Решение № 418 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14363/2018 г.

Решение № 418 от 13.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14363/2018 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Тодорова, подадена чрез процесуален представител срещу решение № 5321 от 24.08.2018 г. по административно дело № 5120/2018 г. на Административен съд София-град (АССг), с което е отхвърлена жалбата ? против предписание № 317/02.05.2018 г. на Официален ветеринарен лекар от Областна дирекция по безопасност на храните София-град. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което бъде отменен и оспорения административен акт, като претендира и заплащане на деловодни разноски. Изложени са твърдения, че в случая не е извършена в пълнота дължимата проверка по чл. 168, ал. 1 АПК на всички основания по чл. 146 АПК и е приложена материално правна норма без да са съобразени и други релевантни за случая нормативни актове, без да са конкретизирани същите. Ответникът по касационната жалба - Официален ветеринарен лекар (ОВЛ) от Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) София-град, чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него. Разгледано по същество същото е и правилно като краен резултат. Предмет на проверка за законосъобразност пред АССг е предписание № 317/02.05.2018 г. на ОВЛ при ОДБХ – София-град, с което установени с протокол № 309/30.04.2018 г. нарушения на ветеринарно санитарните изисквания – отглеждане на 16 броя животни на адрес гр. Банкя, ул. "Стефан Стамболов" 142 А без да има регистриран животновъден обект на основание чл. 131, ал. 2, т. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) на М. Тодорова е дадено предписание да извърши регистрация на животновъден обект на посочения адрес в срок да 02.06.2018 г. След констатация, че на посочения обект, който не е регистриран като животновъден обект се отглеждат 16 броя кучета (факт, който е безспорно установен от доказателствата, събрани в хода на съдебното производство и за който страните не спорят) е издаден обжалвания административен акт. Противно на наведените в касационната жалба доводи в обжалваното решение е посочено, че актът е постановен от компетентния, предвид нормата на чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 4 ЗВМД орган и в предписаната от закона форма, при спазване на предвидените административнопроизводствени правила. Действително съдът не е изложил подробни мотиви, но констатациите са верни и опровергават довода, че не е извършена пълна проверка за законосъобразност на акта независимо от наведените в жалбата доводи на всички основания по чл. 146 АПК. Същевременно са изложени подробни доводи за постановяване на акта в съответствие с приложимите материално правни норми. Съгласно разпоредбата на §. 1, т. 36 от ДР на ЗВМД "Животновъден обект" е всяко място, където временно или постоянно се отглеждат или настаняват животни, с изключение на ветеринарни клиники или амбулатории. Съгласно чл. 2, т. 1, б. "а" от ЗВМД тази дейност обхваща прилагането на ветеринарномедицинските изисквания за опазване здравето на животните и хуманното отношение към тях. В тази връзка съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1, букви "а"и "б" и т. 4 ЗВМД е предвидено, че БАБХ осъществява контрол по здравеопазване при отглеждане на животни; изпълнение на мерките за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести по животните и зоонози и контрол за спазване на правилата за защита и хуманно отношение към животните. Като част от мерките на този контрол са предвидените в чл. 7, ал. 3, т. 1 от с. з. е предвидено воденето на публични регистри на регистрираните животновъдни обекти, позволяващо ефективно изпълнение на мерките, предвидени в ал. 1 на закона. При това следва да бъде посочено, че съгласно чл. 51 ЗВМД животните подлежат на официална идентификация, а животновъдните обекти - на регистрация по реда на чл. 137 в БАБХ. Същевременно посочената регистрация е необходима и осъществяване на мерките по чл. 129, ал. 1 ЗВМД с методите, посочени в чл. 130 от с. з. Оспорения акт е издаден на основание чл. чл. 137, ал. 1 ЗВМД, задължаващ собствениците или ползвателите на животновъдни обекти да подадат заявление за регистрация по образец до директора на съответната ОДБХ, в което се посочва номер и дата на издаване на документ за въвеждане в експлоатация на обекта, когато такъв се изисква съгласно Закона за устройство на територията, като няма спор между страните, че това задължение не е изпълнено от Тодорова. При това правилно в обжалваното решение е прието, че актът е постановен при правилно приложение на относимите материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона. Неоснователни са наведените доводи, че в случая не е изяснена собствеността на животните, доколкото безспорно е установено пребиваването им на адреса, който е различен от адреса, посочен от Тодорова като местоживеене, а именно [населено място], [ж. к. ], предвид разпоредбата на чл. 176 ЗВМД, задължаващ собствениците на обекти, в които се отглеждат домашни любимци (животните, отглеждани с нестопанска цел в дома на човека - арг. § 1, т. 34 ДР на ЗВМД) да ги регистрират по реда на чл. 137 ЗВМД. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 4 АПК касационната жалбодателка следва да бъде осъдена да заплати на администрацията при ответника направените деловодни разноски в размер на 300 лв., представляващи заплатен хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение