Решение № 7873 от 25.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12307/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита от дискриминация (КЗДискр, Комисията), подадена чрез пълномощника юрисконсулт Н. Кръстева, срещу решение 944 от 18.10.2023 г., постановено по адм. дело 1601/2023 г. по описа на Административен съд Бургас. Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като излага аргументи и за негова недопустимост по допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, с което се въвеждат касационните основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Обосновава, че жалбата срещу решението на КЗДискр, в частта му с която е дадена препоръка на П. П., е следвало да бъде оставена без разглеждане, тъй като препоръката не е мярка на административна принуда и не притежава характеристиките на акт по чл. 21 АПК. Заявява, че забраната на чл. 5 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр) е абсолютна и не е необходимо извършителят да има пряка цел и умисъл да причини резултата - да унизи хората и да направи средата за тях враждебна. Достатъчно е алтернативно наличието на цел или настъпването на резултат. По изложените съображения иска отмяна на съдебното решение. Претендира разноски. Ответникът - П. Х. П., чрез адвокат М. Иванов, в представен писмен отговор и в съдебно заседание, по подробно изложени съображения оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Т. Н. К., не изразява становище по оспорването, не се явява пред съда и не прави искания. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството и в срок, е процесуално допустима. При разглеждането й по същество настоящият съдебен състав установи следното: С атакуваното съдебно решение е отменено постановеното от КЗДискр решение 272 от 19.07.2023 г. по преписка 88/2021 г., в частта с която е установено, че П. Х. П. е извършил нарушение на ЗЗДискр по защитените, съгласно чл. 4, ал. 1 от същия закон признаци - етническа принадлежност, лично положение и имуществено състояние, по отношение на Т. Н. К. и на основание чл. 47, т. 6 ЗЗДискр му е дадена препоръка да се въздържа от изказвания, които имат за цел или резултат накърняване на достойнството на други лица и създаване на враждебна, обидна и заплашителна среда. С останалата част от решение 272 от 19.07.2023 г. в части ІІІ и ІV, Комисията е установила, че Скат ООД не е извършила нарушение на ЗЗДискр по защитените, съгласно чл. 4, ал. 1 от закона признаци - етническа принадлежност, лично положение и имуществено състояние, по отношение на Т. Н. К. и е оставила без уважение тази част от жалбата на последния. Произнасянето по отношение на Скат ООД не е било оспорено и не е било предмет на разглеждане пред Административен съд Бургас. Видно от съдържанието на жалбата на П. П., предмет на оспорване пред първата инстанция е решение 272 от 19.07.2023 г. на КЗДискр, в части І и ІІ, с първата от които е установено, че е извършил нарушение на ЗЗДискр по защитените три горепосочени признака, а с втората - му е дадена препоръка на основание чл. 47, т. 6 ЗЗДискр. Съдът се е произнесъл по жалбата, включително по отношение частта от обжалваното решение с дадената препоръка. В посочената част обаче, решението на Комисията не представлява индивидуален административен акт, годен за оспорване. Волеизявлението на КЗДискр по чл. 47, т. 6 ЗЗДискр е с препоръчителен характер и не създава права или задължения нито засяга законни интереси на адресата. Съобразяването на субекта с дадените препоръки, е предоставено изцяло на неговата воля. Препоръките по чл. 47, т. 6 ЗЗдискр не са принудителни административни мерки, нямат правнообвързващ ефект и за изпълнението им не е предвидена държавна принуда. Препоръките не представляват и санкция за техния адресат, а изпълняват превантивна функция, свързана с правомощието на КЗДискр да осъществява контрол по спазване на антидискриминационното законодателство. В процесния случай първоинстанционният съд е формирал мотиви без да разграничи отделните части на оспореното решение. Обжалването на П. П. е било процесуално недопустимо в частта относно дадените препоръки на основание чл. 47, т. 6 ЗЗдискр и административният съд е следвало да го остави без разглеждане поради липса на годен за оспорване административен акт, съставляващ процесуална предпоставка за упражняване правото на оспорване от категорията на абсолютните и да прекрати образуваното по този повод пред него съдебно производство в тази му част. Ето защо, с оглед възраженията на касатора и задължението на касационната инстанция да следи служебно за допустимостта по чл. 218, ал. 2 АПК, след като Административен съд Бургас с решението в обжалваната му част, се е произнесъл по акт неподлежащ на оспорване, е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен на основание чл. 221, ал. 3 АПК, а производството по делото в тази му част се прекрати. В останалата част първоинстанционното решение е неправилно, като постановено в нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. В решение 272 от 19.07.2023 г., КЗДискр е описала много подробно твърденията на Т. К., становището на П. П., както и становищата на Скат ТВ ООД, Скат ООД, след което са направени пестеливи изводи от фактическа и правна страна. Описано е съдържанието на нормите на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр и чл. 6, ал. 2 от Конституцията. Изложени са легалните определения на понятията тормоз и подбуждане към дискриминация, дадени в § 1, т. 1 и т. 5 от ДР на ЗЗДискр. Само в едно изречение е посочено, че при преценката на писмените и гласните доказателства - без конкретизацията на кои от тях, е било установено, че предаването Нови хоризонти, с тема на епизода Могат ли циганите да хранят българите ?!, с водещ П. П., представлява нарушение на ЗЗДискр по признаците етническа принадлежност, лично положение и имуществено състояние, по отношение на Т. К., който се самоопределя като лице от ромски произход. Счетено е, че авторско предаване с такова заглавие създава обществени нагласи на презрение и отвращение спрямо лицата от ромски произход. Извършено е позоваване на посочено решение на Конституционния съд. След като е пресъздадено съдържанието на чл. 10 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) е изведено, че правото на изразяване на мнение не е абсолютно, не включва пропагандирането на омраза, ненавист, враждебност и др., като е ограничено от забраната за дискриминация. При тези и още няколко общи изводи от правна страна, Комисията е постановила решението си, с което на първо място е установила, че П. П. - народен представител от НФСБ в процесния период и водещ на предаването Нови хоризонти, излъчено по Телевизия СКАТ през м. декември 2020 г., е извършил нарушение на ЗЗДискр по защитените, съгласно чл. 4, ал. 1 от същия закон признаци - етническа принадлежност, лично положение и имуществено състояние, по отношение на Т. К.. За да приеме, че решението на КЗДискр е незаконосъобразно в тази му част, административният съд първо е посочил, че макар да спорно, намира за доказано, че на 10.12.2020 г. Т. К., самоопределящ се като ром, е изгледал запис на предаването. Също е посочил, че съставът на Комисията не е изложил мотиви защо нарушението представлява тормоз и подбуждане към дискриминация, по признаците етническа принадлежност, лично положение и имуществено състояние. Това е преценено като допуснато от органа съществено процесуално нарушение, което е ограничило правото на защита на жалбоподателя. Съдът е разсъждавал дали обръщението циганин в българския език носи негативен нюанс. Цитирал е многобройна практика на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) във връзка със свободата на изразяване. Предвид това и въпреки и констатациите за непълнота на фактическите и правни изводи на Комисията, съдът без сам да изследва фактите, е намерил за неправилно приетото от нея, че от заглавието на посочената статия (вероятно се има предвид предаване) може да бъде направен извод за внушаване на аудиторията на една обща негативна представа спрямо ромския етнос. Без конкретика, а само като относим за отговорността на жалбоподателя, е посочен въпросът за това - изтекла ли е тригодишната давност, която го освобождава от отговорност. Преценено е, че установяването на този факт е било в отговорност на Комисията, но тя не е изследвала въпроса кога е било излъчено предаването. По тези съображения Административен съд Бургас е отменил решението на КЗЗискр, в частта му с която е установено, че П. П. е извършил нарушение по ЗЗДискр. С оглед на изложеното, основателно се явява възражението в касационната жалба, че съдът неправилно е тълкувал и приложил материалния закон. Също в нарушение на задължението по чл. 172а, ал. 2 АПК и изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК в обжалваното решение липсват мотиви относно приложението на закона към приетото като фактическа обстановка, при което настоящата инстанция не може да разгледа спора по същество. Решаването му, в случая от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Съдът не е изложил собствени мотиви относно релевантните за случая факти - дали нарушението може да се квалифицира като тормоз и подбуждане към дискриминация и налице ли е всеки един от признаците - етническа принадлежност, лично положение и имуществено състояние, а само е посочил, че такива липсват в решението на КЗДискр. Не е проверено възражението на жалбоподателя за изтекла давност и няма изложени констатации в тази насока, които да почиват на установени факти. Предвид това решението е неправилно като постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, което налага неговата отмяна с връщане на делото за ново разглеждане, при което да се направят фактически установявания относно гореописаните елементи от състава на нарушението и да се формират мотиви по посочените в предходния абзац правнорелевантни обстоятелства. Следва да се установи дали действително е била осъществена дискриминация под формата на тормоз и подбуждане към дискриминация по смисъла на § 1, т. 1 и т. 5 от ДР на ЗЗДискр., по отделно за всеки един от посочените три признака - етническа принадлежност, лично положение и имуществено състояние. Следва да се установят и фактите свързани с давността, като се направи обоснован на тези факти извод. По направените искания за присъждане на разноски в настоящето производство следва да се произнесе административния съд при новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение