Решение № 5464 от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14498/2013 г.

Решение № 5464 от 22.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14498/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Палтрейд" ЕООД, гр. Варна, чрез процесуален представител, срещу Решение № 2071/24.07.2013 г., постановено по адм. дело № 3104/2011 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлено оспорването на дружеството срещу Решение към ЕАД № 11BG002005H000429/20110131 от 10.08.2011 г. на началника на МП "Пристанище Варна". Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Намира, че след като митническите органи не са изискали вписването на код А999 в депозираната ЕАД, то за дружеството не е открит регистрационен режим за събиране на антидъмпингово мито. В подкрепа на тезата си излага подробни аргументи в жалбата, като по същество моли съда да отмени атакувания съдебен акт и вместо него, постанови друг, по съществото на спора, с който да отмени атакуваното решение, ведно с оспорения индивидуален административен акт. Ответникът по касационната жалба - началникът на МП "Пристанище Варна" с писмено становище оспорва нейната основателност и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава подробно и мотивираното заключение за неоснователност на касационната жалба. От "Палтрейд" ЕООД, гр. Варна и от Началника на МП "Пристанище Варна" са депозирани частни жалби срещу постановеното по същото дело Определение № 4703/19.09.2013 г., с което търговското дружество е осъдено да заплати на насрещната страна разноски в размер на 800.97 лв. Частният жалбоподател - Началникът на МП "Пристанище Варна" поддържа, че атакуваното определение е неправилно, тъй като първоинстанционният съд е следвало да му присъди и осъществените разноски в производството по дело С-667/11 г. на СЕС. В тази връзка излага подробни аргументи, обосноваващи становището му и моли съда да отмени визирания съдебен акт и му присъди направените разноски в пълен размер. Съответните ответници по частните жалби не изразяват становище по тяхната допустимост и основателност. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведеното в жалбата касационно основание, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на производството пред Административен съд - Варна е законосъобразността на Решение към ЕАД № 11BG002005H000429/20110131 от 10.08.2011 г. на Началника на МП "Пристанище Варна", с което на основание чл. 4, § 5 от МК вр. чл. 6, § 3 от МК, вр. чл. 201, чл. 214 и чл. 217 от МК и чл. 1 от Регламент 723/2011 на Съвета е извършена корекция на данните в посоченото ЕАД и са установени за доплащане мито в размер на 14 623.75 лв. и ДДС в размер на 2924.76 лв. За да обоснове извода си за неоснователност на оспорването, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон. Това заключение е мотивирано при следните релевантни и безспорни между страните фактически констатации: На 31 януари 2011 г. търговското дружеството е декларирало пред митническите органи чрез ЕАД № 11BG002005H0004290 за поставянето под режим едновременно допускане за свободно обращение и крайна употреба 2 528 800 винтове за дърво и 634 000 рапидни (самонарязани) винтове, изпратени от Малайзия. Дължимото мито и ДДС са взети под отчет на същата дата, а тя предхожда разширяването на обхвата на стоките, подлежащи на антидъмпингово обмитяване по силата на Регламент (ЕО) № 91/2009 върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китайската народна република, върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана, изпращани от Малайзия, с деклариран или не произход от Малайзия /ОВ L 194, стр. 6, поправки ОВ L 7, 2010 г., стр. 22 и ОВ L 36, 2011 г., стр. 20/. След неговото влизане в сила на 27 юли 2011 г. и след като внесените стоки са вдигнати от търговеца, от митническия орган е извършена последваща проверка на декларирането с цел установяване истинността на данните от декларацията. В нейните рамки е установено, че ЕАД е регистрирано през периода на разследване, провеждано по силата на Регламент (ЕС) № 966/2010 от 27 октомври 2010 г., с оглед на което и без да предприеме специални мерки за регистрацията на вноса от Малайзия и да впише предвидения в чл. 1, § 2 от Регламент 91/2009 допълнителен код по ТАРИК - А999, митническият орган е издал оспореното решение, с което е извършил посочените корекции на данните и е определил дължимите антидъмпингово мито и ДДС за доплащане. При тази фактическа установеност и въз основа на тълкувателно приложимото Решение на СЕС по дело С- 667/11 г., образувано по преюдициално запитване по същото дело, решаващият състав е приел, че ретроактивно събиране на антидъмпингово мито при приложение на чл. 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 723/2011 г. на Съвета от 18.07.2011 г., без да е въведен регистрационен режим, различен от регистрационния режим на ЕАД в системата БИМИС с вписване на допълнителен код по ТАРИК, посочен в чл. 1 от Регламент /ЕО/ № 91/2009 г. на Съвета от 26.01.2009 г., е допустимо. Преценил е, че определеният с оспореното решение негов размер е подходящ за събиране на антидъмпингово мито със задна дата в изпълнение на Регламент за изпълнение /ЕС/ 723/2011 г. на Съвета от 18.07.2011 г. във връзка с т. 18 от Регламент № 966/2010 г., като в обобщение е достигнал до извода, че атакуваният административен акт е издаден в съответствие с приложимите материално-правни разпоредби и тяхната цел. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 13 от Регламент /ЕО/ № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност /ОВ L 343, стр. 51/, обхватът на антидъмпинговите мита, наложени съгласно същия регламент, може да бъде разширен върху вноса от трети страни на сходни продукти, независимо дали последните са леко видоизменени или не, или за внос на леко видоизменени сходни продукти от страната, подложена на мерките, или части от същите, когато е налице заобикаляне на действащите мерки. Заобикалянето се определя като промяна в схемите на търговия между трети страни и Общността или между отделни дружества от страната, обект на мерките и Общността, което произтича от практика, процес или дейност, за които няма достатъчно основание или икономическа обосновка освен налагането на митото, и когато има доказателства за нанесена вреда или за това, че коригиращият ефект на митото е изложен на риск по отношение на цените и/или количествата на сходния продукт, и когато има доказателства за дъмпинг във връзка с предварително определените нормални стойности за сходните продукти, ако това е необходимо съгласно разпоредбите на чл. 2. Съобразно § 3 от същата разпоредба разследвания по нея се откриват по инициатива на Комисията или по искане на държава членка или друга заинтересована страна въз основа на достатъчно доказателства по отношение на факторите, посочени в § 1. Откриването се извършва с регламент на Комисията, който може също така да инструктира митническите органи да въведат регистрационен режим на вноса съгласно чл. 14, § 5 или да поискат гаранции. Комисията извършва разследвания, за които митническите органи могат да съдействат и които завършват в срок от 9 месеца. Когато окончателно установените факти оправдават разширяването на обхвата на мерките, това се извършва от Съвета по предложение на Комисията, след консултации с консултативния комитет. Предвидено е, че разширението на обхвата на мярката влиза в сила от датата, от която е бил въведен регистрационен режим съгласно чл. 14, § 5 или на която са били поискани гаранции. Нормата на чл. 14, озаглавена "Общи разпоредби", предвижда, че след консултация с консултативния комитет Комисията може да възложи на митническите органи да предприемат необходимите действия за въвеждане на регистрационен режим на внос, което да позволява последващо прилагане на мерки по отношение на този внос, считано от датата на регистрация. Регистрационен режим по отношение на внос може да се въвежда по искане на промишлеността на Общността, подкрепено с достатъчно доказателства, обосноваващи подобно действие. Регистрационен режим се въвежда с регламент, в който се дефинира целта на предприеманата мярка и ако е подходящо, предполагаемият размер на евентуалното бъдещо задължение. С Регламент (ЕО) № 91/2009 на Съвета върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китайската народна република, върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана, изпращани от Малайзия, с деклариран или не произход от Малайзия /ОВ L 194, стр. 6, поправки ОВ L 7, 2010 г., стр. 22 и ОВ L 36, 2011 г., стр. 20/ е наложено окончателно антидъмпингово мито върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китайската народна република (OB L 29, стр. 1), като по силата на чл. 1, § 2 от него, ставката на окончателното антидъмпингово мито е 85 % по допълнителен код ТАРИК А9999 за всички останали дружества, извън изброените в таблицата, съдържаща се в тази разпоредба. Впоследствие с Регламент (ЕС) № 966/2010 от 27 октомври 2010 г. е инициирано разследване от Комисията във връзка с възможното заобикаляне на антидъмпинговите мерки, наложени с Регламент № 91/2009, чрез вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана, изпращан от Малайзия, независимо дали е деклариран с произход от Малайзия или не, и за въвеждане на регистрационен режим за вноса на тези елементи (ОВ L 282, стр. 29, поправка ОВ L 164, 2012 г., стр. 18). С Регламент за изпълнение (ЕС) № 723/2011 от 18 юли 2011 г. за разширяване обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент (ЕО) № 91/2009 върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана с произход от Китайската народна република, върху вноса на някои скрепителни елементи от желязо или стомана, изпращани от Малайзия, с деклариран или не произход от Малайзия (ОВ L 194, стр. 6, поправки ОВ L 7, 2010 г., стр. 22 и ОВ L 36, 2011 г., стр. 20, наричан по-нататък "регламентът за изпълнение"), е предвидено, че обхватът на окончателното антидъмпингово мито, което се прилага за "всички останали дружества", наложено с чл. 1, § 2 от Регламент (ЕО) № 91/2009 върху вноса на съответните стоки с произход от Китайската народна република, се разширява върху вноса на съответните стоки, изпращани от Малайзия, декларирани или не с произход от Малайзия, понастоящем класирани в кодове по КН ex73181290, ex73181491... (кодове по ТАРИК 7318129091, [...] 7318149191 [...]). Съгласно § 3 от чл. 1, митото, чийто обхват е разширен съгласно § 1 от същия член, се събира върху вноса, изпращан от Малайзия, с деклариран или не произход от Малайзия, регистриран в съответствие с чл. 2 от Регламент (ЕС) № 966/2010 и чл. 13, § 3 и чл. 14, § 5 от Регламент (ЕО) № 1225/2009, с изключение на елементите, произведени от дружествата, изброени в § 1. Визираните общностни разпоредби са предмет на тълкуване от СЕС в постановеното Решение от 6 юни 2013 г. по дело С-667/11 г., образувано по отправеното от първоинстанционния съд по същия спор преюдициално запитване. Съгласно мотивите на посечения съдебен акт, чл. 13, § 1 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета от 30 ноември 2009 г. за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейската общност, изрично предвижда, че обхватът на антидъмпинговите мита, наложени с него, може да бъде разширен върху вноса от трети страни на сходни продукти или части от същите, когато е налице заобикаляне на действащите мерки. Уточнено е още, че § 3 сочи, че при наличие на заобикаляне разширяването на обхвата на вече въведените окончателни мерки, то същият влиза в сила от датата, на която регистрационният режим е станал задължителен в съответствие с чл. 14, § 5 от същия. Той оправомощава Комисията да възложи на компетентните национални органи да предприемат необходимите действия за въвеждане на регистрационен режим на внос, което да позволява последващо прилагане на мерките, в чийто обхват вече са включени и съответните стоки, по отношение на този внос, считано от датата на регистрация. Регистрационният режим на съответните стоки се въвежда с регламент, в който се дефинират целта на предприеманата мярка и ако е подходящо - предполагаемият размер на евентуалното бъдещо задължение. СЕС отбелязва, че регистрационен режим по отношение на внос не може да се въвежда за период, по-дълъг от девет месеца, като уточнява, че разширяването на обхвата на антидъмпингово мито има за своя единствена цел да осигури неговата ефективност и да не допуска заобикалянето му. Поради това той приема, че тази мярка има само акцесорен характер по отношение на първоначалния акт, с който се въвежда това мито, и тя способства за ефективното прилагане на окончателните мерки, с оглед на което е допустимо ретроактивното събиране на антидъмпинговите мита при 85 % в случай на заобикаляне. Настоящият състав намира за неоснователно основното оплакване на касатора, свързано с неприемането на специални мерки за регистрацията на вноса от Малайзия и липсата на вписан допълнителен код по ТАРИК - А999, предвиден в чл. 1, § 2 от Регламент 91/2009. Изложените в тази връзка аргументи от дружеството са били предмет на един от въпросите в отправеното от първоинстанционния съд преюдициално запитване, по който СЕС изрично е отговорил, че независимо от неприемането на специални мерки за регистрацията на вноса от Малайзия и липсата на вписан допълнителния код по ТАРИК - А999, предвиден в чл. 1, § 2 от Регламент 91/2009, действащият регистрационен режим във връзка с ЕАД в БИМИС изпълнява наложеното задължение, доколкото не оставя никакво съмнение относно идентифицирането на всички подлежащи на обмитяване вносни операции със съответните стоки и позволява ефективно събиране на цялата налична информация с цел изискване на правилното ретроактивно събиране на антидъмпинговите мита с разширен обхват. В съотвествие с това задължително тълкуване от СЕС, решаващият състав правилно е приел, че при издаване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в унисон с приложимите общностни материалноправни разпоредби законосъобразно са извършени посочените корекции и е определен размерът на подлежащото на ретроактивно събиране антидъмпингово мито и ДДС. Отхвърляйки жалбата срещу него, първоинстанционният съд е постановил съдебен акт, който не страда от релевирания касационен порок и като правилен следва да се остави в сила, ведно с Определението № 4703/19.09.2013 г. по същото дело, с което касаторът е осъден да заплати разноски в посочения размер. Независимо от изхода на спора, в полза на ответника по касация не следва да се присъждат разноски за касационното производство, тъй като същият не е ефективно представляван от юрисконсулт в проведеното о. с. з. По частната жалба на началника на МП - "Пристанище Варна": С атакуваното определение № 4703/19.09.2013 г. е допълнено постановеното Решение № 2071/24.07.2013 г. в частта му за разноските, като в полза на ответника е присъдено единствено дължимото юрисконсултско възнаграждение съобразно материалния интерес на спора. От мотивите на съдебния акт е видно, че решаващият състав е счел за неоснователно искането за разноски в останалата му част, а именно тя е предмет на релевираните в частната жалба оплаквания и формулираното искане. С него се претендира изменение на първоинстанционното определение за разноските, а съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК компетентен да се произнесе по това искане е Административен съд - Варна. Този извод не се променя от обстоятелството, че атакуваното определение е постановено допълнително, тъй като то не дерогира необходимостта от изчерпване на регламентирания в чл. 248 от ГПК процесуален ред. Ето защо настоящият състав намира, че депозираното искане за изменение на постановеното определение за разноските, обективирано в релевираната частна жалба, налага прекратяване на производството по нея и изпращане на същото по компетентност на първоинстанционния съд. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд