Решение № 1111 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4375/2007 г.

Решение № 1111 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4375/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК във вр.с чл. 218а ал. 1 б. "б"от ГПК (отм.) Образувано е по касационна жалба на М. С. Г. против решението от 1.12.06 г.по гр. д. № 3125/04 г.на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 23.10.00 г., постановено по гр. д. № 896/99 г.на Софийския районен съд,46 състав. С него са отхвърлени обективно съединените искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 57 ал. 2 от ЗЗД, предявени от М. С. Г. и Н. И. Г. срещу С. М. Г. и В. Т. Г. за предаване владението върху движими вещи, подробно описани или за заплащане равностойността им. В хода на процеса през въззивния съд е починала Н. Г. и е заместена от съпруга й М. Г. на основание чл. 120 от ГПК (отм.) Изложени са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.) Касаторът моли решението да бъде отменено и искът - уважен. Ответниците по касационната жалба С. Г. и В. Г. не заявяват становище. Върховният касационен съд, състав на III г.о., като взе предвид посочените касационни основания, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че ответницата С била осиновена дъщеря на ищците М, чието осиновяване било прекратено с решение от 29.03.99 г.по гр. д. № 146/98 г.на СГС,7 бр.състав, влязло в сила на 15.07.99 г. На 10.03.98 г.същата е сключила предварителен договор, по силата на който се задължила в едномесечен срок да прехвърли на ответника В правото на собственост върху апартамент № 12 на 4-тия етаж, находящ се в гр. С., ул."К" № 1, ведно с мазе № 3 и таван № 7, и 4.781 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото. С договор за покупко -продажба от 13.03.98 г., обективиран в нот.акт № 20/1998 г. Снежа Г. е прехвърлила на В. Г. правото на собственост върху същия недвижим имот. Въз основа на подписаната от С. Г. декларация от 4.10.98 г.и от свидетелските показания съдът е приел за установено наличието на процесните движими вещи в жилището на ул."К" № 1, тяхното изнасяне от апартамента през м.март 1998 г.от цигани- носачи, наети от С. Г., както и факта, че купувачът В. Г. е получил владението върху същия опразнен. Приел за недоказан факта, че понастоящем процесните движими вещи се намират във фактическата власт на ответниците. Ето защо съдът е счел, че не са налице предпоставките на чл. 108 от ЗС за успешното провеждане на ревандикационния иск. Евентуалният иск за парична равностойност съдът е намерил за неоснователен, поради това, че не било доказано по безспорен начин, че на 13.03.98 г., когато ответницата е изнесла от апартамента целия багаж, там са се намирали и вещите, предмет на исковата претенция. Касационната жалба е частично основателна. Правилно въззивният съд е отхвърлил иска по чл. 108 от ЗС за предаване владението на процесните движими вещи при липсата на категорични доказателства, че те се намират във фактическата власт на ответниците. При преценка на основателността на евентуалния иск по чл. 57 ал. 2 от ЗЗД обаче съдът е направил необоснован извод, че не е доказан фактът, че ответницата С е изнесла през м.март 1998 г. от апартамента на ул."К" № 1 именно процесните вещи. От свидетелските показанията /св. Тома Р.,Елена А.,Бойко Г. /брат на ответника В/,Ганка Н. / се установява наличието им в жилището, както и че на 13 март 1998 г.същото е било опразнено изцяло от намиращите се в него вещи от С. Г. . В този смисъл е и подписаната от нея декларация от 4.10.98 г., която като частен свидетелстващ документ има силата на извънсъдебно признание и важи срещу своя издател. Доколкото обаче по делото не е установено, че понастоящем спорните вещи съществуват и са във фактическата власт на ответницата в полза на ищеца следва да се присъди паричният им еквивалент на основание чл. 57 ал. 2 от ЗЗД. Видно от назначената от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза стойността на процесните вещи възлиза на сумата 13 409 лв . В този размер искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен. Върху тази сума не следва да се присъжда законната лихва, тъй като такава не е поискана. По отношение на ответника В въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Обоснован е изводът на съда, че не са ангажирани доказателства, че Г. е установил фактическа власт върху процесните вещи. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че на основание чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.)въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен евентуалния иск по чл. 57 ал. 2 от ЗЗД, предявен против С. Г. и вместо него следва да бъде постановено друго, с което в полза на ищеца да се присъди паричната равностойност на процесните вещи в размер на 13 409 лв. В останалата част решението следва да бъде оставено в сила. Воден от горното,Върховният касационен съд, състав на III г.о.