Решение № 7105 от 21.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7318/2011 г.

Решение № 7105 от 21.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7318/2011 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Артемида" ООД - гр. Бургас, представлявано от управителя Светлозар Димитров, чрез пълномощника адв. Стоян Евтимов, против решение № 461/14.04.2011 г., постановено по адм. дело № 1742/2009 г. по описа на Административния съд - гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 02-00-900940/11.09.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас и потвърден с решение № РД-10-286/18.11.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Бургас. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат съображения, че съдът необосновано е достигнал до извода, че не е възникнало право на данъчен кредит, след като не е доказана кадровата и ресурсна обезпеченост на доставчика за извършване на доставките. По делото са били събрани достатъчно доказателства като договор за строителство, протоколи, доказателства за плащане, назначени са три експертизи, представен е и двустранен протокол от 7.11.2008 г., но при анализиране на всички тези доказателства съдът е направил необосновани и неправилни изводи. По подробни съображения в този смисъл се иска отмяна на решението и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният РА. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Бургас, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че съдът правилно е отхвърлил жалбата като е приел, че по процесната фактура не е доказано осъществяването на реални доставки за извършени СМР. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея доводи и предвид доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение на Административния съд - гр. Бургас, е отхвърлена жалбата на "Артемида" ООД, против ревизионен акт (РА) № 02-00-900940/11.09.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас и потвърден с решение № РД-10-286/18.11.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Бургас. С РА е било отказано на дружеството право на данъчен кредит по фактура № 1950/20.11.2008 г. издадена от "Краси Кар" ЕООД, с предмет СМР по договор. В мотивите към акта е посочено, че доставчикът няма назначен квалифициран персонал за изпълнението на подобна доставка. Прието е от ревизиращият орган, че няма доказателства за осъществяването на тези услуги, тъй като липсват актове за СМР, и количествено-стойностни сметки за обема на извършената работа. Представените като доказателства 4 бр. справки за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 4 КТ на "Краси Кар" ЕООД, справка за оповестяване на счетоводна политика за 2008 г., хронологични описи на с/ки 411-1, 703, 702-1, 501, 403-2, 4532, дневници за продажба и справка декларация за м. ноември 2008 г., договор за строителство и протокол за извършени СМР от 7.11.2008 г. органът по приходите е счел за недостатъчни, за да се докаже изпълнението на тези СМР от доставчика по фактурата. При извършване насрещна проверка на "Краси Кар" ЕООД е било установено, че на декларирания адрес за кореспонденция няма офис на дружеството. Анализирайки всички тези доказателства както и тези събрани в съдебното производство съдът е стигнал до извода, че правилно е отказано правото на данъчен кредит по процесната фактура. Съдът е посочил, че договорът за строителство не е доказателство за извършването на фактурираните работи. Той е с бланкетно съдържание и е невъзможно от него да се индивидуализира обекта, по повод на който е подписан. Освен това съдът е посочил и това, че не е възможно да се установят конкретно вида и обема на договорените СМР, както и да се определи срокът на извършването им. По отношение на представеният двустранен протокол е прието, че не следва да се кредитира, тъй като не е изготвен в съответствие с чл. 7, ал. 3, т. 7 от Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството. Протоколът не е подписан от лицата, които са задължени да го съставят. Освен това от съдържанието му където са описани извършването на няколко отделни етапа от строителство, следва че е трябвало да се издадат няколко отделни акта а това не е направено. Съдът е приел за неотносими към спора представените няколко актове за приемане на СМР по нива и елементи на строителната конструкция, тъй като те не отразяват взаимоотношенията между "Артемида" ООД и "Краси кар" ЕООД, а приемане на работа извършена от жалбоподателя за трети лица - възложители. Съдът е посочил още, че и от трите експертизи не би могло да се направи извод разполагал ли е доставчика с необходимата техническа и материална обезпеченост, за да реализира строителството по възложените му от "Артемида" ООД дейности. Предвид всички това съдът е приел, че жалбоподателят не е доказал реалното изпълнение на сочените във фактурата доставки. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Същото е постановено след обсъждане на събраните доказателства и доводите на страните, въз основа на което са направени обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящия състав. Правилни са изводите на съда, че по процесните фактури не е доказано реалното осъществяване на доставките, тъй като не е доказана кадровата обезпеченост за извършване на процесните СМР, което е видно от представените справки за наети лица, трудови договори и времето за тяхното наемане. Не са представени доказателства, че "Краси кор" ЕООД е осъществил процесните СМР на обекта с наети по граждански договор лица, въпреки твърдения в този смисъл. По делото изобщо липсват обяснения или твърдения с какви работници са осъществени процесните СМР. Няма доказателства за начислени разходи за изплатени възнаграждения. Поради това че се касае за извършване на услуги, то фактът, че дружеството, което е посочено за пряк изпълнител на тези услуги не разполага с наети лица по трудови или граждански договори, обосновава извода, до който е достигнал и първоинстанционния съд, че доставките не са осъществени по твърдения начин и от дружеството, посочено като изпълнител. Ето защо следва да се приеме, че не са изпълнени изискванията по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС за признаване право на приспадане на данъчен кредит. Това, че са изпълнени процесните СМР не означава, че те действително са изпълнени от издателя на фактурата. От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, както и това от техническата експертиза също не се установяват факти и обстоятелства, свързани с реалността на доставката. Следва да се отбележи, че вещото лице счетоводител не е извършило проверка в счетоводството на доставчика, а е работило по документи, поради това не може да се направи обоснован извод за редовността на воденото от съответното дружество счетоводство. Този факт следва да бъде преценен заедно с обстоятелството, че по време на ревизията не е осъществена проверка в счетоводствата на доставчика, тъй като същият не е намерен на адреса за кореспонденция. Освен това, само факта на осчетоводяването на фактурите не е достатъчен, за да обоснове извод за реално осъществяване на доставките, за които са издадени данъчни фактури. По изложените съображения, правилен е извода, че не е доказано осъществяване на реална доставка по процесната фактура и съдът правилно е отхвърлил жалбата против РА. Съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални правила, представляващо основание за отмяна и решението като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Разноски не са претендирани, поради което съдът не се произнася по дължимостта им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,