Решение № 5749 от 2.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4484/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Благоевград против решение 851 от 17.02.2025 г. по адм. дело 241/2024 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отменена заповед 44/ 12.01.2024 г. на същия административен орган. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против заповедта на кмета на община Благоевград да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на направените разноски, както и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Прави и евентуално възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът К. А. Ш. оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд - Благоевград е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от събраните доказателства. Заключението на решаващия съд за отмяна на заповедта на кмета на община Благоевград поради противоречие с материалноправни разпоредби, е неправилен и не се споделя от настоящата инстанция. Административният акт е издаден на основание чл. 225а, ал. 1, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ и с него е разпоредено ответникът в настоящото производство К. Ш. да премахне незаконен строеж: допълващо застрояване - дървен навес, изграден в ПИ с идентификатор 57159.500.46 по КК на [населено място], община Благоевград, за който е отреден УПИ Х, кв. 6А по плана на селото. По делото е установено, че предмет на заповедта за премахване е дървен навес с размери 3,40м./3,40м. и средна височина от 2,60м. Навесът е с дървена конструкция, която представлява монтирани две дървени колони, трайно прикрепени към терена и две дървени конзоли, захванати към стената на съществуващ гараж чрез болтови връзки. Покривът е дървени ребра с дъсчена обшивка, покрита с битумна хидроизолация. В този вид навесът е изграден през 2016 г. от К. Ш., сега ответник (възражение на Ш. от 14.09.2022г., л. 14), без разрешение за строеж. При тези факти, обратно на направения от първоинстанционния съд извод, следва да се приеме, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. В случая нареденият за премахване обект дървен навес, представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Същият е от шеста категория (чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ) и е постройка на допълващото застрояване по смисъла на чл. 46, ал. 1 ЗУТ, за чието изграждане е необходимо издаване на разрешение за строеж съгласно чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ. В случая такова не е издадено, поради което по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ строежът е незаконен. Характеристиките на строежа дървена конструкция, трайно прикрепена към терена и дървен покрив с хидроизолация, както и предназначението му, налагат заключението, че същият не може да се квалифицира като лека постройка за отоплителни материали и инвентар съгласно чл. 151, ал. 1, т. 3 ЗУТ или като градински и парков елемент по смисъла на чл. 151, ал. 1, т. 12 ЗУТ. Поради това нареденият за премахване строеж не попада сред изключенията по чл. 151, ал. 1 ЗУТ, за които разрешение за строеж не се изисква, а изводите на административния съд в обратен смисъл са незаконосъобразни. Заключението на решаващия съд, че описаният в заповедта навес, представлява преместваем обект, също е неправилно и не може да бъде споделено. Развитите от състава на административния съд съображения в този смисъл противоречат на материалния закон, а също и на изложените в обжалваното съдебно решение мотиви, обсъдени по-горе, според които строежът попада в обхвата на чл. 151, ал. 1 ЗУТ. Разпоредбите на чл. 56, ал. 1, чл. 57, ал. 1 ЗУТ и §5, т. 80 от ДР на ЗУТ очертават кръга на преместваемите обекти, като въвеждат като критерии конструктивните характеристики и предназначението на обектите. В случая навесът, описан в заповедта за премахване, няма характеристиките на преместваем обект по смисъла на §5, т. 80 от ДР на ЗУТ както в конструктивно отношение, така и с оглед на предназначението, тъй като не се използва за увеселителни, търговски, или административни дейности. По тези съображения настоящата инстанция приема, че предмет на заповедта за премахване е строеж, който е изграден без разрешение за строеж и е незаконен в хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, което е достатъчно основание за неговото премахване. В този вид строежът е изграден през 2016 г., както се установява и от твърденията на извършителя Ш., поради което не попада в обхвата на разпоредбите на § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ и на § 127, ал. 1, от ПЗР на ЗИДЗУТ и не може да се определи като търпим. Ето защо същият подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и издадената в този смисъл заповед е законосъобразна. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед същата е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при отсъствие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при спазване на материалния закон. Ето защо като достига до извод в обратен смисъл и отменя административния акт, първоинстанционният съд постановява решение при неправилно тълкуване и прилагане на закона и в противоречие със събраните доказателства. На това основание решението на Административен съд Благоевград следва да бъде отменено, като в хипотезата на чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на К. Ш. против заповед 44/12.01.2024 г. на кмета на община Благоевград, да бъде отхвърлена. С оглед изложеното, своевременното искане, доказателствата за действително направени разноски в съдебното производство пред двете инстанции, обстоятелството, че касационният жалбоподател се представлява от юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, ответникът по касационната жалба К. Ш. следва да бъде осъден да заплати на община Благоевград сумата 170. 00 лв., разноски по делото пред двете инстанции, включваща 100.00 лв. депозит за вещо лице и 70.00 лв. държавна такса, както и по 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция или общо сумата 200.00лв. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,