Решение № 15108 от 8.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1417/2017 г.

ВАСVI отделение08.12.2017 г.докладчик Росен Василев

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение по т. 6 от Протокол № 16 от заседанието на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет проведено на 12.10.2016 г., и потвърдената с него заповед № 103/26.07.2016 г. на административния ръководител на Районна прокуратура - И., с която на А. Л. Б. - прокурор в Районна прокуратура - И. е наложено дисциплинарно наказание "порицание". Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Мотиви

Решение № 15108 от 8.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1417/2017 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 323 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на А. Л. Б., прокурор в Районна прокуратура - И., чрез пълномощника й адв. Тренев, срещу решение по т. 6 от Протокол № 16 от заседанието на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет проведено на 12.10.2016 г., с което е потвърдено наложеното й със заповед № 103 от 26.07.2016 г. на административен ръководител - районен прокурор на Районна прокуратура - И., дисциплинарно наказание "порицание" и е разпоредено заповед № 103/26.07.2016 г. ведно с решението на Прокурорската колегия на ВСС да се приложат към кадровото досие на магистрата. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на решението на ПК на ВСС по смисъла на чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК - съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните норми и целта на закона. Поддържа, че не е осъществила приписаните й нарушения на служебната дисциплина, респ. не е нарушила Кодекса за етично поведение (КЕПБМ). Твърди се, че е нарушена разпоредбата на чл. 310, ал. 1 от ЗСВ, досежно шестмесечния давностен срок. Излагат се доводи, че нито административният ръководител, нито Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС), са обсъдили обясненията на привлечената към дисциплинарна отговорност, като не е отговорено и на поставените в тях въпроси и искания. Ответникът - Прокурорска колегия на Висш съдебен съвет чрез юрисконсулт В. Л. в съдебно заседание моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Заинтересованата страна - административен ръководител на Районна прокуратура - И. изразява становище за неоснователност на оспорването. Жалбата на А. Б. е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ, срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. Върховният административен съд, шесто отделение, след като подложи на преценка доказателствата по делото и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното: А. Л. Б. работи като прокурор в Районна прокуратура - И. и към момента е командирована да изпълнява длъжността "прокурор в Софийска районна прокуратура", до назначаването й чрез конкурс. С постановление от 28.10.2015 г., в качеството й на наблюдаващ прокурор в РП - И. е отделила материалите по досъдебно производство (ДП) по пр. пр. № 1137/2015 г., тъй като в хода на разследването на същото производство са събрани достатъчно данни и безспорни доказателства за осъществен състав на престъпление по чл. 294 от Наказателния кодекс (НК) от полицейските инспектори от МВР - Б. С. и Й. Г., което е изпратила на отдел I "Специализиран" в СГП. На 09.11.2015 г. окръжен прокурор Н. Николова е изпратила на председателя на Комисията по професионална етика в Софийска окръжна прокуратура (СОП) писмо, съдържащо информация, че в СОП е постъпила справка относно извършена от МВР, Дирекция "Инспекторат" проверка в Районно управление (РУ) - И. и РУ - К. при ОД МВР - С.. Посочено е още, че в част от материалите се съдържат и данни за поведение, несъвместимо с изискванията на КЕПБМ от страна на прокурора от Районна прокуратура - И. - А. Б.. Въз основа на горното, е разпоредено материалите от справката от МВР, отдел "Инспекторат" да се отделят в частта относно поведението на посочения магистрат и да се възложи проверка на Комисията по професионална етика към Окръжна прокуратура - С.. В писмото е отбелязано, че в справката рег. № 8121р-34468 от 16.09.2015 г. на директора на МВР Дирекция "Инспекторат" от лист 56 до лист 61, касаят поведение на прокурор Банкова несъвместимо с изискванията на КЕПБМ, изразяващо се в: 1) изразила е лично отношение към гражданин пред комисията, извършваща проверката; 2) отправяла е обидни думи по адрес на директора на ОД на МВР - С. на проведена сутрешна оперативка в РУ МВР - И.; 3) действия срещу проверяващия екип от "Инспектората". В изпълнение на възложената проверка, Комисията по професионална етика е събрала сведения от двама от инспекторите - Б. С. и Й. Г., извършвали проверката по заповед № 8121з-844/17.07.2015 г. на министъра на вътрешните работи, по получени данни за неправомерни действия на служители от РУ - И.. Снети са сведения и от служители на РУ - И., прокурор Дерменджийски и прокурор Цекова от СОП, шофьора на кмета на О. И., и от прокурор Банкова. Комисията по професионална етика към СОП е изготвила обобщен доклад по образуваната пр. пр. № 5201/2015 г. срещу А. Б. и е достигнала до крайният извод, че са налице нарушения на КЕПБМ, а именно: 1) на 31.07.2015 г. в И., Софийска област в кабинета, ползван от прокурор Банкова в сградата на РП - И. - поведение в нарушение на т. 2.3 от Раздел II от КЕПБМ от страна на същата; 2) на 12.08.2015 г. в същия град в кабинет, ползван от началника на РУ на МВР - И. - поведение в нарушение на т. 2.3 и т. 4.1 от Раздел II и т. 9.4 от Раздел IV КЕПБМ от страна на прокурор Банкова; 3) на 23.07.2015 г. при телефонен разговор между прокурор Банкова и прокурора от СОП К. Дерменджийски - поведение в нарушение на т. 4.1 и т. 4.4 от Раздел II от КЕМБП от страна на прокурора при РП - И. При тези данни със заповед № 95 от 30.06.2016 г. на административния ръководител на Районна прокуратура - И. е образувано дисциплинарно производство за проверка на евентуално извършване на нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 от ЗСВ от прокурор А. Б.. Със заповедта за образуване на дисциплинарното производство съобразно чл. 313, ал. 1 от ЗСВ са изискани писмени обяснения от прокурор Банкова в седемдневен срок от получаването й, като такива дисциплинарнопривлеченото лице е подало в срока, в който е оспорила извършването на вменените й нарушения и е направило доказателствени искания. Видно от доказателствата по делото административният ръководител на РП - И. не е събирала доказателства, нито с оглед исканията на жалбоподателката, нито предвид образуваното от нея административно производство за изясняване на фактите, а се е позовала само на отразените в Обобщения доклад на Комисията по професионална етика към СОП сведения. В случая не са снети показания от лицата, посочени в обяснението, дадено по реда на чл. 313, ал. 1 от ЗСВ от дисциплинарнопривлеченото лице. Със заповед № 103 от 26.07.2016 г., издадена от административния ръководител на РП - И., на прокурор А. Л. Б. на основание чл. 140 и чл. 314, ал. 1 във връзка с чл. 311, т. 1, във вр. чл. 308, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 307, ал. 4, т. 3 във връзка с ал. 1 от ЗСВ е наложено процесното дисциплинарно наказание "порицание". В мотивите на наказващата заповед е посочено, че в хода на дисциплинарното производство са събрани безспорни данни за проявено поведение от страна на прокурор Банкова, несъвместимо с изискванията на професионалния кодекс, а именно: 1) По повод извършена служебна проверка от държавни инспектори при Дирекция "Инспекторат" при МВР, отдел 01 "Контролно управленска дейност" - Й. Г. и Б. С. на 31.07.2015 г., същите депозирали в РП - И. писмено искане за запознаване и предоставяне на ксерокопия от материали от ДП № 246/2015 г. по описа на РУ на МВР - И. (пр. пр. № 1137/2015 г. по описа на РП - И.) с цел проверка работата на полицейски служители от РУ - И. по делото. Същият ден в качеството си на районен прокурор и извършваща действия по разследването по цитираното досъдебно производство, А. Б. приела двамата инспектори в кабинета си, където провели разговор. При изказано от страна на прокурорката съмнение, че визираните лица проверяват нея, двамата инспектори обяснили, че не проверяват прокуратурата (тъй като това не е в техните правомощия), а обект на проверка са действията на служители на РУ на МВР - И. по конкретно дело. П. Б. им заявила, че лицето, което е разследвано по досъдебното производство е поръчител на побой над приятеля й, поради което ще му "разкаже играта", както и отбелязала "аз съм свободна жена и с който си искам ще спя и каквото си искам ще правя и няма да допусна никой да ми попречи. Всички знаят, че съм в интимни отношения с Ж. К. и че между него и Е. К. има вражда". Наказващият орган е отбелязал, че с горното поведение и направените публични изявления и коментари пред представители на други институции (в лицето на двамата инспектори от ДИ - МВР), нямащи пряко отношение към воденото досъдебно производство, прокурор Банкова е създала впечатление за пристрастност и предубеденост по конкретно дело, с което е нарушила правилата за етично поведение, формулирани в т. 2.3 от Раздел II на КЕПБМ. 2) По време на редовна сутрешна оперативка на полицейския състав, на 12.08.2015 г. около 8.30 - 08.45 ч. в кабинета на началника на РУ на МВР - И., в стаята влязла прокурор Банкова видимо ядосана и започнала да говори на висок тон. Според тогавашният началник Вл. Сотиров, когато Банкова влязла, тя била видимо афектирана, тона й бил повишен, като по-късно същият ден, тя лично пред него изразила съжаление, че е прекъснала оперативката. Д. Димитров (началник група "Криминална полиция" при РУ - И. към онзи момент) възприел влизането на Банкова в кабинета на началника като "нахлуване", същата била видимо ядосана и започнала да крещи, отправяйки закани към присъстващите, че няма да й провалят делото, че всички са некомпетентни, като употребила епитети от рода на "оная кучка". По данни на същото лице, причината за посещението било ДП № 246/2015 г., което се водело в районното управление от разследващ полицай Балджийски. При влизането си в кабинета, прокурор Банкова не е уточнила кой каква вина има и кой конкретно й спъва воденето на делото, като в този период в районното управление е текла и комплексна проверка от Дирекция "Инспекторат" при МВР, но заявила, че служителят от КАТ Д. М. (единият от двамата полицейски служители, установили предмета на ДП № 246/2015 г., а именно МПС - т. а. марка "ЗИЛ", модел 131 с рег. № С 8621 НР) няма да бъде уволнен по нейния случай. Недоумение събудило у Ил. Лазаров и Д. Радулов факта, че някой може да се държи по този начин с всички там присъстващи. Д. Радулов към онзи момент не е познавал прокурор Банкова, тъй като това му бил втори ден на работа в полицейското управление. Според разследващия полицай Балджийски, след влизането си в кабинета, Банкова започнала да говори на висок тон, като се обърнала първо към началника и казала нещо, като че "нищо не можете да му направите, аз ще го спася" (визирайки служителят на РУ - Д. Маринов). С. Б. тонът на Банкова бил "висок", а не обикновеният, с който говори тя и друг път не я е виждал "да избухва чак толкова много". Така с влизането си в кабинета на началника на РУ на МВР - И. по време на сутрешна оперативка без предварителна уговорка и с цялостното си поведение, прокурор Банкова грубо е нарушила правилата за етично поведение, произтичащи от принципите на безпристрастност, вежливост и толерантност, както и на правилата за предотвратяване на конфликт на интереси, обективирани в КЕПБМ - т. 2.3, т. 4.1 и т. 9.4. 3) На 23.07.2015 г. между прокурор от РП - И. А. Б. и К. Д. - прокурор в СОП бил проведен телефонен разговор. По това време при прокурорката бил разследващ полицай В. Б., който видял писмо от прокурор Дерменджийски, на което е отразено неговото име, за образуване на дисциплинарна проверка, поради извършено престъпление по образувано ДП срещу неизвестен извършител, поради което той бил много разстроен и го споделил с Банкова. По това време при тях влязъл Д. Димитров, и прокурор Банкова го попитала каква проверка е измислил прокурор Дерменджийски във връзка с някакво дело за пожар, по което са отделени материали и по отношение на нея и са изпратени в Специализирания отдел в СГП, като Д. Димитров отговорил, че не знае. В това време прокурор Банкова решила да набере по телефона прокурор Дерменджийски. Според сведенията дадени от Д. Димитров, той станал свидетел на проведения разговор между прокурор Банкова и Дерменджийски. От сведенията на К. Д. - прокурор при СОП, се установило, че на 23.07.2015 г. на служебния му телефон го потърсила прокурор Банкова от РП - И.. Същата с назидателен тон го попитала на какво основание е изпратил преписката на СГП и кой му давал това право. Дерменджийски казал на Банкова, че съображенията му да изпрати преписката на СГП се съдържали в постановление от 15.07.2015 г., като в следващия момент, Банкова започнала на висок глас, крещейки да говори, че знаела за неговите контакти с лица в И., както и за личните му отношения с разследващ полицай М. Б. Според сведенията на прокурор Цекова, която влязла в кабинета на Дерменджийски непосредствено след проведения разговор, той бил много разтревожен, видимо възмутен и огорчен. Той сподели за разговора с прокурор А. Б. от И., която с груб и арогантен тон го укорила, че е изпратил преписка по компетентност в СГП и че докато говорели Банкова го прекъсвала грубо и неколегиален тон оспорвала действията му. Със своето поведение, прокурор Банкова е нарушила основните принципи за етично поведение на магистрата, установяващи стандартите и очертаващите рамката за регулиране на това поведение в служебните отношения - учтивост и любезност, независимо от мястото им в служебната йерархия, както и взаимно уважение и толерантност, чрез въздържане от поведение, вредно за репутацията на органите на съдебната власт - нарушение на т. 4.1 и т. 4.4 от Раздел II на КЕПБМ. Към така издадената заповед, е приложено и становище от 25.07.2016 г. на административния ръководител на РП - И., в което са отразени и част от обясненията на прокурор Бачева, като районният прокурор е възприел като релевантни само данните на Комисията по професионална етика при СОП. На основание чл. 314, ал. 2 от ЗСВ (в приложимата за казуса редакция) препис от цитираната заповед ведно с материалите по преписката са изпратени на ПК на ВСС. Н. заседание на Комисия "Дисциплинарна дейност и взаимодействие с ИВСС" към ПК на ВСС, същата е взела решение по т. 1 да внесе мотивирано предложение до посочената колегия на ВСС да потвърди наложеното с обсъжданата заповед дисциплинарно наказание и прилагането й към кадровото досие на дисциплинарнопривлеченото лице, и по т. 2 да върне преписката на административния ръководител на РП - И. за допълване на заповедта с мотиви относно вида на наказанието, съобразно критериите по чл. 309 от ЗСВ. На заседанието на прокурорската колегия на ВСС, проведено на 12.10.2015 г., наложеното дисциплинарно наказание е потвърдено. Видно от приложеното извлечение от пълния стенографски протокол № 16 от тази дата, няма данни за проведени разисквания по съществото на казуса, освен чисто процедурни изменения на ЗСВ и обсъждане на отпадането на дисциплинарното наказание "порицание" към момента на заседанието на колегиалния орган. Решението за потвърждаване на дисциплинарното наказание, наложено от административния ръководител, е отразено, че е взето с явно гласуване, при резултат 6 "за" и 3 "против". При така установените фактически обстоятелства от правна страна настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна по следните съображения: За разлика от повечето състави на дисциплинарни нарушения по ЗСВ, които имат за предмет конкретни фрагменти от служебната дейност на съдии, прокурори и следователи, дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 от ЗСВ (в приложимата за казуса редакция) - "нарушаване на Кодекса за етично поведение на българските магистрати", визира едно специфично качествено измерение на професионалното битие на магистратите. Предметните рамки на това нарушение, чиято регламентация се съдържа в посочената норма, включват поведенческите стандарти, утвърдени с КЕПБМ. Въпреки присъствието обаче на думата "кодекс" в рамките на това нормативно заглавно словосъчетание, не се визира правно-нормативен акт в тесния смисъл на Закона за нормативните актове, а по скоро унифициран еталон за съсловна етика. Цитираната норма от ЗСВ съдържа принципно различна легална хипотеза, придавайки дисциплинарна значимост на разпоредби на КЕПБМ. Така създаденият посредством този вътрешноведомствен акт модел на допустимо и желано поведение на съдиите, прокурорите и следователите се трансформира в нормативно установена рамка, чието евентуално "прекрачване" създава фактически и правни предпоставки за реализиране на дисциплинарната отговорност по отношение на съответния магистрат. Независимо от дисциплинарната си насоченост КЕПБМ съхранява качествените характеристики на относително абстрактен поведенчески модел, доминиран от изрично посочени поведенчески принципи на независимост, безпристрастност, справедливост и прозрачност, вежливост и толерантност, почтеност и благоприличие, компетентност и квалифицираност, конфиденциалност. В рамките на раздел II от КЕПБМ са уредени диференцирани поведенчески стандарти, наречени "правила за етично поведение, произтичащи от основните принципи", които са с рамков характер, чиито конкретни фактически проекции се характеризират с голямо разнообразие. Независимо от границите на конкретната ситуация, всяка проява (публична или не) на съдия, прокурор или следовател, обективно накърняваща очертаните посредством горните принципи модели на етично поведение, би могла да се преценява като дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 от ЗСВ (в приложимата за казуса редакция). Тази качествена неопределеност на коментираното дисциплинарно нарушение предполага внимателна преценка на съставомерността на всяко нарушение. В случая обаче осъществяването на визираните нарушения на посочените норми от КЕПБМ от страна на прокурор Банкова не е доказано по предвидения от закона начин, което опорочава извода на административния ръководител, възприет от кадровия орган, за виновно поведение на привлечения прокурор. В хода на дисциплинарното производство практически е осуетено осъществяването от дисциплинарно привлеченото лице на гарантираното му от закона право на защита, което само по себе си представлява съществено по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящо отмяна на наложеното дисциплинарно наказание. При наличие на спор по фактите относно консумирането от прокурор Банкова на вменените й деяния, недопустимо са отхвърлени от дисциплинарнонаказващия орган доказателствените й искания за събиране на относими гласни доказателства. Следва да се отбележи още, че административният ръководител на РП - И., не е събрал нито едно доказателства, извън предоставените от Комисията по професионална етика на СОП. На практика наказващият орган е дал възможност на привлечения магистрат да даде обяснение по заповедта за образуване на дисциплинарното производство и обобщения доклад на Комисията по професионална етика (КПЕ) към СОП, но не е проверил достоверността на нито едно от възраженията по фактите, които Банкова е изложила в това обяснение. На първо място следва да се посочи, че единствените свидетели на случилото се на 31.07.2015 г. в кабинета на Банкова, са били инспекторите от Дирекция "Инспекторат" при МВР - Б. С. и Й. Г., чийто сведения са еднотипни, като разлика в писмените им изявления се констатира само в началото на съответния абзац и то в рамките на две-три думи. Настоящият състав намира, че така дадените сведения, не представят реалното възприятие на случилото се от двамата инспектори. Сведението на Грозданов възпроизвежда еднотипни факти с посочените от Спасов при сравняването им, като дори преразказа на констатираното от него е дословно и еднакво със сведението на Спасов. В този смисъл следва да се отбележи, че и косвените данни, които те твърдят, че са научили от други служители в РУ - И., звучат напълно идентично - и смислово, и хронологично отразено в дадените от инспекторите сведения. Жалбоподателката е възразила на изложените от инспекторите изказвания от нейна страна, но административният орган, не е отчел това обстоятелство, и не е разпитал свидетелката М. Т., която според прокурор Банкова е възприела пряко фактите, които са описани в обяснението й. Не може да не се вземе предвид и факта, че двамата инспектори са пристрастни във връзка с отделянето на материалите по ДП № 246/2015 г. и изпращането на Специализираният отдел на СГП за проверка на същите лице за осъществен състав на престъпление по чл. 294 от НПК. Освен това следва да се