмета на община Балчик и присъждане на разноски. Ответникът в касационното производство - кметът на община Балчик оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима и основателна. Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е била заповед № 1290/20.10.2014 г. на кмета на община Балчик. С атакуваната заповед на осн. чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 46, ал. 2 вр. с чл. 46, ал. 1, т. 6 от Закона за общинската собственост и предвид протокол с вх. № 93-20-2/25.08.2014 г. на Комисия, назначена със заповед № 711/19.06.2014 г. на кмета на община Балчик е прекратено наемното правоотношение по договор № 551/20.09.2006 г. поради изтичане срока за настаняване, считано от датата на заповедта, наредено е общинското жилище, находящо се в гр. Балчик, ж. к. "Балик", бл. 16, вх. А, ет. 5, ап. 12, отдадено с Договор за наем № 551/20.06.2006 г. да се освободи от Ерджихан Алиева Алимова и Еркант Мюсретов Азизов и това освобождаване да стане в 14-дневен срок от получаването на заповедта. Видно от разписката след заповедта е, че тя е връчена на Ерджихан Алимова на 20.10.2014 г. Във връзка с обжалването на посочената заповед пред съда, Административният съд е установил по делото, че с договора, описан в заповедта на Мюсюрет Азизов Алимов е отдадено под наем за срок от две години, считано до 31.12.2007 г., жилището, описано в заповедта. Установено е от съда, че на 15.02.2010 г. Мюсюрет Азизов Алиев е починал, като е оставил наследници своята съпруга Ерджихан Алиева Алимова и син Еркант Мюсюретов Азизов, пълнолетен към датата на съдебното решение. Установено е от съда, че на два пъти с нарочни писма, изпращани до жалбоподателката, но неполучени от нея, поради неоткриването й на адреса от община Балчик и е даван срок за представяне на определени документи за подновяването на договора. На 19.05.2014 г. служители на общината са поставили на таблото за обявяване в сградата на общината въпросното писмо за срок от 14 дни. Установено е, че със заповед № 711/19.06.2014 г. кметът на община Балчик е назначил проверка на общинските жилища, като на 30.07.2014 г. комисията е посетила жилището, в което е бил настанен Мюсюрет Алимов и семейството му, в което не е намерен никой. Съдът е посочил докладна записка от Валентин Попов - началник на ОЗ "Сигурност" (член на комисията), в която, в т. 6 е посочено, че в общинското жилище с наемател Мюсюрет Алимов няма живущи и според данни на съседите лицето е починало, а съпругата и дъщерята живеят на ул. "Ропотамо" № 22. Съдът е посочил, че с молба вх. № 94Е-271-1 от 8.10.2014 г. Ерджихан Алимова е поискала от кмета, да бъде преместена в по-малък апартамент, тъй като е вдовица с едно дете. Съдът е констатирал, че по тази молба няма произнасяне от административния орган и е бил налице мълчалив отказ, който не е оспорен от жалбоподателката. Въз основа на приходни квитанции, приети по делото, съдът е установил, че наемът за общинското жилище е заплащан редовно през всичките години след изтичане на срока на договора до момента на съдебното производство. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е направил следните изводи. Със заповедта на осн. чл. 46, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 6 от ЗОС е прекратен договора за наем, сключен с Мюсюрет Алимов и община Балчик. Съдът е преценил, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предписаната форма. Съдът е приел, че соченото фактическо основание - изтичането на срока на договора е налице в случая, поради което правилно административният орган е пристъпил към действия по прекратявана на наемното правоотношение. Съдът е приел, че и в този случай - при изтичане на срока на наемния договор, съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗОбС наемният договор се прекратява едностранно, със заповед на органа, в която се посочва основанието и срока за опразване на жилището. Съдът е посочил, че тези разпоредби са възпроизведени и в текста на чл. 34, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди на граждани за настаняване в общински жилища, ползване и управление на Община Балчик. Съдът е посочил разпоредбата на чл. 46, ал. 4 от ЗОС според която наемното правоотношение може да бъде продължено, ако наемателят отговаря на условията за настаняване в общинско жилище. Прието е, че на жалбоподателката е дадена