Решение № 13161 от 30.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11658/2017 г.

Решение № 13161 от 30.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11658/2017 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Пловдив (ТП на НОИ - Пловдив) против Решение № 1505/29.08.2017 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. д. № 69 от 2017 г., в частта, в която съдът отменя Решение № 2153 – 15 -298/09.12.2016 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив, в частта с която е оставена без уважение жалбата на Е. Ш. срещу задължителни предписания № ЗД-1-15-00186104/18.10.2016 г., издадени от контролния орган на ТП на НОИ - Пловдив, с които на Е. Ш. е указано да коригира подадените данни с декларация образец № 1 "Данни за осигуреното лице" с код за вид осигурен "13" за Е. Ш. за месец юни 2016 г. - код за вид осигурен - "13"; в т. 16 - 22 дни; осигурителен доход, върху който се дължат осигурителните вноски – 300, 00 лева; обхват на осигуряване - за фонд "Пенсии" и фонд "Общо заболяване и майчинство". Касационният жалбоподател излага съображения, че в обжалваната част решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. При наведените доводи за наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК моли съдът да го отмени и да отхвърли жалбата на Е. Ш Ответникът по жалбата – Е. Ш. в писмено становище сочи, че касационната жалба е неоснователна и да се отхвърли като такава. Моли да й бъдат присъдени сторените по делото разноски пред настоящата и пред първата съдебни инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура излага съображения за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14 - дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. От фактическа страна пред първоинстанционния административен съд е установено, че със задължителни предписания № ЗД – 1 – 15 - 00186104/18.10.2016 г. издадени от контролен орган на ТП на НОИ - Пловдив, на основание извършена проверка по чл. 108 КСО на самоосигуряващата се Е. А. (прието от първоинстанционният съд, че Е. А. и Е. Ш. са едно и също лице) е предписано в обжалваната част: да коригира подадените данни с декларация образец № 1 "данни за осигуреното лице" с код за вид осигурен "13" за Е. Ш. за: месец юни 2016 г. - код за вид осигурен - "13"; в т. 16 – 02200, в т. 16. 1. - 22 дни; осигурителен доход, върху който се дължат осигурителните вноски – 300, 00 лева, обхват на осигуряване - за фонд "Пенсии" и фонд "Общо заболяване и майчинство". Посочено е, че корекциите следва да се извършат по реда на Наредба Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от Министъра на финансите (обн. ДВ бр. 1 от 2006 г.) и е даден срок за изпълнение 20 работни дни от получаването на предписанията. Последните са оспорени по административен ред пред директора на ТП на НОИ – Пловдив. Жалбата срещу тях е приета за неоснователна и с Решение № 2153-15-298/09.12.2016 г. по-горестоящият административен орган я е оставил без уважение. Видно от Констативен протокол № КП – 5 – 15 - 00175945 от 12.09.2016 г. е извършена проверка на разходите на ДОО относно определяне правото на парично обезщетение за временна неработоспособност и при бременност и раждане на осн. чл. 50 КСО, на Е. Ш. От протокола се установяват следните обстоятелства: Е. Ш. е самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин, за което е представено удостоверение по Приложение № 9 към чл. 8, ал. 1 и чл. 11 от Наредба за паричните обезщетения и помощи при ДОО по болничен лист № Е 20164614381 за периода от 18.06.2016 г. до 04.08.2016 г. Представя заявление - декларация за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане на осн. чл. 50 КСО за периода 05.08.2016 г. – 26.04.2017 г. Жалбоподателката е обявила начало на осигуряването - за общо заболяване, майчинство и инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт от 19.06.2015 г., именно като самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин. С договор № 16/06/1/0.0.0304 от 29.01.2016 г. на Ш. е отпусната безвъзмездна финансова помощ по мярка 6. 1. и мярка 6. Като самоосигуряващо се лице и в качеството си на земеделски стопанин Ш. e във временна неработоспособност за периода 18.06.2016 г. – 04.08.2016 г. по болничен лист № Е20164614381 и във временна неработоспособност при бременност и раждане по заявление - декларация по чл. 50 КСО за периода 05.08.2016 г. – 26.04.2017 г. вкл. По договора сключен с ДФ "Земеделие" от дата 20.01.2016 г. е получила на два етапа плащане в размер 24 447, 50 лв. Въз основа на тези факти, компетентните длъжностни лица са достигнали до извод, че Ш. фактически не е преустановила своята трудова, респ. търговска дейност и неправомерно е декларирала обстоятелства относно временната й неработоспособност, въз основа на които претендира да й се заплаща обезщетение. Е. Ш. е внасяла осигурителни вноски за ДОО за месеците януари 2016 г. - юни 2016 г. Липсват данни в Регистъра на осигурените лица за месец април 2016 г. Според Констативния протокол, данните в Регистъра на осигурените лица за периода след 17.06.2016 г. са подавани по т. 16. 