Решение № 5799 от 3.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4711/2025 г.

Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет (ДАБ) срещу решение 4515/10.02.2025г. на Административен съд София-град (АССГ) по административно дело 5058/2024 г. в частта, с която е отменено решение 5875/28.04.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет относно отказа за предоставяне на хуманитарен статут. Касаторът заявява общо трите категории основание за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Възприема изводите на съда за дължимо изследване на актуалното състояние на ситуацията на сигурност в държавата на произхода на търсещия международно закрила, но изразява убеждение, че частично отменения административен акт се основава на актуална към датата на издаването му информация. Оспорва решаващият извод на първостепенният съд за порок на административния акт поради пропуск да се обсъди нарушаването на забраната за non-refoulment по чл. 4, ал. 3 ЗУБ и чл. 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците. Според него това опущение се преодолява от установяванията за причините за напускане на държавата по произход от кандидата за закрила и от констатациите за състоянието на сигурността в тази държава към момента на решението. Търсената защита е за отмяна на обжалваната част от решението и отхвърляне на оспорването срещу съответното част от административния акт. Ответникът по касация Х. А. М., чрез повереник изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за основателност на жалбата. С оспорената част от съдебен акт е отменено решение 5875/28.04.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет (ДАБ към МС) в частта, с която на Х. А. М. е отказано предоставяне на хуманитарен статут. Първостепенният съд е описал динамичния фактически състав по издаването на обжалвания административен акт. Приел е, че актът е издаден от компетентен административен орган, във формата за действителност и без при издаването му да са допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила. Като основание за незаконосъобразност на актът е възприел противоречието му с материалния закон. Съдът е обсъдил предпоставките за предоставяне на търсената от М. международна закрила и е отрекъл да са осъществени тези за предоставяне на статут на бежанец и за субсидиарната закрила по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. По установяванията на инстанцията по същество Х. М. е регистриран като сирийски гражданин с място на раждане в Сирия, гр. Халеб, [заличен текст] по етнос, [заличен текст], неженен. При проведеното с него интервю не се установило по отношение на него да е извършено преследването по чл. 8, ал. 1 ЗУБ в страната по произход. Причините за напускане на тази страна не сочели на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец. Кандидатът за закрила напуснал страната по произход доброволно. Преминал е границата между България и Турция нелегално. По мотивите на съдебния акт жалбоподателят не е заявил да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства от категорията на тези по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Съдът е обсъдил предпоставките за предоставяне на субсидиарна закрила в контекста на решението на Съда по дело С-465/07. Приел е, че след приключване на устните състезания, към 27.11.2024 г. са настъпили общоизвестни факти, сочещи на промяна на обстановката в Сирия след падането на Башар Асад. Така е мотивирал извод, че решението на председателя на ДАБ е постановено при неизяснена фактическа обстановка. При наличието на нови обстоятелства административният акт бил немотивиран и незаконосъобразен, което налагало отмяната му. Като самостоятелно основание за частична отмяна на административния акт съдът е възприел отсъствието на мотиви за прилагането на принципа забрана за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Позовал се е на позиция на ВКБООН от декември 2024 г. относно връщането в Сирийската арабска република. Първоинстанционният съдебен акт е неправилен в обжалваната част. Познавателната дейност на съда, която е в основата на констатациите му за възприетите от него за правнорелевантни факти, е осъществена в противоречие с процесуалния закон. Съобразено с материалния закон (чл. 9, ал. 3 ЗУБ) е изследването на обстановката в държавата по произход на чужденеца след като той я е напуснал. Създаването на представи у съда за фактите при формиране на вътрешното му убеждение (вж. чл. 12 ГПК във вр. с чл. 144 АПК) трябва да се основава на доказателствата по делото, преценени при съобразяване на процесуалния закон и с прилагане на логическите и опитните правила (арг. от чл. 172а, ал. 2 АПК). При действието на чл. 142, ал. 1 АПК преценката за съответствие на административния акт с материалния закон се извършва към момента на издаването му. Установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания (чл. 142, ал. 2 АПК). В случая установяването на релевантните за спора факти е далеч след приключването на устните състезания (проведени на 15.07.2024 г.). Механизмът на събиране на информацията като съвкупност от общоизвестни факти, изключва участието на страните в противоречие със състезателното начало по чл. 8 ГПК. Установяването на общоизвестни факти не е съобразено и с правилото на чл. 155 ГПК, тъй като тези факти не са съобщени на страните. Съдът е пропуснал да обсъди справката на Дирекция Международна дейност при ДАБ за ситуацията в Сирия, актуална към 01.07.2024 г. Неправилен е изводът му, че не е изяснено актуалното положение в Сирия. Ответникът в първоинстанционното производство е представил доказателства за състоянието на сигурност в страната по произход на кандидата за закрила към момента на издаване на административния акт (вж. чл. 142, ал. 1 АПК) и към момента на приключване на устните състезания (вж. чл. 142, ал. 2 АПК и съобр. чл. 9, ал. 3 ЗУБ). Времевата отдалеченост на фактите, установени със събраните доказателства и търсената от съда актуалност на информацията е функция от динамиката на собствената му правораздавателна дейност (съдебният акт е постановен близо 7 месеца след края на устните състезания). Съдебният акт е вътрешно противоречив при обосноваването на незаконосъобразността на административния акт заради пропуск да се мотивира отсъствие на основанието за забраната за връщане по чл. 4, ал. 3 ЗУБ. Ограничението за връщане е чужденец, търсещ закрила в България или получил такава, на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. . Съдът е приел, че кандидатът за закрила не е субект на преследване по чл. 8, ал. 1 ЗУБ, та да са застрашени неговия живот или свобода; не е застрашен и от посегателствата по чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ. Пороците на обжалваната част от първоинстанционното решение са основание за отмяната му в тази част и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд (чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК). При новото разглеждане на делото следва да се съобразят правилата в процеса на доказване, включително съобразяването на крайния момент, към който се установяват фактите от значение за спора (чл. 142, ал. 2 АПК) и начинът за приобщаване към доказателствата на общоизвестни и служебно известни факти (чл. 155 ГПК). Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение