Решение № 253 от 18.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 295/2012 г.

Решение № 253 от 18.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 295/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационната жалба на М. Б. М. от [населено място] и М. Т. Б. от [населено място], чрез пълномощника им адв. Св. Н., против въззивното решение от 30.11.2011 г. по гр. д. № 1520/2011 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение от 8.04.2011 г. по гр. д. № 6933/2008 г. на Варненския районен съд. С него е отхвърлен предявеният от касаторите против С. Й. А. и П. И. А., при участието на трето лице, техен помагач - К. Б. Ф. иск за предаване владението на недвижим имот представляващ УПИ * в кв. 114 по плана на [населено място], с площ 1 094 кв. м., при описаните граници. Касаторите поддържат становище за неправилност на въззивното решение, поради наличие на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК и искат отмяната му и вместо това предявеният иск бъде уважен, с присъждане на направените разноски. Считат за неправилен извода на въззивния съд за липсата на материална легитимация по предявения ревандикационен иск, поради необсъждане на събрания доказателствен материал. Ответниците по касационната жалба оспорват касационната жалба по изложените в писмения им отговор съображения. Считат направеното от тях възражение за придобивна давност за доказано, поради което обжалваното решение е правилно. Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните доказателства, приема следното: Касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирана страна по делото, в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу решение на въззивен съд, допуснато до касационно обжалване с определение № 308 от 19.05.2012 г. на ВКС. В него е прието, че процесуалноправният въпрос за приложението на чл. 235, ал. 3 ГПК е релевантен за изхода на спора, тъй като въпреки предприетите процесуални действия по приемане на решението на О. от 16.02.2009 г., откриване на процедура по оспорването му от ответниците и направения доклад по чл. 146 ГПК с даване на указания за доказателствената тежест на ищците относно установяване факта на приключване на реституционната процедура по отношение на спорния имот, съдът приел това доказателство за ирелевантно, тъй като не е предприето изменение на иска от ищците. Произнасянето по този въпрос е в противоречие с решение № 61 от 30.04.2010 г. по т. д. № 741/2009 г. на I т. о. на ВКС, в което е прието, че изводът на съда трябва да бъде основан на всички факти независимо от това дали са се осъществили преди предявяване на иска или са настъпили след това, но преди приключване на устните състезания, както и че съдът е длъжен да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, стига те да са от значение за спорното право. По поставения процесуалноправен въпрос, свързан с приложението на правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК, представляващо гаранция за постановяване на правилно решение, настоящият състав на ВКС, II г. о. споделя изцяло цитираната задължителна съдебна практика. Значението на представеното решение на О. от 2009 г. за установяване на приключването на процедурата по възстановяване на собствеността върху спорния имот е несъмнено и представянето му в хода на делото е в изпълнение на доказателствената тежест на ищците за установяване на този факт. В този смисъл е и даденото от съда указание при разпределението на доказателствената тежест на страните в процеса по предявения от ищците ревандикационен иск с предмет имот, подлежащ на възстановяване по ЗСПЗЗ. Твърденията и данните по делото са в този смисъл, с оглед наличието на влезли в сила съдебни решения за признаване право на възстановяване в полза на ищците, като наследници на Р. Г., и за приключил спор за материално право за принадлежността на правото на собственост към миналия момент с праводателите на настоящите ответници, обуславящ разрешаването на въпроса на кого следва да се възстанови правото на собственост по ЗСПЗЗ. С оглед горните съображения по поставения процесуалноправен въпрос за преценка на настъпилия след предявяването на иска факт на приключване на процедурата по възстановяване на имота, който е от значение за спорното право, и по същество на подадената касационна жалба, се налага извода за допуснато съществено процесуално нарушение при постановяване на обжалваното въззивно решение. Неправилно съдът е приел, че решението от 2009 г. представлява ново основание за предявяване на ревандикационния иск, вместо да го обсъди при приложение на чл. 235, ал. 3 ГПК. Горното е обусловило и неправилния извод за липса на материалноправна легитимация на ищците, като първата от кумулативно предвидените в чл. 108 ЗС предпоставки за уважаване на ревандикационния иск. Допуснатото съществено процесуално нарушение обосновава извод за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане, с оглед необходимостта от извършването на нови съдопроизводствени действия по обсъждането и преценката на доказателствата по делото, съгласно горните указания, както и произнасяне по релевираното от ответниците правоизключващо възражение за изтекла придобивна давност върху имота. При повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските пред касационната инстанция, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК. По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 2 и ал. 3 ГПК Върховният касационен съд, II г. о. в настоящият състав