Решение № 15774 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9848/2012 г.

Решение № 15774 от 11.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9848/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Българска федерация по спортна стрелба, гр. София, представлявана от председателя на Управителния съвет Камен Маринов Шишманов, чрез проц. представител адв. Светла Стойкова, против Решение № 10473/17.07.2012 г., постановено по адм. д. № 6222/2012 г. по описа на Върховен административен съд, пето отделение. Предявена е и частна жалба от БФСС касателно същото решение - Решение № 10473/17.07.2012 г., постановено по адм. д. № 6222/2012 г. по описа на Върховен административен съд, пето отделение - В ЧАСТТА му, с която е оставена без разглеждане жалбата на БФСС срещу т. 2 от Заповед на Министъра на физическото възпитание и спорта № РД-09-94 от 13.03.2012 г. и производството - прекратено. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска отмяна на решението. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Втора колегия, в настоящия петчленен състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Българска федерация по спортна стрелба против Заповед на Министъра на физическото възпитание и спорта № РД-09-94 от 13.03.2012 г., с която е наредено: т. 1- Да бъде спряно финансовото подпомагане на БФСС, до отпадане на обстоятелствата за неговото спиране и т. 2- Да бъдат предприети действия по компетентност от дирекциите ФУ и АПО за възстановяването на незаконосъобразно и нецелесъобразно разходваните целеви финансови средства, констатирани в доклада на Инспектората по чл. 64а от ЗФВС. Съдът е отхвърлил оспорването като неоснователно. касателно т. 2 от атакуваната заповед - е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството като недопустимо. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Направеният извод за законосъобразност е обоснован с оглед всички основания по чл. 146 от АПК. В тази насока е неоснователен доводът, че не са обсъдени всички доводи и възражения. Верен е направеният извод за компетентност на министъра да издаде акта е правилен. Съгласно чл. 62 от ЗФВС спортните организации финансират от посочените източници, като подпомагането се извършва при условия и по ред, определени от министъра. В чл. 64 изрично се изисква отчитане и доказване на целесъобразността на разходваните средства, като редът за това е уреден в Наредба № 1-Н/2007 г. На основание чл. 34 от тази наредба е предвидено и правомощието на министъра на физическото възпитание да спира финансовото подпомагане. Следователно не се касае за липса на компетентност и съответно нищожност на акта. Обосновани и правилни са и мотивите на съда за наличие на фактическите и правни основания за издаване на акта. Незаконосъобразното и нецелесъобразно разходване на финансови средства е установено при извършена проверка и описано в констатациите на доклада на инспектората от 16.01.2012 г. В него са посочени констатираните случаи на извършени разходи, които са обосновали извода за наличие на основанието по чл. 34, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Обстоятелствата в доклада са обосновани, като заповедта се основава на този доклад, с което са изпълнени изискванията за излагане на фактически основания. По този начин не е ограничено и правото на защита на жалбоподателя. Обсъдени са всички доказателства, свързани с посочените фактически обстоятелства, като частично признатите, като целесъобразни разходи не променят правния извод за характера на разходите по смисъла на чл. 34, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1-Н/2007 г. Не е нарушено изискването за форма, като в заповедта са посочени, както правното, така и фактическо основание. Неоснователно е и възражението за неправилно определяне на характера на акта. В случая не се касае за отговорност по ЗАНН, в която насока е чл. 13 от ЗФВС, а проверка на разходваните средства /чл. 64 от ЗФВС/ и прилагане на специалните правомощия на министъра предвидени в наредбата, за контрол върху тези средства. Частната жалба е неоснователна. Правилно решаващият съд в акта си е изложил мотиви в подкрепа на тезата си, че т. 2 от атакуваната заповед няма характер на индивидуален административен акт, а е вътрешнослужебен такъв, който слага начало на производство, крайният акт от което би могъл, евентуално, да рефлектира в правната сфера на касатора. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната и частната жалби - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Втора колегия, в настоящия петчленен състав