възможност за това, от която тя не се е възползвала своевременно, а по последващата й молба за настаняване в по-малко жилище е налице влязъл в сила мълчалив отказ. Съдът е преценил като неоснователно възражението на жалбоподателката, че не е уведомена за започналото административно производство, обосновавайки извода си с писмото до нея, поставено на мястото за обяви в община Балчик. Като неоснователно е преценено и възражението й, че в заповедта не са посочени фактическите основания за издаването й. Съдът е посочил, че в заповедта е цитиран протокол от 25.08.14 г., който е част от заповедта, както и че в нея се сочи, че срокът за настаняването е изтекъл. Съдът е отхвърлил и възражението й, че договорът за наем се е трансформирал в безсрочен, посочвайки в решението си, че разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ЗЗД е неприложима в случая, тъй като ЗОС в частта относно отдаването под наем на общински имоти има характер на специален закон по отношение на Закона за задълженията и договорите. По тези съображения, административният съд е приел, че в резултат на цялостния административен контрол, осъществен на осн. чл. 146 АПК заповедта е законосъобразна. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд преценява обжалваното решение като неправилно. Съдът е приложил неправилно материалния закон. Съдът е тълкувал и приложил неправилно разпоредбата на чл. 46, ал. 4 от ЗОбС. Неправилно е преценено от административния съд, че разпоредбата не създава задължение за административния орган. Употребеното в съдържанието й сказуемо "може" не означава, че от волята на органа по настаняването зависи продължаването или не на наемното правоотношение. Смисълът на употребената дума е, че наемното правоотношение ще се продължи, тогава когато наемателят отговаря на условията за настаняване в общинско жилище. Във всички случаи обаче при изтичане на срока на наемният договор, органът по настаняването трябва да изследва наличието или не на това обстоятелство. В конкретния случай, органът по настаняването не е изследвал, дали жалбоподателката отговаря на условията за настаняване в общинско жилище. Неправилно, съдът се е позовал на писмо изх. № 94М-780-1/4.04.2014 г., като е приел, че с него се е целяло жалбоподателката да представи допълнителни доказателства и евентуално да и бъде подновен договора за наем. Видно от писмото е, че то не е адресирано до жалбоподателката, а да починалото лице Мюсюрет Алимов. Установено е по делото, че жалбоподателката с подаването на молбата от 8.10.2014 г. до кмета на община Балчик е поискала преместването й в по-малък апартамент. С тази своя молба тя е заявила нуждата си да запази наемното правоотношение с община Балчик, но при други условия, да бъде настанена в по-малко жилище. Тази молба е постъпила в администрацията на общината преди издаването на заповедта за прекратяване на наемното правоотношение. Установено е, че Мюсюрет Алимов (с който наемният договор е бил сключен) е починал. Съгласно чл. 23, ал. 2 от Наредбата за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем и продажба на жилища-общинска собственост (отменена), но действала към момента на сключване на договора за наем и към момента на смъртта на наемателя, органът по настаняването е могъл и служебно да измени наемното правоотношение и издаде настанителна заповед за по-малко жилище. От съвкупната преценка на горепосочените обстоятелства следва изводът, че преди да прекрати наемното правоотношение поради изтичане на срока на наемния договор, кметът на община Балчик не е изпълнил задължението си да изследва продължава ли да е налице нуждата от настаняване в общинско жилище на жалбоподателката, с което е нарушил чл. 46, ал. 4 от ЗОбС и чл. 23, ал. 2 от приложимата общинска Наредба. Неизпълнението на посочените задължения опорочава издадената заповед, която следва да бъде отменена. Като е стигнал до извод, различен от направения, административният съд е приложил неправилно материалния закон. Обжалваното решение следва да се отмени, а вместо това се постанови друго по съществото на спора, с което се отмени обжалваната заповед на кмета на община Балчик. С оглед изхода на спора на касаторката следва да бъдат пресъдени разноските по делото и за двете инстанции, които са общо в размир на 315 лева. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав