Решение № 3196 от 10.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9822/2020 г.

Решение № 3196 от 10.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9822/2020 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК: [ЕИК], чрез адв. Пейчинов, срещу Решение № 1116/30.06.2020 г., постановено по административно дело № 1056 по описа на за 2019 на Административен съд – Пловдив, в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 2271-1 от 18.12.2018 г., издаден от гл. инспектор в отдел "Местни приходи и контрол" в [община], потвърден от началника на отдел "Местни приходи и контрол" в [община], в частта, с която на задълженото лице допълнително са определени задължения за ТБО по компонент депо и чистота за периода 2013 г. – 2018 г. в общ размер на 23 144, 43 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 6 332, 28 лв. Касаторът развива твърдения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно в мотивите си е приел, че липсва обжалване на два компонента от услугата – депо и чистота. По подробни изложени в жалбата съображения се иска отмяна на решението в обжалваната част и претендира заплащане на разноски. Ответникът – Началник отдел "Местни приходи и контрол" в [община], чрез юрк. Атанасова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба в писмен отговор. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: С обжалваното решение съдът е отменил Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 2271-1 от 18.12.2018 г., издаден от гл. инспектор в отдел "Местни приходи и контрол" в [община], потвърден от началника на отдел "Местни приходи и контрол" в [община], в частта, с която на [фирма], ЕИК по БУЛСТАТ: [ЕИК], са определени задължения за ТБО по компонент сметосъбиране и сметоизвозване за периода 2013 г. – 2018 г. в общ размер на 4 628, 85 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 1 350, 44 лв. Съдът е отхвърлил жалбата на ЕТ срещу процесния АУЗД в частта, с която на задълженото лице допълнително са определени задължения за ТБО по компонент депо и чистота за периода 2013 г. – 2018 г. в общ размер на 23 144, 43 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 6 332, 28 лв. Решението в частта, в която е отменен АУЗД е влязло в сила като необжалвано и не е предмет на настоящото касационно производство. Съдът е установил релевантната за спора фактическа обстановка. АС- Пловдив е стигнал до извод, че оспореният акт е издаден от компетентен орган. За да отхвърли жалбата на ЕТ срещу АУЗД в съответната част съдът е стигнал до извод, че услугите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци не са обвързани с фактическото ползване на имота. Съобразил е, че оспорващата не е подала декларации по чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ, нито е бил освободена от заплащането на таксата от общинския съвет на основание чл. 8, ал. 6 ЗМДТ. Според съда е без значение за определяне на дължимата ТБО по отношение на тази услуга фактът, дали конкретно около имота е била изградена инфраструктура за обществено ползване, след като е безспорно, че в самото населено място е налице такава. АС е приел, че таксата за посочената услуга се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията, в която е разположен имотът или в непосредствена близост до него. Установил е, че процесният имот попада именно в такава територия, тъй като представлява УПИ, собственост на ЕТ, урегулирано с ПУП. Мотивирал се е също така с ангажирани първични счетоводни документи за извършени услуги по депониране на битови отпадъци, генерирани от територията на населеното място. Според съда [община] има договори за депониране на неопасни битови отпадъци на Регионално депо в местността Капсида, общ. Асеновград. Решението е правилно. Обосновано съдът е приел дължимост от страна на касатора на ТБО по отношение втория и третия компонент - депо и чистота, с мотива, че услугите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци не са обвързани с фактическото ползване на процесния имот. Правилно е приел, че в разглеждания аспект касателно законосъобразността на оспорения ИАА по визираните компоненти е ирелевантен фактът дали касаторът в периода 2013 г. - 2018 г. е ползвала имота, както и дали е генерирала отпадъци. Същевременно, от фактическа страна е безспорно установено, че последната не е подала декларации по чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ, както и не е била освободена от заплащането на таксата от страна на ОС на основание чл. 8, ал. 6 от ЗМДТ. Следва да бъдат споделени като обосновани изводите на съда, че таксата за посочената услуга се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в съответното населено място, а не конкретно на територията, в която е разположен процесният имот или в непосредствена близост до него. По отношение реалното почистване на териториите за обществено ползване на [населено място] са представени трудови и граждански договори, съответно справки за изплатени осигурителни вноски, от които се установява, че общинската администрация е разполагала с необходимия състав от лица – чистачи, оператори на техника и работници по сметосъбиране, за предоставяне на услугата в процесните периоди. Следва да се отбележи, че [община] има договори за депониране на неопасни битови отпадъци на Регионално депо в местността Капсида, [община], както правилно е посочил съдът. Водим от тези съображения касационният съд намира, че решението в обжалваната част е правилно и следва да се остави в сила. Разноски: С оглед изхода на спора не се присъждат разноски в полза на касатора. Такива се присъждат за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1414, 30 лв. на ответника по касация определено съобразно Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, осмо отделение