Решение № 13996 от 24.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11768/2014 г.

Решение № 13996 от 24.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11768/2014 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на дял трети, глава десета, раздел I от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 36 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Образувано е по жалба от Аксиния Леон Матосян - прокурор в Апелативна специализирана прокуратура, командирована във Върховна касационна прокуратура и Галя Тодорова Гугушева - прокурор в Апелативна специализирана прокуратура срещу решения по т. 1 и по т. 2 допълнителни точки в дневния ред от протокол № 32 от заседание на Висшия съдебен съвет /ВСС/ проведено на 10.07.2014 г. С тях ВСС е одобрил поименен списък на прокурорите от Върховна касационна прокуратура за избор на членове на конкурсната комисия по обявен с пр. № 10/14.03.2013 г. на ВСС конкурс за повишаване в длъжност и преместване чрез събеседване на свободните длъжности "прокурор" във Върховна касационна прокуратура /т. 1/ и е определил чрез жребий поименния състав на конкурсната комисия на основание чл. 189, ал. 8 ЗСВ. Поддържа се, че тези решения като актове и действия на административния орган ВСС са нищожни като постановени в противоречие с влязло в сила решение на съда на основание чл. 177, ал. 2 АПК, наред с това са незаконосъобразни поради противоречие с разпоредбата на чл. 193 от ЗСВ и задължителните указания, дадени от ВАС петчленен състав по тълкуването и прилагането на закона по адм. дело № 13759/2013 г. на ВАС. Поддържа се противоречие с разпоредбите на ЗСВ, съществено нарушение на административно производствените правила и несъответствие с целта на закона, която е кадровото обезпечаване на съдебната система с цел осигуряване на нейната независимост. Така подадената жалба се поддържа от Галя Тодорова Гугушева лично и чрез процесуалните й представители адвокати Дафина Стойчева и адвокат Стефан Гугушев по съображения изложени и в писмен вид в писмена защита по делото. Жалбата се поддържа и от Аксиния Леон Матосян чрез процесуален представител адвокат Антон Станков със съображения изложени и в писмен вид в приложена по делото писмена защита. Ответникът, Висш съдебен съвет, представляван от процесуален представител юрисконсулт Величков взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид в писмена защита. Върховният административен съд шесто отделение намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 36, ал. 1 ЗСВ от заинтересовани страни с правен интерес и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Обжалваните решения на ВСС по т. 1 и по т. 2 от протокол № 32 от 10.07.2014 г. имат съдържание както следва: по т. 1 "Одобрява поименен списък на прокурорите от ВКС за избор на членове на конкурсна комисия по обявен конкурс за повишаване в длъжност и преместване чрез събеседване на свободните длъжности "прокурор" във Върховна касационна прокуратура" и по т. 2 "Определя чрез жребий поименния състав на конкурсната комисия на основание чл. 189, ал. 8 от ЗСВ" по същия конкурс с изписване на имената от състава на комисията с редовни и резервни членове. Конкурсът за повишаване в длъжност и за преместване за назначаване на 4 щатни бройки "прокурор" във Върховна касационна прокуратура е обявен от ВСС с решение обнародвано в ДВ бр. 31 от 09.03.2013 г. За участие в този конкурс са подали заявления жалбоподателките с които е проведено събеседване на 11 и 12. 07.2013 г. и са класирани от комисията съответно Аксиния Леон Матосян на трето място и Галя Гугушева на четвърто място от всички явили се кандидати. По възражения пред ВСС по отношение провеждането на събеседването Комисията по предложенията и атестирането е взела решение да предложи на ВСС да прекрати конкурса. С решения на ВСС по т. 9 от протокол № 36 от заседание на 19.09.2013 г. ВСС е приел, по т. 9.1, че налице опорочаване на процедурата по провеждане на конкурса, обявен с решение на ВСС по протокол № 10.14.03.2013 г. и по т. 9.2 конкурса е прекратен на основание чл. 30, ал. 1, т. 4 от ЗСВ. Тези решения са били обжалвани от Аксиния Матосян и Галя Гугушева пред ВАС, който с решение № 219 от 01.09.2014 г. по адм. дело № 13759/2013 г. е постановил, че отхвърля жалбите срещу решението на ВСС по т. 9.1 от протокол № 36 от 19.09.2013 г. и отменя решението на ВСС по т. 9.2 от протокол № 36 от 19.09.2013 г. и е изпратена преписката на ВСС за финализиране на конкурса съобразно мотивите на решението. Мотивите на решението са, че ВСС е следвало не да прекратява изцяло конкурса, а да завърши законосъобразно процедурата по провеждането му като я върне във фазата на опороченото действие и да назначи нова конкурсна комисия, която да проведе ново събеседване с допуснатите до участие кандидати при спазване на относимите изисквания на ЗСВ - чл. 189, ал. 4 - 8, чл. 192 и чл. 193 от ЗСВ и приетите от ВСС правила. С решение № 8827/25.06.2014 г. на ВАС, петчленен състав по адм. дело № 5613/2014 г. е обезсилил решението на тричленния състав на ВАС в частта му срещу решението на ВСС по т. 9.1 и е постановил друго, с което е оставил без разглеждане жалбите в тази част и е оставено в сила решението в останалата част. Мотивите на решението на петчленния състав на ВАС са за правилност на решението на ВАС тричленен състав относно решението на ВСС по т. 9.2 за прекратяване на конкурсната процедура. Също така в подкрепа на мотивите в решението на тричленния състав е прието, че след приключване на дейността на конкурсната и помощните комисии съгласно чл. 193, ал. 3 от ЗСВ, ВСС взема решение относно повишаване или преместване на спечелилите конкурса кандидати и при изпълнение на тези правомощия ВСС може да откаже назначаване с конкретни мотиви но не и да прекрати конкурса, предвид липсата на изрична норма в специалния закон за такова правомощие. При така постановените решения на ВАС от тричленен и петчленен състав е спорен въпросът обжалваните решения на ВСС по т. 1 и по т. 2 допълнителни точки в дневния ред от протокол № 32 от заседание на 10.07.2014 г. явяват ли се в противоречие с указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона при провеждане на процедурата на конкурса. Съгласно чл. 177, ал. 2 АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. В настоящият случай след като съдът е дал указания конкурсната процедура да продължи с избор на нова конкурсна комисия, която да проведе ново събеседване, обжалваните решения на ВСС са били постановени точно в изпълнение на тези указания. Поради това са неоснователни доводите в жалбата, че ВСС няма такова право и че указанията на съда били в друг смисъл, че ВСС следвало да се произнесе по назначаването съгласно резултатите от вече проведеното събеседване и да не се провежда ново от друга конкурсна комисия. Твърденията, че обжалваните решения на ВСС са постановени и в нарушение на материалния закон, административно производствените правила и с целта на закона следва да се преценяват само в рамките на преценката на хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК. В тази хипотеза са нищожни всички актове и действия на административния орган независимо дали са годни за обжалване административни актове или са част от процедура по издаването им или са фактически и правни действия. Както се посочи, с влязло в сила съдебно решение на ВАС са дадени указания на административния орган по тълкуването и прилагането на закона и конкретните действия които следва да бъдат извършени във висящата процедура по провеждане на конкурса. Обжалваните решенията на ВСС не са административни актове тъй като правната им характеристика ги определя като актове по чл. 21, ал. 5 АПК като част от процедурата по провеждане на конкурса. Те се преценяват в контрола по чл. 177, ал. 2 АПК само доколко противоречат на влязлото в сила съдебно решение. Избора на конкурсна комисия при евентуалното обжалване на решението на ВСС за назначаване на спечелилите кандидати може да се обсъжда във връзка с нарушения, съставляващи основания по чл. 146 АПК за отмяната му, но това е извън настоящия предмет. Производството по чл. 177, ал. 2 АПК се явява специално производство на основанието предвидено в него и е различно по материалните си предпоставки от контрола за законосъобразност на административни актове. Алтернативно наведените доводи, че ако съдът не констатира нищожност, то е налице незаконосъобразност поради нарушение на материалния закон - чл. 193 ЗСВ и указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона и поради това е налице основание за отмяна, са неоснователни. Поставя се в жалбата и писмената защита на Галя Гугушева въпросът когато съдът в мотивите си е дал указания да се спази разпоредбата на материалния закон и след това се поддържат или се установят действия на административния орган в нарушение на този материален закон кое е основанието - това по чл. 177, ал. 2 АПК или това са общите основания по чл. 146 АПК за отмяна. В такъв случай следва да се приеме, че спазването на законовите норми е задължение произтичащо от самия закон, в случая ЗСВ и не е необходимо съдът да разпореди спазването им. Поради това доводите за незаконосъобразност на обжалваните решения в хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК са неоснователни - тези актове не са административни и не са постановени в нарушение на влязло в сила решение на съда. При изложените съображения жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Разноски не следва да се присъждат тъй като такива не са искани от представителя на ВСС. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 пр. последно АПК Върховният административен съд шесто отделение