Решение № 1979 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11105/2008 г.

Решение № 1979 от 12.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11105/2008 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по жалба на Вероника Петрова Пеева срещу Заповед № РД-26-350/31.07.2008 г. на Министъра на отбраната. Твърди, че заповедта е нищожна, като издадена при липса на компетентност, а също неправилна като постановена в противоречие с материалния закон и неговата цел. Моли съда да постанови решение, с което да обяви процесната заповед за нищожна или да отмени същата като незаконосъобразна, като й присъди направените деловодни разноски. Ответникът, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което отхвърли същата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Между страните няма спор, а и от представените по делото доказателства - предизвестие изх. № РД-26-349/31.07.2008 г. на министъра на отбраната, заповед на изпълнителния директор на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Държавна собственост на министерството на отбраната" (ИАДС на МО) № РД-07-56/01.02.2007 г. и поименно щатно разписание на длъжностите на служителите в ИА ДС на МО безспорно се установява, че до издаване на обжалваната заповед жалбодателката е заемала по служебно правоотношение длъжността "главен експерт по управление на недвижимите имоти" в отдел "управление и разпореждане с недвижими имоти" при Дирекция "управление и разпореждане с недвижими имоти" в ИА ДС на МО. С обжалваната Заповед № РД-26-350 от 31.07.2008 г. министърът на отбраната на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл прекратил служебното правоотношение с Вероника Петрова Пеева на длъжност "главен експерт по управление на недвижими имоти" в отдел "управление и разпореждане с недвижими имоти" при дирекция "управление и разпореждане с недвижими имоти", с ранг III младши, считано от 1.08.2008 г. ИА ДС на МО е създадена по силата на постановление на Министерски съвет (ПМС) № 265 от 30.12.1999 г., обн., ДВ, бр. 6 от 21.01.2000 г., с което е приет Устройствен правилник (УП) на Изпълнителната агенция "Казармено-жилищен фонд и разпореждане с имущество", преименувана през 2001 г. на Изпълнителната агенция "Държавна собственост на Министерството на отбраната". Съгласно чл. 2 от УП агенцията е юридическо лице със седалище гр. София, което съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 се ръководи от изпълнителен директор. Последният, съгласно чл. 7, т. 6. от УП утвърждава длъжностното разписание и поименното разписание на длъжностите в агенцията, а съгласно т. 7 назначава и освобождава главния секретар и държавните служители в агенцията. С ПМС № 167 на МС от 11.07.2008 г. за приемане на Устройствен правилник на Министерството на отбраната (Обн., ДВ, бр. 65 от 22.07.2008 г.) - § 3 е отменен Устройственият правилник на Изпълнителна агенция "Държавна собственост на Министерството на отбраната", приет с Постановление № 265 на Министерския съвет от 1999 г. за приемане на Устройствени правилници на Изпълнителни агенции към министъра на отбраната, като съгласно § 15 от посоченото ПМС то влиза в сила от 1 август 2008 г. От посочените нормативни текстове следва изводът, че към 31.07.2008 г. Изпълнителна агенция "Държавна собственост на Министерството на отбраната" все още е съществувала, като компетентен да прекрати служебното правоотношение с жалбодателката е бил нейният изпълнителен директор, а не министъра на отбраната. Последният е придобил такава, съгласно сочените разпоредби от 1.08.2008 г., при което издадената от него заповед на 31.07.2008 г. е издадена при липса на компетентност. Предвид тежестта на порока и в съответствие с административноправната теория и съдебна практика, атакуваната Заповед следва да се обяви за нищожна. Не следва да се обсъждат от настоящия съдебен състав останалите доводи на жалбоподателката, касаещи материалната законосъобразност на акта, което би могло да стане, ако възражението за нищожност е неоснователно. Въпреки този изход на делото на жалбоподателката не следва да се присъждат разноски, тъй като по делото липсват доказателства за направени такива. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение