Решение № 5125 от 9.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 417/2012 г.

Решение № 5125 от 9.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 417/2012 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Румен Стефанов Тасев против решение № 184 от 22.11.2011 г. по адм. дело № 11/2011 г. на Административен съд - Кюстендил. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът - началникът на областен отдел "Контролна дейност" при Държавна автомобилна инспекция гр. Кюстендил не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение Административен съд - Кюстендил е отхвърлил жалбата на Румен Стефанов Тасев против заповед № РД-30-001/6.01.2011 г. издадена от началника на областен отдел "Контролна дейност" - Държавна автомобилна инспекция гр. Кюстендил, с която на основание чл. 171, т. 2, б. "д" от Закона за движението по пътищата му е наложена принудителна административна мярка "временно спиране от движение на моторно превозно средство" - лек автомобил м. "Пежо", рег. № КН 5195 АН. Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Излага доводи, че съдът е интерпретирал превратно доказателствения материал по делото, в резултат на което е достигнал до погрешни правни изводи за наличие на законовите предпоставки, при които административният орган прилага оспорената принудителна административна мярка. По подробно развити в касационната жалба съображения за неправилност на съдебния акт иска да се отмени същото, както и обжалвания административен акт. Решението е правилно. Съгласно чл. 171, т. 2, б. "д" от ЗДвП, компетентните органи могат да налагат принудителна административна мярка - временно спиране от движение на моторно превозно средство, което е обозначено с опознавателни знаци за извършване на таксиметрови превози, но не е включено в списък към издаден лиценз или издадено удостоверение за регистрация или не отговаря на изискванията, определени в нормативен акт. В случая административният орган е приложил ограничителната мярка при първата хипотеза. Съдът при вярно установена фактическа обстановка, след анализ на доказателствения материал по делото, обосновано е счел, че са изпълнени визираните в релевантната правна норма предпоставки за издаване на обжалваната заповед. От данните по административната преписка и събраните писмени и гласни доказателства в хода на съдебното производство е видно, че при извършена проверка от служители на областен отдел "Контролна дейност" - Държавна автомобилна инспекция" гр. Кюстендил е констатирано, че лицето Росен Славчов Малчев престоява в района на таксиметрова стоянка, означена със съответен знак, за изчакване на пътници с лек автомобил м. "Пежо"с опознавателни знаци за лек таксиметров автомобил - жълт на цвят, с надпис "Мега R" и телефон на превозвача - 0899 130 130, собственост на жалбоподателя, без автомобилът да е включен в списък към издаден лиценз или издадено удостоверение за регистрация. Съдът правилно е приел, че дори и да се приеме поставянето на процесния надпис с рекламна цел, същият е и опознавателен знак за извършване на таксиметров превоз, а друг такъв знак представлява жълтият цвят на автомобила. Правилен и обоснован е изводът на съда, че прилагането на ограничителната мярка по чл. 171, т. 2, б. "д" от ЗДвП не изисква превозното средство да притежава всички отличителни белези, изброени в чл. 21, ал. 1 от Наредба № 34/6.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници. Визираните в разпоредбата елементи са задължителни при упражняване на таксиметров превоз на пътници, а изпълнението на фактическият състав на чл. 171, т. 2, б. "д" от ЗДвП е налице, когато автомобилът съдържа достатъчно опознавателни знаци, които биха създали представа в средния потребител относно предназначението му за таксиметров превоз. Предвид изложените фактическите и правни обстоятелства, релевантни за решаване на спора, съдът правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,