Решение № 9701 от 14.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6893/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. В. Н. от гр. Хасково, подадена чрез процесуалния представител адв. Ванкова, против решение 4539 от 02.05.2025 г., постановено по адм. дело 596/2024 г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед УТ-250 от 28.05.2024 г. на кмета на Община Хасково и е осъдена да заплати разноски по делото. В касационната жалба се твърди необоснованост и неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се и доводи относно незаконосъобразността на оспорената заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, а в условията на евентуалност връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, както и присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът кмета на Община Хасково, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. В приложени по делото писмен отговор и писмена молба, чрез процесуалния си представител юрк. Василева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответниците В. М. Ч., М. М. Б., М. В. Ч. и Л. Д. Ч., редовно призовани, в съдебно заседание не се явяват и не изпращат представител. В приложени по делото писмен отговор и писмена молба, чрез процесуалния си представител адв. Вескова, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Хасково е образувано по жалба на А. Н. срещу заповед УТ-250 от 28.05.2024 г. на кмета на Община Хасково, с която на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 17, ал. 1 от ЗУТ , чл. 109, ал. 2 и чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, е одобрен проект за подробен устройствен план /ПУП/ - план за регулация /ПР/ за поземлен имот с идентификатор 77195.117.46 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково. В заповедта е посочено, че поземленият имот се урегулира в УПИ I, нов кв. 1095, ж. р. [наименование] , като вътрешните регулационни линии се поставят в съответствие с имотните граници и действащата улична регулация. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че актът да е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административно-производствените правила, както и в съответствие с материалния закон. Съдът приема също така, че жалбоподателката се легитимира като заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 1 от ЗУТ. Прието е от съда, че предвид наличието на изработен план за улична регулация /ПУР/ за района, с който граничи процесният поземлен имот, същият е останал неурегулирани с вътрешни регулационни линии и е получил регулация единствено към [улица], на която същият има лице от 19.31 м., за този имот по аргумент от нормата на чл. 17 от ЗУТ е налице законова възможност за урегулирането му с последващ ПУП, какъвто е и процесния случай, т. е. в случая се касае се за първа регулация по отношение на процесния имот. Позовавайки се на приетата по делото съдебно-техническа експертиза съдът е обосновал извод, че с процесния ПУП ПР единствено се поставят регулациионни линии за спорния имот в съответствие със съществуващите му към момента имотни граници, като този ПР не противоречи на установения както за имот с иднетификатор 77195.117.46, така и за имот с идентификатор 77195.117.47 режим на застрояване, включващ предназначение на имотите, начин на застрояване в същите, плътност, интензивност, Кинт, озеленяване и височина. Въз основа на това съдът приема, че процесният ПУП ПР е приет изцяло в съответствие с нормата на чл. 17, ал. 1 от ЗУТ, доколкото, видно от графичната част на проекта, вътрешните регулационни линии на процесния имот изцяло съвпадат с имотните му граници. За неоснователни съдът приема доводите на жалбоподателката, че се нарушава правото му на преминаване, тъй като учреденото в полза на собственика на имот с идентификатор 77195.117.47 право на преминаване при спазване изискванията на чл. 192 от ЗУТ, не се ограничава с процесния ПУП ПР, като в случая не се и препятства бъдещото урегулиране и на съседния имот. За неоснователни съдът приема и възраженията на жалбоподателката за незаконосъобразност на процесния акт, предвид че с одобрения проект за ПУП не е осигурен достъп на имота й към улицата, респ. не са предвидени необходимите площи за изграждане на временен път, доколкото тези обстоятелства са неотносими към одобряването на процесния ПУП ПР. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, второ отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Първоинстанционният съд правилно приема, че жалбоподателката, в качеството си на собственик на поземлен имот с идентификатор 77195.117.47 и носител на ограничено право на преминаване по отношение поземлен имот с идентификатор 77195.117.46, е надлежно легитимирана по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1 от ЗУТ, да обжалва процесната заповед. Правилен е извода на съда също така, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 129, ал. 2 от ЗУТ, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с изискванията за форма. Правилен е и изводът на решаващия съд за материална законосъобразност на оспорената заповед. От събраните по делото доказателства по безспорен начин е установено, че поземлен имот с идентификатор 77195.117.46 по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Хасково е неурегулиран, както и че същият граничи с жилищен район [наименование] /уличнорегулационната линия на [улица]/, за който район има одобрен и влязъл в сила план за улична регулация по чл. 16, ал. 7 от ЗУТ /сега чл. 16а от ЗУТ/. По делото се установява също така, включително и от приетата съдебно-техническа експертиза, че с оспорената заповед е одобрен само ПУП ПР по имотните граници на имот с идентификатор 77195.117.46, като северната регулационна линия е проектирана да съвпада с уличната регулационна линия по действащия регулационен план за жилищен район [наименование] , което съответства на приложеното правно основание по чл. 17, ал. 1 от ЗУТ. В случая не се установява също така с процесната устройствена процедура да се променя предназначението и режима на застрояване както на процесния имот, така и на имота, собственост на жалбоподателката, които са били установени вече с предходни влезли в сила ПУП план за застрояване, и за двата поземлени имоти. Настоящата съдебна инстанция намира също така за неоснователни наведените в касационната жалба доводи, касаещи липсата на предвиден пожарен път и достъп до съществуващата улична регулация с процесния ПУП - ПР по отношение на поземлен имот с идентификатор 77195.117.47. Фактът, че процесният ПУП ПР не предвижда пожарен път и достъп до уличната регулация за този имот, не обосновава незаконосъобразност на плана за регулация, тъй като оспореният административен акт няма за предмет улична регулация и административното производство е започнато по заявление на собствениците на поземлен имот с идентификатор 77195.117.46 и разработката е за този имот и то само за привеждане на вътрешни регулационни линии в съответствие с имотните граници. В случая имотът, собственост на касационния жалбоподател не е предмет на разработката, като не е одобряван и план за улична регулация. В тази връзка правилно първоинстанционният съд приема също така, че учреденото в полза на собственика на поземлен имот с идентификатор 77195.117.47 право на преминаване с процесния ПУП ПР не се ограничава, като изложените в тази връзка мотиви се споделят изцяло от настоящата инстанция, която препраща към тях по реда на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. При постановяване на съдебното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Доводите и възраженията на страните са разгледани от съда, а приетата съдебно-техническа експертиза е обсъдена заедно с останалите доказателства. Съдебният акт е с предвиденото в чл. 172а от АПК съдържание, като в него са изложени мотиви, обосноваващи изводите на съда. Неоснователно се явява направеното в тази връзка възражение от касатора за постановяване на решението при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради недопускане по негово искане на допълнителна и тройна съдебно-технически експертизи. Искането на процесуалния представител на жалбоподателката, направено в откритото съдебно заседание на 01.04.2025 г. за допускане на допълнителна съдебно-техническа експертиза, касаеща подпорна стена, както и на повторна тройна съдебно-техническа експертиза, правилно е оставено без уважение от административния съд, доколкото изготвената по делото първоначална експертиза е била пълна и обоснована, а допълнителният въпрос е бил неотносим към предмета на спора. В случая следва да се има предвид също така, че несъгласието на страната с конкретно установени от вещото лице факти не прави заключението необосновано и не води до съмнения за неговата правилност /чл. 201, предл. 2 от ГПК/. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд Хасково е правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. При неоснователност на касационната жалба в полза на ответника кмета на Община Хасково следва да бъде присъдено заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което следва да бъде определено в размер на 80 лева, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащане на правната помощ. Основателна се явява и заявената в срок претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция от останалите ответници по делото физически лица. По отношение претендираното в това производство адвокатско възнаграждение от тези ответници обаче се явява основателно и направеното възражение за прекомерност от процесуалния представител на касатора, поради и което настоящата инстанция определя тази сума в размер на 1 500 лева за осъществено процесуално представително по адм. дело 6893/2025 г. по описа на ВАС, определено в съответствие с чл. 8, ал. 2, т. 1 и чл. 9, ал. 1 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждение за адвокатска работа, доколкото претендираното в размер на 3 000 лева е прекомерно с оглед характера на касационното производство, фактическата и правна сложност на делото, както и предвид обема на осъществената правна помощ, изразяваща се само в изготвянето на писмен отговор по касационната жалба. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,