Решение № 5593 от 27.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1631/2018 г.

Решение № 5593 от 27.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1631/2018 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Бритера" ООД със седалище в гр. Р., подадена чрез адв. Г. Я., срещу решение № 42 от 4.12.2017 г., постановено по адм. дело № 130/2017 г. от Административен съд - Р., с което е отхвърлена жалбата на касатора против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. с изх. № 02-180-2600/4813 от 05.11.2015 г. на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ). С касационната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение като постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът прилага и моли настоящата инстанция да уважи и молба по чл. 628 и сл. от ГПК за искане на тълкуване на разпоредби от правото на ЕС от страна на СЕС по конкретно зададени в молбата въпроси. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяването на ново, по съществото на спора, с което да бъде отменен оспореният административен акт. Претендира и разноски. Ответникът - заместник изпълнителният директор на Д. фонд "Земеделие", действащ чрез процесуалния си представител юрк. Железарова, в представена по делото молба с характер на писмени бележки изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение като правилно да бъде потвърдено. Прави и искане за присъждане на разноски. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 от АПК, налагащи отмяната му, поради което предлага същото да бъде оставено в сила. Искането за изготвяне на преюдициално запитване счита за неоснователно, тъй като поставените в молбата въпроси нямали значение за правилното решаване на делото. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд - Р. е образувано по жалба на "Бритера" ООД, гр. Р." срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. с изх. № 02-180-2600/4813 от 5.11.2015 г. на заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", с което във връзка с подадено от жалбоподателя заявление за подпомагане с УИН 18/210514/65303 от 9.05.2014 г. му е отказано финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 91208,48 лв. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат е приел, че оспореният акт е постановен в законоустановената форма от компетентен орган - заместник изпълнителния директор на ДФЗ в качеството му на административен орган, комуто със заповед № 03-РД/323 от 11.03.2015 г. изпълнителният директор на фонда е делегирал правата си по чл. 20а, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от ЗПЗП. Актът бил издаден и при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно прилагане на материалния закон. Съдът е приел, че от съдържанието на уведомителното писмо могат да се извлекат както правните, така и фактическите основания, послужили за постановяване на отказ за финансовото подпомагане. Отказът бил постановен на две самостоятелни основания - чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП. Приел е за безспорно установено наличието на основанието по чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП, тъй като нито се навеждали твърдения, нито били посочени доказателства за подадено възражение срещу обхвата на обновения специализиран слой от "Бритера" ООД. След като дружеството-жалбоподател не се възползвало от възможността да възрази срещу обхвата на обновения специализиран слой, одобрен със заповед № РД-09-807 от 5.12.2014 г., в частта, отнасяща се до заявените от него имоти, заповедта била влязла в сила и административният орган бил обвързан с постановеното от нея. При безспорно установено едно от двете посочени основания за издаване на акта, съдът е приел, че не е необходимо произнасяне по другото посочено основание, както и че не е необходимо отправяне на запитване до Съда на ЕС, доколкото отговорът на формулираните от жалбоподателя въпроси не бил преюдициален по отношение на спора. По делото е била назначена и изслушана комплексна съдебно-техническа експертиза, която съдът е кредитирал като компетентно изготвена и неоспорена от страните. От заключението по нея съдът е установил, че заявените за подпомагане площи, посочени в оспореното уведомително писмо като недопустими за подпомагане, не са били включени в специализирания слой за 2014 г. Обжалваното решение е правилно. Видно от данните по делото, със заявление с УИН 18/210514/65303 от 9.05.2014 г. "Бритера" ООД е заявило за подпомагане по СЕПП и СПП 36 парцела с обща площ от 390,86 ха, находящи се в землищата на с. К., община Две могили, обл. Р., с. Н., с. Т. и с. Ч., последните три в община И., област Р. Четири от парцелите са били заявени и по СНДП, а тридесет и един от тях са били заявени за подпомагане и по Натура 2000 като попадащи в защитена зона BG0002025 - Ломовете. Процесното уведомително писмо касае само подпомагането по СЕПП. По СПП е била оторизирана цялата поискана сума в размер на 3987 лв., затова тази мярка също не е в обхвата на предмета на спора. На данните в заявлението са извършени административни проверки, при които са били установени площи, декларирани за подпомагане от повече от един кандидат, за които жалбоподателят е бил уведомен с уведомително писмо с изх. № 02-180-2600/3532/22.08.2014 г. Застъпванията не са били отстранени в дадения на дружеството срок и същото не е оспорило намаленията от 0,02 ха от площта на парцел № 36703-56-1-40,01 ха и от 0,01 ха от площта на парцел № 36703-56-1-6 (последният парцел не е обект на процесното уведомително писмо). Касаторът е попаднал в извадката от заявления по метода анализ на риска, за което му е била извършена проверка на място въз основа на заповед № 268077/13.10.2014 г. на началник отдел на Регионалния технически инспекторат (РТИ) на ДФЗ - Р. в периода 15.10.2014 г. до 21.10.2014 г., като жалбоподателят е бил уведомен за извършването й и негов упълномощен представител е присъствал на нея. Въз основа на извършени замервания на площта на заявените парцели с GPS са установени недопустими площи. Следва да се отбележи фактът, че процесуалният представител на "Бритера" ООД в съдебното производство и упълномощеното от дружеството лице, присъствалото на проверката на място е адв. Г. Я., който в съдебно заседание в първоинстанционното производство, проведено на 2.11.2017 г., по повод разпит на свидетел - експерт от РТИ - Р., извършил проверката, е заявил, че няма възражения срещу констатациите на свидетеля. Тук е мястото да се отбележи също, че от показанията на този свидетел е установено, че макар и по-голямата част от парцелите да са били заявени като пасища, същите не отговаряли на критериите за пасища, а по характеристика отговаряли на критериите за гори. Резултатите от проверката на място са обективирани в Контролен лист, в който констатациите за недопустимост за всяко едно БЗС са записани в отделна граф "Забележки". Контролният лист е подписан от представителя на касатора - Г. Я. Контролният лист представлява "контролен доклад" по смисъла на чл. 32 от Регламент № 1122/2009 г. на Комисията, притежаващ всички задължителни реквизити, изисквани от регламента. Ползва се със силата на официален свидетелстващ документ в съответствие с чл. 179 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК. Същият е съставен от длъжностно лице на административния орган при извършената проверка на място, въз основа на която са направени констатации за недопустимост за подпомагане на част от заявените от жалбоподателя площи. Този официален документ не е бил оспорен в съдебното производство по реда на чл. 193 от ГПК, поради което се ползва с пълна доказателствена сила. За резултатите от проверката, отразени в контролния лист, на кандидата за подпомагане е изпратено и уведомително писмо с изх. № 01-172- 2600/337/30.10.2014 г. Срещу него жалбоподателят е подал възражение с вх. № 01-172-2600/337/20.11.2014 г. С уведомително писмо с изх. № 01-172-2600/337/19.12.2014 г. жалбоподателят е бил уведомен, че по подаденото от него възражение е извършена административна контролна проверка, при която били прегледани приложените в ИСАК резултати, данни и снимков материал от извършената проверка на място, при което били потвърдени направените от експерта от РТИ - Р. констатации. Констатациите от извършената проверка на място се потвърждават и от назначената по делото комплексна съдебно-техническа експертиза. От заключението по нея се установява, че заявените от "Бритера" ООД за подпомагане БЗС към момента на подаване на заявлението са определени с начин на трайно ползване по КВС "пасище, мера". Към момента на подаване на заявлението те не са попадали в обхвата на одобрения със Заповед № РД 46-287/6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние за кампания 2014 г.". Според вещите лица, към март 2014 г. два от заявените за подпомагане парцели (с № по КВС 000262 и 000363), с оглед фактическото им състояние, имали характеристика на гори и отговаряли на чл. 2 от ЗГ, а части от други два (с № по КВС 000030 и № 000133) били устроени като гори. По представения от жалбоподателя План за управление експертите са установили, че с предвидените в него дейности, обективно се осигурявала възможност за превръщане на парцелите в "пасища", съобразно критериите за добри земеделски и екологични практики. Заключението на експертизата обаче е, че не е възможно към датата на кандидатстване за подпомагане през месец май 2014 г. заявените по СЕПП площи да са били в добро земеделско състояние по смисъла на Наредба № 5 от 10.03.2010 г., а при извършване на проверката на място в периода 15.10.2014 г. - 21.10.2014 г. да са придобили фактическото състояние, документирано в снимковия материал, заснет при проверката на място. Видно от протокол от съдебно заседание, проведено на 28.09.2017 г., в. л. А. А. - инженер-лесовъд, е уточнил, че тъй като заявените парцели били определени по КВС като пасища, за да се стопанисват като такива имало процедура, която кандидатът за подпомагане е можел да заяви, но не го е направил. И поради това че парцелите били устроени като гори, следвало да се стопанисват по Закона за горите. Голяма част от парцелите били обрасли с храстовидна и дървесна растителност. Когато растителността била след 1991 г., имотите можели да се използват по даденото им предназначение след минаване на споменатата процедура. Експертът предполага, че при лесоустройството процесните парцели не са включени като горски територии, защото били видимо по-млади, т. е. самозалесени са след 1991 г. В същото време имотите № 000030 и № 000133 били на възраст над 40 години, така че правилно били включени в горския фонд. Изразява предположение, че при следващо лесоустройство и другите ще бъдат включени в горския фонд, защото имало доста парцели, които били самозалесили се преди около 20 години. Имало и захрастени парцели с растителност на повече от 15-20 години, които не били определени като горски територии, защото около тях нямало гора. За някои от имотите било възможно след почистването им да се използват като пасища. Към датата на заявяването им обаче не били почистени и не можело да се ползват по предназначение. Със заповед № РД-09-807 от 05.12.2014 г. на министъра на земеделието и храните е одобрен обновения специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г." По делото е безспорно установено, че срещу обхвата на тази заповед в частта й, отнасяща се до заявените от "Бритера" ООД за подпомагане парцели не е било подадено възражение. Със заповед № РД-46-287 от 6.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните е утвърден и окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г., като част от Системата за идентификация на земеделските парцели. Касаторът не се е възползвал от възможността да обжалва и тази заповед. При това положение, както правилно е приел и първоинстанционният съд, заповедта е влязла в сила и административният орган е бил обвързан с постановеното от нея. Съответно обосновано е прието за безспорно установено наличието на основанието по чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП за отказване на плащане по схемите за директни плащания. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че не следвало да се прилага разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП, тъй като същата към момента на подаване на заявлението за подпомагане не била приета. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Към 05.11.2015 г., когато е издадено уведомителното писмо разпоредбите на чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП са били действащи и то в редакцията им, приложена от административния орган при постановяване на акта. Неотносими към законосъобразността на процесното уведомително писмо са и доводите в жалбата, отнасящи се до други схеми за подпомагане. Неоснователно касаторът твърди също съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът не се бил произнесъл и по другото основание, на което е издаден актът, а именно това по чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП. След като категорично по делото е установено наличието на едното правно основание, същото е достатъчно само по себе си за постановения отказ, като тук е мястото да се отбележи, че по делото са събрани множество доказателства за това, че е налице и основанието по т. 4, а именно за неизпълнение на задълженията за поддържане на всички площи в добро състояние. Като резултат от всичко това следва да се приеме, че правилно в уведомителното писмо е определена санкционираната по СЕПП площ от 87,80 ха, като попадаща извън специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. Правилно е определено също 100% съотношение между декларирана и установена площ. В съответствие с чл. 58 от Регламент 1122/2009 г., след като наддекларирането е 100% по СЕПП и санкционираната площ е равна на установената, не се полага подпомагане и се налага санкция за бъдещ период. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС за несъответно на изискването на чл. 628 ГПК. Първо, защото преценката дали искането за тълкуване на норми от общностното законодателство е от значение за правилното решаване на спора, принадлежи на съда. За да възникне необходимост, респективно - националната юрисдикция да бъде длъжна да отправи преюдициално запитване във връзка с приложимостта на правото на ЕС по конкретен спор, с който е сезирана, следва да е налице съмнение относно приложимостта и действието на общностните разпоредби към правоотношението, обект на съдебен контрол. От разпоредбата на чл. 267 ДФЕС и постоянната практика на СЕС следва недвусмислено, че националният съд е длъжен да отправи преюдициално запитване винаги когато е налице съмнение относно приложението на общностната разпоредба, като при неспазване на това изискване държавите членки носят отговорност за неправилно прилагане на правото на ЕС (така напр. в Решение на СЕС от 2003 г. по делото Комисията срещу Италия С-129/00). Такова задължение обаче не съществува, а и запитването е недопустимо за разглеждане от СЕС, когато разпоредбата от правото на ЕС вече е била тълкувана /така и в Решение на СЕС от 1963, D. C. en Schaake, № 28-30/62/ или когато точното прилагане на общностното право е толкова очевидно, че не оставя никакво място за съмнение (теорията на ясния акт - Решение на СЕС от 1982 по делото C. I. L. F. I. T., № 283/81). В тази връзка с решение от 13.12.2011 г. по дело № С11/12 и С38/11 на СЕС е налице произнасяне по тълкуване на чл. 23, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 73/2009 г., включително относно отговорността за неспазване на правилата за "кръстосано спазване", в резултат на което се намаляват или не се изплащат директните плащания, която следвало да се понесе изцяло от земеделския стопанин, подал заявлението. Както сам отбелязва СЕС в информационната си бележка, обобщен анализ на процедурния регламент на СЕС и практиката на общностната юрисдикция във връзка с производствата по преюдициални запитвания, юрисдикциите, особено в случаи, в които считат, че практиката на Съда дава достатъчно яснота, могат да вземат сами решение за правилното тълкуване на правото на Съюза и за неговото прилагане към установената от тях фактическа обстановка. Горното следва и от факта, че националният съдия е общностен съдия и съюзното право за него е приложимо материално право. Именно с оглед еднообразното правоприлагане в целия ЕС обаче и най-вече с оглед правилното прилагане на съюзните разпоредби, производството по отправяне на преюдициално запитване, както СЕС отбелязва, е инструментът за сътрудничество между национален съд и СЕС, в който последният дава насоките по тълкуване на правото, с оглед спецификите на интеграционния правопорядък. От друга страна, съгласно т. 11 от Препоръките на СЕС към националните юрисдикции, във връзка с отправяне на преюдициално запитване, същото следва да е необходимо, за да може националната юрисдикция да разреши спора, с който е сезирана, като искането следва да е свързано с предмета на спора, с който съдът е сезиран. Второ, в случая не е налице необходимост, а оттам и предпоставки за сезиране на Съда в Люксембург, защото по реда на чл. 267 от ДФЕС, СЕС има правомощие само да тълкува ДФЕС, актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, а така формулирани, някои от въпросите по своята същност не представляват искане за тълкуване на разпоредбите на правото на Европейския съюз, а искане СЕС да отговори на правни въпроси, съобразно конкретните факти на спора по настоящото дело, т.е. СЕС да извърши проверка за законосъобразността на акта на националния орган по подпомагане на земеделските производители, което, освен че е недопустимо, е и предмет на съдебен контрол, осъществяван от националните съдилища. Освен това, за да отправи преюдициално запитване във връзка с приложимостта на правото на ЕС по конкретен спор, с който съдът е сезиран, следва да е налице възникнало съмнение относно приложимостта и действието на общностните разпоредби към правотношението, обект на съдебен контрол, а в случая отговорите на поставените въпроси не са необходими за приложение към конкретното правоотношение по настоящото производство, а и СЕС има правомощие само да тълкува (ДФЕС, актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза), без да може да дава насоки за приложение на националното законодателство, каквото по същество е искането на касатора. Затова и преюдициалното тълкуване не е необходимо. И още: съгласно Хартата на основните права на Европейския съюз (2010/C 83/02), чл. 47 Право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, § 1 предвижда "Всеки, чийто права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия чл. условия". Предвидените във вътрешното законодателство и ТР № 8 от 11.12.2015 г. на ВАС съдебни производства за обжалване на заповедта на министъра на земеделието и храните, с която се одобрява окончателния слой "Площи в добро земеделско състояние" и срещу уведомителните писма за отказ от подпомагане, не обуславят извод за нарушение на чл. 47 от Хартата за основните права на Европейския съюз и нейното пряко приложение. По изложените съображения искането за преюдициално запитване по реда на чл. 628 и сл. от ГПК е неоснователно и следва да се остави без уважение. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Претенцията на процесуалния представител на ответника по делото за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна, поради което същата следва да бъде уважена в размер на 100 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,