Решение № 9296 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16768/2013 г.

Решение № 9296 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16768/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 328 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по касационна жалба на Бисер Йорданов Михайлов, прокурор в Окръжна прокуратура Перник срещу решение № 14797/11.11.2013 г. по административно дело № 9677/2013 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение по т. 33 на Висшия съдебен съвет - протокол № 24 от 20.06.2013 г. по дисциплинарно дело № 29/2010 г. С последното, на основание чл. 308, ал. 1, т. 5 от Закона за съдебната власт му е наложено дисциплинарно наказание "освобождаване от длъжност като заместник административен ръководител" на Окръжна прокуратура Перник. Наведените от касатора доводи за неправилност на съдебния акт са относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Исканията са за отмяна на обжалваното съдебно решение и решаване на спора по същество, като се отмени и решението на ВСС, с което му е наложено дисциплинарното наказание. В съдебно заседание поддържа жалбата си. Ответникът - Висш съдебен съвет чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в писмени бележки оспорва касационната жалба като неоснователна, поради което моли същата да не бъде уважена, а атакуваното с нея решение като правилно да се остави в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на втора колегия, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С обжалваното решение съдът е приел, че обжалвания пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Настоящият състав намира, че изводът в обжалваното решение за материална законосъобразност и спазване на административнопроизводствените правила при постановяване на обжалвания административен акт е необоснован. За да отхвърли жалбата на Михайлов срещу решение № 33 по протокол № 24 от 20.06.2013 г., дисциплинарно дело № 29/2010 г., тричленният състав е формулирал извод, че прокурорът от ОП Перник Бисер Михайлов е осъществил вменените му дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ - нарушаване на кодекса за етично поведение на българските магистрати и действие или бездействие, което накърнява престижа на съдебната власт, с което бил осъществил дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 4, т. 3 и 4 от ЗСВ, за което законосъобразно му било наложено наказанието, предвидено в чл. 308, ал. 1, т. 5 от ЗСВ - "дисциплинарно освобождаване от длъжност като заместник административен ръководител". От събраните по делото писмени доказателства се установява следното: На първо място дисциплинарното производство е започнало по предложение на петима членове на ВСС на 21.09.2010 г. Образуваното дисциплинарно производство е спряно до приключване на наказателно производство, в което Бисер Михайлов е привлечен като обвиняем. Наказателното производство е прекратено като решаващият орган е приел, че Михайлов, с деянието си, не е извършил вмененото му престъпление по чл. 213а от НК. Дисциплинарното производство е възобновено и ВСС, след направеното предложение от дисциплинарния състав, е наложил съответното наказание, предмет на настоящото производство. Неправилно тричленният състав на ВАС е приел, че оспореното решение на ВСС е законосъобразно и не страда от твърдяните от жалбоподателя пороци, съществуването на които би обусловило наличието на отменителните основания по чл. 146, т. 3-5 от АПК. От данните по делото не се установява, че в решението си дисциплинарния състав правилно е установил фактическата обстановка по случая. Като я е приел безрезервно и изцяло в мотивите на решението си - тричленният състав е постановил необосновано решение, при неизяснена фактическа обстановка, т. е. при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Процесуалните нарушения са съществени, когато водят до нарушаване на правото на защита, както и ако може да се направи основателно предположение, че ако не бяха допуснати, крайният акт щеше да бъде с друго съдържание. Прието е от решаващия съд, че правото на защита на Михайлов не е нарушено, тъй като е имал възможност няколкократно да даде обяснения както пред дисциплинарните състави, така и пред пленарния състав на ВСС. Това е вярно, но недостатъчно. Прието е в мотивите, както на дисциплинарния състав, така и в тези на съдебния състав, следната фактическа обстановка. Бисер Михайлов е поддържал контакти с търговеца Калин Леков, комуто през 2009 г. е предоставил сумата 10 000 лв срещу уговорена месечна лихва от 3000 лв, а когато Леков не му върнал сумата и се укрил, Михайлов предприел укорим вербален натиск спрямо съпругата му - Ирина Лекова, застрашаващ нейната и на семейството й лична сфера, с цел да открие длъжника си. Тезата на дисциплинарния състав на ВСС и на тричленния състав на ВАС изцяло е изградена върху показанията на Калин и Ирина Лакови, дадени при разпитите им в Софийска градска прокуратура. Жалбоподателят Михайлов нееднократно е правил възражения към доказателствената маса да бъдат приобщени и свидетелските показания на семейство Серафимови, Юлиян Георгиев и Лета Божилова, както и протоколът от очната ставка на Ирина Лакова с жалбоподателя. От тези доказателства, намиращи се по делото, се установява противоречие. С тях се опровергава тезата за поведение, мотивиращо приложеното дисциплинарно наказание. Нещо повече, самата свидетелка Лакова твърди, че действията й са продиктувани от дадената й "линия на поведение от ДАНС", дадените от нея и съпруга й показания изцяло противоречат на показанията на останалите четирима свидетели, незаинтересувани от изхода на производството. Следва да се отбележи и, че от показанията на Лакови се установява не само противоречия помежду им и вътрешни такива, а и противоречия с останалите доказателства. Това не е отчетено нито от дисциплинарния състав, нито от тричленния състав на ВАС. В същото време укоримото поведение на Михайлов, противоречащо на КЕПБМ, е изведено изцяло и единствено от изявленията на заинтересувани свидетели - Калин и Ирина Лакови и не намират опора в нито едно от останалите доказателства по делото. Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност, която се ангажира при доказано дисциплинарно нарушение. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице е необходимо да се установи от фактическа страна наличието на деяние - действие или бездействие, от обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, т. е. да е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, от субективна страна да е налице вина на дееца - умисъл или небрежност, да е установен правнорелевантен резултат (вреда) и да е налице причинна връзка между деянието и резултата. От анализа на доказателствата следва нееднозначен извод, че не е доказано по безусловен начин поведение от страна на жалбоподателя Бисер Михайлов, което да е съставомерно с цитираните текстове на кодекса за етично поведение и което да е законен повод за наложеното дисциплинарно наказание. Налага се и извод, че е неправилна изведената от решаващия съд теза, че са налице данни и са събрани доказателства, от които недвусмислено да се съди, че привлеченият към дисциплинарна отговорност магистрат е извършил конкретните действия като е установено неговото поведение във връзка с предоставяне на парична сума срещу уговорена лихва и осъществен вербален натиск спрямо Лакова. Вменените на прокурор Михайлов дисциплинарни нарушения не са доказани и се опровергават от доказателствата по делото, поради което дисциплинарната му отговорност е необосновано ангажирана. Не са обсъдени всички събрани доказателства в тяхната съвкупност, при което изводът базиран само на определени доказателства се явява едностранчив и необективен. Същият е и необоснован, доколкото не почива на задълбочен анализ на доказателствата, при така установените в тях различия. Настоящият състав намира, че така описаните нарушения представляват особено съществено нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 35 АПК и на принципа по чл. 7 в същия кодекс, както и тези по чл. 318, ал. 3 ЗСВ. Предвид така установеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е неправилно - изводът на тричленния състав, че при налагане на дисциплинарното наказание дисциплинарно наказващият орган е спазил административнопроизводствените правила е неправилен и не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Освен това от същите не се установява по безспорен и несъмнен начин извършването от страна на касатора на нарушенията, за които му е наложено дисциплинарното наказание. Решението на административния орган е взето без да са съобразени и обсъдени всички факти и обстоятелства, не са обсъдени всички доказателства, както поотделно, така и в съвкупността им, при което в случая актът е постановен в нарушение на цитираните вече разпоредби на чл. 318, ал. 3 ЗСВ, както и в нарушение на принципа, установен в чл. 7, ал. 1 и ал. 2 АПК - да се преценят всички факти и доводи от значение за случая и също и принципа за разумно, добросъвестно и справедливо упражняване на законовите правомощия от страна на административния орган - чл. 6, ал. 1 АПК. В случая акта е постановен и в нарушение на разпоредбата на чл. 35 АПК, разпореждаща издаването на индивидуалните административни актове да бъде предхождано задължително от изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъждане обясненията и възраженията на заинтересованите страни. Предвид така установеното, настоящият състав намира, че решението на тричленния състав на Върховния административен съд следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено ново, с което следва да бъде отменено решението на Висшия съдебен съвет. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,