2. – декларация образец № 1 по чл. 50 КСО. Видно от обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – Пловдив изрично е упоменато, че подадените отработени дни са коригирани на дни във временна неработоспособност от 14.03.2016 г. до 30.06.2016 г. При правилно установена фактическа обстановка и въз основа на съвкупната преценка на представените пред Административен съд Пловдив доказателства, обосновано съдът намира, че за ползваните 9 дни отпуск поради временна неработоспособност за месец юни 2016 г., на Ш. в обжалваната част неправомерно е предписано да коригира данните в декларация образец № 1. За да достигне до този извод административният съд е формирал правен извод, че за процесните 9 дни лицето не е извършвало трудова дейност по изпълнението на договор № 16/06/ 1/0.0.0304 от 20.01.2016 г. сключен с Държавен фонд "Земеделие". Решението в обжалваната част е правилно. Е. Ш. в качеството си на земеделски стопанин и на осн. чл. 4, ал. 3, т. 1 КСО е самоосигуряващо се лице за осигурения социален риск "общо заболяване и майчинство", за периода на месец юни 2016 г. Временната неработоспособност за периода от 18.06.2016 г. до 04.08.2016 г. е констатирана с болничен лист № Е 20164614381. За периода от 05.08.2016 г. до 26.04.2017 г. тя е във временна неработоспособност при бременност и раждане, за което обстоятелство е подала и заявление – декларация по чл. 50 КСО. Лицето има право на осн. чл. 40, ал. 1 КСО като осигурено лице за общо заболяване и майчинство, да получава парично обезщетение вместо възнаграждение (арг. от чл. 48а КСО) за времето на отпуск поради временна неработоспособност, ако има най – малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурена за този риск. От данните по делото е видно, че Ш. е посочила начало на осигуряването за този риск от дата 19.06.2015 г., следователно е налице законовата предпоставка на чл. 40, ал. 1 КСО. Съгласно текста на чл. 46, ал. 3 КСО относим към процесните периоди от време, парично обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. По делото няма спор, че за периода на временната неработоспособност на Ш. и на установените с писмените доказателства по делото основания, е бил в сила договор от 20.01.2016 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от ДФЗ. Е. Ш. е доказала временната си неработоспособност с издадения болничен лист, който е официален свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила в процеса. Последната не е оборена по реда на чл. 193 ГПК от директора на ТП на НОИ - Пловдив, чиято е доказателствената тежест да докаже, че лицето фактически е изпълнявало трудова дейност за периода на неработоспособността. Получаването на безвъзмездната финансова помощ по договора с Държавен фонд "Земеделие" и изпълнението на договора от страна на бенефициента на помощта, не са равнозначни на трудово възнаграждение, респ. трудов доход, за да се приеме, че лицето няма право на парично обезщетение по чл. 40, ал. 1 КСО. Правилно е отбелязано в решението на директора на ТП на НОИ - Пловдив, предмет на съдебен контрол, че само по себе си раждането и отглеждането на дете е осигурително събитие, което фактически лишава работоспособната майка да полага труд, чиято цел е реализиране на доходи. В чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО (ред. ДВ бр. 1 от 2014 г.) се сочи, че за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето, през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете. Правилно в този смисъл жалбоподателката декларира прекъсването на трудовата, респективно търговската дейност, което е необходимо условие за правото на обезщетение на самоосигуряващото се лице. Това обстоятелство Ш. е посочила в заявлението - декларация за изплащане на парично обезщетение при бременност и раждане на основание чл. 50, ал. 1 от КСО. Затова, след като касационният жалбоподател не е ангажирал доказателства пред първоинстанционния административен съд, че Е. Ш. е осъществявала трудова дейност за периода 18.06.2016 г. – 04.08.2016 г. и когато е била неработоспособна поради бременност и раждане за периода от 05.08.2016 г. – 26.04.2017 г., то няма основание да бъдат издавани задължителни предписания, да извърши корекция на декларираните от нея данни за месец юни 2016 г. Отделно от това, лицето е придобило изискуемия 12 – месечен осигурителен стаж за получаване на обезщетението считано от 19.06.2016 г., като няма издадено разпореждане за отказ от изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане. Последното обстоятелство е индиция, че на Ш. същото се следва и не е налице основание за корекция на данните в декларация образец № 1 "данни за осигурено лице". При изготвяне на обжалваното решение и с оглед наведените доводи за касационните отменителни основания, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон, при липса на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е обоснован. Поради това решението на Административен съд Пловдив в обжалваната част следва да бъде оставено в сила. По разноските: На осн. чл. 143, ал. 1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. За да се присъдят на правоимащата страна, тя следва да е направила своевременно искане в тази насока, както и да е ангажирала доказателства, че таксите, разноските по производството и адвокатското възнаграждение са реално направени от нея. Пред настоящата съдебна инстанция молбата на процесуалния представител на Е. Ш. за присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение не е подкрепена с доказателства, че са сторени. При тази констатация на ответника по жалбата такива не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,