отбележи, че изложеното от административния ръководител относно поведението на Банкова на 31.07.2015 г., не представлява и нарушение на т. 2.3 и т. 4.1 от КЕПБМ. Съгласно т. 2.3 от КЕПБМ по висящи пред него производства, магистратът не може да прави публични изявления или коментари, чрез които да се ангажира за крайния изход на случая или да създаде впечатление за пристрастност и предубеденост. Извън съдебните заседания той не може да обсъжда подобни производства пред други участници в тях, адвокати или трети лица, освен в предвидените в закона случаи. Горната разпоредба изисква, магистратът да прави публични изявления, каквито няма данни да е правила Банкова, както и коментар за крайният изход на случая или предубеденост и пристрастност, каквито също липсват от съвкупният анализ на доказателства. Изразите и изявленията, които се твърди, че е казала прокурор Банкова, посочени в сведенията на двамата инспектори от Дирекция "Инспекторат" към МВР, както се посочи по-горе, не са достоверни, според настоящия състав, а освен това дисциплинарно привлечената оспорва да е казвала твърдяното от инспекторите. При липса на изясняване на случая от страна на административния орган, не може да се приеме, че е имало коментари, които да сочат на проява на пристрастност или предубеденост, за да е налице нарушение на т. 2.3 от КЕПБМ. Съгласно т. 4.1 от КЕПБМ поведението на магистрата в обществото трябва да се основава на добри обноски и добро държание, а в обществените и служебни контакти той трябва да бъде учтив и любезен. От данните по делото се установява, че прокурор Банкова е изпълнила задължението си да предаде копие на материалите по ДП № 246/2015 г., т. е. не се е възпротивила и не е възпрепятствала възложената на двамата инспектори задача, като въпросите, които е отправила към тях за какво са им необходими тези материали е повече от логичен, след като Банкова е разследвала това досъдебно производство. Думите й, че е изразила съмнение, че правят проверка на нейната работа, не противоречат на т. 4.1 от КЕПБМ и не могат да се приемат за неучтиво поведение, още повече, че на практика при проверката, провеждана от двамата инспектори в РУ-И., са дадени сведения до СОП за поведение на прокурор от РП - И., потиворечащо на КЕПБМ, което е дало основание и за започване на проверка от КПЕ при СОП и за образуване на дисциплинарното производство. Изключителен субективизъм и възприятие на фактите се установява и от сведенията на Д. Д., К. Б., Д. Р., като те противоречат на данните, които излагат останалите свидетели на случилото се на 12.08.2015 г. в кабинета на началника на РУ - И.. Различни са твърденията на сочените свидетели за времетраенето на присъствието на Банкова в кабинета, за употребата на обидни думи и яростното и безпардонно поведение, което те твърдят, че са възприели. От сведенията на П. Г., Г. М., В. С., както и от обясненията на прокурор Банкова, се установява, че тя в действителност е била ядосана, но нито е обиждала, нито е заплашвала по време на оперативката, а само се е обърнала към началника и е коментирала някакъв случай, без да споменава конкретни имена. Впечатлението, което е оставила сред служителите, посочени по-горе е по-скоро, че е била леко афектирана и че е била в кабинета не повече от една минута. Убедителните и безпротиворечиви сведения на разпитаните в хода на проверка от КПЕ при СОП свидетели на случилото се на 12.08.2015 г. в кабинета на началника на РУ - И., които са в съзвучие и с аргументираната от жалбоподателката защитна теза и изложеното от нея в обясненията пред административния ръководител, поставя под сериозно съмнение достоверността на изложеното от Д. Д., К. Б. и Д. Р. Налице е и противоречие в обясненията на Радулов във връзка с факта, че за първи път е видял прокурор Банкова на 12.08.2015 г., докато жалбоподателката твърди, че същият й е представян в прокуратурата в И. при пристигането му в гр. И., но са работили малко съвместно, поради липса на знания от негова страна. Тези разминавания във фактите, също не са проверени от административния ръководител, и сочат липса на достоверност на показанията на Радулов, който според Банкова, е близко до Димитров лице. Съгласно т. 9.4 от КЕПБМ магистратът не може да използва служебното си поведение, за да влияе в частен интерес. В случая от съвкупната преценка на доказателствата се установява, че прокурор Банкова е влязла в кабинета на началника в афектирано състояние, предвид развитието на конкретно ДП, но няма данни за използване на служебното й положение за влияние на частен интерес. И. от част свидетелите обяснения във връзка с мотива за поведението на Банкова, са само техни предположения и не биха могли да обосноват извършване на соченото нарушение на КЕПБМ. Във всички обяснения е отразено, че прокурорката никога до този момент, не е имала такова държание, което обективно сочи за едно колегиално и добронамерено отношение към служителите на РУ - И., а случилото се в кабинета на началника е било краткотрайно поведение в момент на афект, за което Банкова е изразила съжалението си не само към началника на районното управление, но се е извинила и на някои от присъстващите на оперативката, и не следва да се квалифицира, като основание за търсене на дисциплинарна отговорност. Предвид горното, настоящият състав намира, че от страна на административния орган са обсъждани субективни възприятия на лицата, присъствали на случката на 12.08.2015 г. Този извод сочи и на липса на нарушения по т. 2.3, т. 4.1 и 9.4 от КЕПБМ, извършени от прокурор Банкова. По отношение на телефонния разговор, проведен на 23.07.2015 г. между прокурор Банкова и прокурор Дерменджийски, по повод на който административният ръководител на РУ - И., твърди че дисциплинарнопривлечената е допуснала нарушение на т. 4.1 и т. 4.4 от КЕПБМ, настоящият състав намира, че е незаконосъобразен. На първо място отново следва да се отбележи, че в заповедта на административния ръководител, се набляга на обясненията на прокурор Дерменджийски и на критичното отношение на Д. Д., който възпроизвежда изказвания на Банкова, тъй като предмета на нарушението е поведението й по повод на телефонен разговор. И за това нарушение не е взето предвид обяснението на дисциплинарнопривлечената, но е отразено косвеното възприятие за случката от прокурор Р. Ц., на която прокурор Дерменджийски се оплакал за проведения телефонен разговор. Това избирателно подбиране на релевантните по казуса доказателства, сочи за превратно упражняване на власт от страна на административния ръководител и води до незаконосъобразност на изводите за допуснато дисциплинарно нарушение. Освен изложеното, действията на прокурор Банкова не съставляват дисциплинарно нарушение, тъй като са били извършени в хода на изпълнение на служебните й задължения и са свързани с изясняване на обстоятелства във връзка с работата по конкретни досъдебни производства. Субективната преценка и оценка на поведението на Банкова, направени от посочените служители и колеги, не може само по себе си да обоснове извод за нарушение на КЕПБМ. Не на последно място, в процесното заседание на ПК на ВСС, наложеното дисциплинарно наказание е било потвърдено без никакви разисквания и мотиви касаещи наличието на извършени нарушения, което също представлява особено съществено процедурно нарушение. Неоснователни са възраженията на жалбоподателката за изтекъл 6-месечен давностен срок по чл. 310, ал. 1 от ЗСВ, тъй като от данните по делото не се установява, административният ръководител да е узнал за сочените нарушения по-рано от 10.06.2016 г., когато е изпратено писмо изх. № 5201/07.06.2016 г. на окръжния прокурор на СОП, ведно с обобщения доклад на КПЕ при СОП за преценка относно наличието на основания за осъществяване на правомощията по глава XVI от ЗСВ. Изложеното по-горе обосновава незаконосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание, въпреки, че то не фигурира сред предвидените в чл. 308, ал. 1 от ЗСВ, към момента на постановяване на решението. При установеното наличие на отменителните основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК (съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните норми) процесното решение на ПК на ВСС ведно с потвърденото с него наказваща заповед на административния ръководител следва да се отменят. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

2