Решение № 8798 от 13.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6096/2015 г.

Решение № 8798 от 13.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6096/2015 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на А. М. Я., чрез процесуалния му представител - адв. М., против решение № 751/12.02.2015 г., постановено по адм. дело № 6502/2014 г. на Административен съд С.-град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение материалния закон - отменително основание почл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ - сега /КЕВР/, в писмено становище оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение състав на Административен съд С. - град (АССГ) е отхвърлил жалбата на А. М. Я. против заповед ЧР ДС № 090/6.06.2014 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с която на касатора е прекратено служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл), поради съкращаване на длъжността. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалноправната норма на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Съдът е приел, че в резултат на промяна в длъжностното разписание на дирекцията, считано от 2.12.2013 г. длъжността заемана от държавния служител - "главен експерт" в Териториално звено "Юг" - П., Главна дирекция "Разглеждане на жалби и решаване на спорове" при Държавна комисия за енергийно и водно регулиране е престанала да съществува като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Направен е извод, че по отношение на жалбоподателя е осъществена хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Касационната инстанция намира така постановеното решение за неправилно. Изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправната разпоредба на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. е незаконосъобразен и необоснован. От събраните по делото доказателства е установено, че с влязло в сила решение на 26.05.2014 г. е отменена заповед от 28.02.2013 г. на председателя на ДКЕВР за получена възможно най-ниска оценка при атестиране на А. М. Я. и за прекратяване на служебното му правоотношение. Със заявление от 6.06.2014 г. държавният служител е поискал от органа по назначаването да бъде възстановен на длъжността, заемана до уволнението, а именно "главен експерт" в Териториално звено "Юг" - П., Главна дирекция "Разглеждане на жалби и решаване на спорове" при Държавна комисия за енергийно и водно регулиране. Със заповед от 6.06.2014 г. председателят на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране е възстановил Янев на длъжността, заемана преди уволнението, като с друга заповед от същата дата е прекратил служебното правоотношение със служителя на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - поради съкращаване на длъжността. При тези данни неправилно и необосновано първоинстанционният съд е приел, че са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение и заповедта е издадена в съответствие със закона. Отмяната на предходната заповед за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя има за последица възстановяването на служителят на заеманата предишна длъжност (арг. от чл. 122, ал. 1 от ЗДСл), като за органа по назначаването възниква задължението да осигури на възстановения служител възможност да изпълнява служебните си функции. В случая последното задължение не е изпълнено, а служебното правоотношение на жалбоподателя отново е прекратено. Следователно, въпреки че са изпълнени предпоставките на чл. 122, ал. 1 от ЗДСл, в нарушение на цитирания текст служебното правоотношение със служителя фактически не е възстановено във вида, в който е съществувало преди отмяната заповедта за уволнение. По отношение на Янев не са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение и заповедта е издадена в противоречие с материалноправните изисквания на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., който предвижда прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. За да е налице посоченото основание следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. Установяването на фактическите основания, обосноваващи съкращаване на длъжността, е в тежест на административния орган (чл. 170, ал. 1 от АПК). В случая предпоставките на цитирания текст не са осъществени. Промяната, свързана с премахване на длъжността, заемана от жалбоподателя съгласно утвърденото от 2.12.2013 г. ново длъжностно разписание, не засяга правото на възстановяване на служителя и не може да обоснове извод за съкращаване на длъжността, тъй като е предприета преди влизане в сила на съдебното решение за отмяна на предходната заповед за прекратяване на служебното правоотношение. Данни и доказателства за длъжностни промени, настъпили към 6.06.2014 г. - когато е издадена оспорената заповед, от страна на органа по назначаване не са представени. Органът по назначаването не може да се позовава на предходни длъжностни разписания, утвърдени по време, когато държавният служител не е бил на работа поради незаконното прекратяване на служебното му правоотношение. Материалноправното основание на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. следва да съществува към момента на издаване на административния акт, а не в предходен момент. Ето защо настоящият състав на Върховния административен съд приема, че по отношение на жалбоподателя не са осъществени изискванията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл и не е налице предвиденото в текста основание за прекратяване на служебното правоотношение. Нарушенията на цитираните норми водят до противоречие на оспорената заповед и с целта на закона, тъй като правомощията на органа по назначаването са упражнени за заобикаляне на законовите последици от отмяната на незаконосъобразен административен акт и в нарушение на правото на служителя на възстановяване на предишната длъжност. Това е още едно, самостоятелно основание за отмяна на административния акт. Освен това отпадането на длъжността "главен експерт", предприето с Постановление на Министерския съвет № 266 от 22.11.2013 г., обн., ДВ, бр. 103 от 29.11.2013 г., в сила от 29.11.2013 г., с което се правят изменение и допълнение в Устройствения правилник на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и на нейната администрация преди възстановяването на служителя, не може да му бъде противопоставено, тъй като отмяната на незаконосъобразната заповед за прекратяване на служебното правоотношение има за последица възстановяването на служителя на заеманата преди това длъжност, а за органа по назначаването възниква задължението да осигури на възстановения служител възможност да изпълнява служебните си функции - арг. от чл. 122, ал. 1 ЗДСл. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е постановено в противоречие с материалния закон и е необосновано, поради което следва да бъде отменено, като се постанови ново решение, с което оспорената заповед следва да се отмени. Доказателства за направени разноски пред настоящата инстанция от касатора не са представени, но са поискани пред първоинстанционния съд, като е представен договор за правна помощ за сумата от 500 лева, които следва да му бъде заплатена от касационния ответник. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение