Решение № 4179 от 17.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8404/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Българска народна банка (БНБ) със седалище и адрес на управление в София, пл. Княз Александър I 1, срещу неблагоприятната за този жалбоподател част на Решение 612 от 25.01.2024 г., постановено по адм. дело 13366 по описа на Административния съд София-град за 2017 г., поправено с Решение 9904 от 25.06.2024 г. по същото дело. С обжалваното решение БНБ е осъдена да заплати на С. В. И. обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 5 624, 38 лв., представляващо лихва за забавено плащане върху сумата от 196 000, 00 лв. като гарантиран размер на вложенията му в Корпоративна търговска банка АД (в несъстоятелност) за периода от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз (ЕС), изразяващо се в бездействие да обяви депозитите в КТБ за неналични, като предявеният от ищецa иск с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е отхвърлен над уважения размер до пълния предявен такъв от 8 627, 96 лв. Отхвърлен е и предявеният от И. против БНБ иск за имуществени вреди за сумата от 16 543, 02 лв., представляваща разликата между размера на вложенията му в КТБ АД и изплатения му гарантиран размер на депозитите. Наред с това ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 10, 00 лв. за държавна такса. Касационният жалбоподател поддържа неправилност на обжалваното решение в осъдителната част, включително относно присъдените в полза на ищеца разноски, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания са няколко и ще бъдат разгледани последователно в мотивите на настоящото решение. Иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната му част, включително в частта на присъдените в полза на ищеца разноски. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът С. В. И. с адрес в София, [улица], [адрес] не изразява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Не се явява и не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. Представителят на Върховната прокуратура / сега Върховна касационна прокуратура/, участващ по делото дава заключение за основателност на касационната жалба. Съображенията са, че към процесния период разпоредбите на Директива 94/19/ЕО и Директива 2009/14/ЕО не са въведени в националното законодателство. Правомощието на БНБ за установяване неналичност на депозитите е възложено едва през 2015 година с промяната на ЗКИ и ЗБНБ. поддържа се също, че ищецът не е доказал претърпени вреди. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение преценява касационната жалба като процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която решението, предмет на обжалване в обжалваната част, е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административният съд е приел, че е сезиран от С. И. с два иска: 1. Иск за осъждането на БНБ да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 8 627, 96 лв., представляваща законната лихва за забавено плащане на гарантирания размер на вложенията му в КТБ АД за периода 30.06.2014 г. 04.12.2014 г., които вреди той е претърпял в резултат на незаконосъобразното бездействие на БНБ да приложи разпоредба от правото на ЕС, която е с директен ефект чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити (Директива/та), изм. с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г.; 2. Иск за осъждането на БНБ да му заплати обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 16 543, 02 лв., представляваща разликата между размера на вложенията му в КТБ и изплатения му гарантиран размер на депозитите. Административният съд е установил от фактическа страна, че И. е бил вложител в КТБ АД, като към 30.06.2014 г. е бил титуляр на безсрочен депозит в евро, открит на 03.07.2013 г. с Анекс 110533 към Рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка при условията на преференциален безсрочен депозит. Салдото по евровата сметка ведно с натрупани лихви към 30.06.2014 г. възлиза на 103 708, 33 евро. На 06.12.2014 г. ищецът е получил изплащане от Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ/Фонд/ът/а) на сума в размер на 196 000, 00 лв., представляваща гарантирания размер на вложенията му в КТБ АД, съгласно чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (ЗГВБ отменен, ДВ, бр. 62 от 14.08.2015 г., в сила от 14.08.2015 г.). Съгласно писмо на КТБ АД, изх. 990 от 23.06.2022 г. (л. 237-238 от първоинстанционното дело) КТБ не може да удостовери, каква част от изплатените на И. средства чрез ФГВБ в размер на 196 000, 00 лв. представлява главница и каква лихви. На 20.06.2014 г., на основание чл. 115, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) (отм.), Управителният съвет на БНБ е приел Решение 73, изменено и допълнено с Решение 74/22.06.2014 г., с което КТБ е поставена под специален надзор за срок от три месеца, като е спряно изпълнението на всички нейни задължения за същия срок, ограничена е дейността й, забранено е извършването на всички дейности, съгласно банковата лицензия, от длъжност са отстранени членовете на управителния и на надзорния съвет на банката, акционерите, притежаващи повече от 10 на сто от акциите са лишени от право на глас, назначени са квестори. С поставянето под особен надзор на КТБ АД, БНБ възложила на квесторите осигуряването на пълен анализ и оценка на активите и пасивите на банковата група КТБ от независим външен одитор. С Решение 82 от 30.06.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, считано от 01.07.2014 г., са намалени лихвените проценти по депозити на КТБ до средния им пазарен размер за банковата система по видове, матуритет и валути. На 25.07.2014 г. докладът за текущото състояние на КТБ е представен от квесторите пред БНБ. Същият е приет от БНБ на 31.07.2014 г. Дадени са предписания: квесторите да възложат цялостна оценка на активите на КТБ от три одиторски фирми, която да бъде осъществена в срок до 20.10.2014 г.; да се създаде специален екип, който, в срок до 15.09.2014 г., да организира подготовката на кредитните досиета за целите на одиторската оценка. На 16.09.2014 г. Управителният съвет на БНБ е взел решение за удължаване срока на специалния надзор за КТБ с още два месеца, съответно до 20.11.2014 г., указвайки на квесторите, най-късно до 20.10.2014 г., да внесат в БНБ цялостна оценка на активите на банката, извършена от трите одиторски компании Ърнст енд Янг Одит ООД, Делойт България ООД и Афа ООД и до 31.10.2014 г. да представят отчет за капиталовата адекватност на КТБ на база изготвената пълна оценка на активите и след извършване на съответни счетоводни операции. На 27.10.2014 г. Управителният съвет на Централната банка внесъл в Народното събрание на Република България Доклад Събитията и предприетите действия, свързани с КТБ и Търговска банка Виктория ЕАД, съдържащ информация за събитията и всички предприети действия и взети решения от БНБ по отношение на групата КТБ в периода от 20.06.2014 г. (датата на поставяне под специален надзор на КТБ) до датата на доклада. С Решение 138/06.11.2014 г. Управителният съвет на БНБ отнел лиценза на КТБ АД за извършване на банкова дейност. Със същото решение, на основание чл. 9, ал. 1 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), приел да бъде подадено искане до компетентния съд за откриване на производство по несъстоятелност за КТБ, за което уведомил и ФГВБ с цел извършване на подготвителни действия за назначаване на синдик. С Решение 61/18.11.2014 г. Управителният съвет на ФГВБ определил девет обслужващи банки за изплащане на гарантираните влогове. Определил също датата 04.12.2014 г. за начална дата на изплащане на гарантираните депозити. С Решение 664/22.04.2015 г. на Софийски градски съд (СГС) по търг. дело 7549/2014 г. е обявена неплатежоспособността на КТБ АД с начална дата 06.11.2014 г. С Решение 1443/03.07.2015 г. по търг. дело 2216/2015 г. на Софийски апелативен съд (САС), Решение 664/22.04.2015 г. по търг. дело 7549/2014 г. на СГС е отменено в частта относно началната дата на неплатежоспособността на КТБ, като апелативният съд е определил за такава 20.06.2014 г. по съображения, че състоянието на неадекватност на собствения капитал на КТБ не е настъпило към момента на отразяване на коригираните стойности в изготвените от квесторите отчети към 30.09.2014 г., а е било факт преди този момент. Установено е, че за горницата над изплатения гарантиран размер И. има вземане, което е служебно включено в Списък на приетите от синдика вземания на кредиторите на Корпоративна търговска банка АД (н) и възлиза на сумата от 16 543, 02 лв. от л. 36 до л. 37 от първоинстанционното дело. Ищецът е включен в Частична сметка за разпределение на налични суми между кредиторите на КТБ АД (н) с приети вземания по чл. 69, ал. 1 ЗБН", във Втора частична сметка и в Четвъртата частична сметка за разпределение на налични суми между кредиторите на КТБ АД от л. 195 до л. 197, пак там. По делото пред първата инстанция е назначена съдебно-счетоводна експертиза, извършена от вещо лице О. Х. Т. (л. 260-269, пак там), чието заключение съдът е кредитирал като компетентно изготвено. При така установената фактическа обстановка, съдът е обсъдил възражението на ответника, че по отношение на иска с цена 8 627, 96 лв. е налице изтекла погасителна давност. С оглед характера на претендираното обезщетение, е преценил, че, в случая, е приложима общата давност по чл. 110 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), а не кратката давност за лихви по чл. 111, буква в) с.з. Отчитайки, че исковата молба е подадена на 05.12.2017 г. и съобразявайки приетото по т. 4 от диспозитива на Тълкувателно решение 3 от 22.04.2004 г. на Върховния касационен съд по тълк. гр. дело 3/2004 г., съдът е счел, че считано от 06.11.2014 г. (датата на отнемане на лиценза на КТБ АД), давността относно претендираното вземане изтича на 06.11.2019 г. Приел е, че исковата молба е подадена преди да изтече 5-годишната давност за предявяване на исковата претенция, предвидена в чл. 110 ЗЗД. Административният съд е преценил като допустими предявените от И. искове, които е разгледал по същество по реда на АПК и ЗОДОВ, но при спазване на стандартите за ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушаване правото на ЕС, изведени от практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС). Приел е, че искът с цена 8 627, 96 лв. е доказан по основание и е частично основателен по размер до присъдената сума от 5 624, 38 лв. и за периода 26.07.2014 г. 05.11.2014 г. Мотивирал е извода си със съображенията, че по делото са установени всички предпоставки за ангажиране на отговорността на БНБ за вреди. Обсъдил е подробно разпоредбите на Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, които имат значение за конкретния казус, както и относимото национално законодателство. Съобразил е даденото от СЕС тълкуване на разпоредбите на чл. 1, пар. 3 и чл. 10, пар. 1 от Директива 94/19/ЕО, което е в смисъл, че не се допуска, от една страна, национално законодателство, съгласно което установяването на неналичността на депозитите да зависи от неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на нейния банков лиценз, и от друга страна отклоняване от предвидените от тези разпоредби срокове за установяване на неналичността и за изплащане на депозитите по съображение, че е необходимо кредитната институция да бъде поставена под специален надзор. Изложил е подробни аргументи, че правомощието по чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата е възложено на съответния компетентен орган на държавата членка, който в случая е БНБ. Посочил е правомощието по Директива 94/19/ЕО на съответните компетентни органи да установят, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозитите на вложителите и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи. Формирал е извод, че чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО, като пряк източник на права и задължения, задължава БНБ да установи неналичността на депозитите с изричен акт, различен от акта, с който се отнема лиценза поради неплатежоспособност. Допълнил е, че постановявайки Решение 73/20.06.2014 г. за поставяне на КТБ АД под специален надзор, БНБ на практика е направила обективната констатация за неналичност на депозитите по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата, като преустановяването на достъпа до депозитите в КТБ е по причини, пряко свързани с финансовото й положение. Преценил е, че от този момент КТБ АД не е била в състояние да изплаща дължимите и изискуеми депозити. Преценил е, че не е съществувала и близка перспектива кредитната институция да е в състояние да изплати депозитите. Приел е, че преценката на компетентния орган БНБ дали КТБ АД изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозитите на вложителите, включително тези на ищеца и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи, е ограничена от сроковете и целите на Директива 94/19/ЕО. Квалифицирал е липсата на установяване на неналичността на активи в съответствие с изискванията на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директивата като бездействие на Централната банка да изпълни свое нормативно определено задължение и като достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза. На следващо място първоинстанционният съд е приел, че И. е доказал, че от нарушението от страна на БНБ на правото на ЕС са му причинени имуществени вреди, както и наличието на причинно-следствена връзка между противоправното поведение на Централната банка и претърпените вреди. Счел е, че, в случая, обективен измерител на стойността на нарушеното право е законната лихва по чл. 86 ЗЗД. По отношение на началния момент, от който може да се претендират вредите, е посочил, че постановяването на акт, с който се установява неналичността на депозитите не е достатъчно условие за започване на тяхното изплащане. Като съобразил разпоредбата на чл. 23, ал. 5 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (ЗГВБ отм.), е счел, че, в случай на приемане от БНБ на решението по чл. 1, пар. 3, буква i) в 5-дневния срок, т.е. най-късно на 27.06.2014 г., то срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. Според съда, именно от следващия ден, 26.07.2014 г., ищецът е започнал да търпи вреди поради неизплащане на гарантирания размер на вложенията му в КТБ АД. Преценил е, че това е началната дата на относимия исков период. Относно крайната му дата е взел предвид, че решението за обявяване неналичността на депозитите е постановено на 06.11.2014 г., когато е отнет лицензът на КТБ и е започнала процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19/ЕО. Подчертал е, че след тази дата БНБ вече не е в забава. Поради това е приел, че периодът, за който се дължи обезщетение, е от 26.07.2014 г. до 05.11.2014 г. Съдът е изчислил размера на законната лихва върху сумата от 196 000, 00 лв. за относимия исков период посредством достъпния на Интернет страницата на Национална агенция за приходите (НАП) калкулатор. Уважил е предявения иск с цена 8 627, 96 лв. до сумата от 5 624, 39 лв. Отхвърлил е иска в останалата му част и за исковите периоди 30.06.2014 г. 25.07.2014 г. и 06.11.2014 г. 04.12.2014 г., като неоснователен и недоказан. Съдът е приел за допустим, но неоснователен втория предявен от И. иск с цена 16 543, 02 лв. Отхвърлил е възраженията на ищеца, че БНБ, чрез своите органи, не е изпълнила задълженията си относно приложението на банковия надзор. Установил е, че даването или не на надзорни предписания не обуславя поставянето на КТБ под специален надзор, както и отнемането на лиценза й. Счел е, че сочените от ищеца бездействия на БНБ не са формирани от неизпълнение на произтичащо от нормативен акт задължение за действие. Като се позовал на приетото по Решение на СЕС от 4 октомври 2018 г. по дело С-571/2016 г., че правото на Съюза не допуска правото на обезщетение да зависи от това вредата да е умишлено причинена от съответния национален орган, е преценил, че нормата на чл. 79, ал. 9 ЗКИ не намира приложение в настоящия казус. Приел е, че по делото не се доказва връзка между сочените от ищеца неизпълнения и поставянето на КТБ АД под особен надзор, съответно отнемането на лиценза й. Формирал е извод, че вреда в размер на 16 543, 02 лв. би настъпила едва след приключване на производството по несъстоятелността на КТБ и то само, ако не му е изплатена цялата сума. По тези съображения, съдът е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Касационната инстанция преценява решението в обжалваната му част като валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при липсата на сочените от касационния жалбоподател пороци, поради което не са налице основания за отмяната му. То съответства на правото на ЕС според тълкуването, направено от СЕС в решението от 4 октомври 2018 г. по дело С-571/16. Правото на ЕС обвързва държавата да изпълнява задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза. По силата на принципа за лоялно сътрудничество Съюзът и държавите-членки, при пълно взаимно зачитане, си съдействат при изпълнението на задачите, произтичащи от Договорите. Държавите-членки вземат всички общи или специални мерки, необходими за гарантиране на изпълнението на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза чл. 4, пар. 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). В случаите, в които държавата, чрез системата на създадените от нея органи на държавна власт, не изпълнява задълженията си, произтичащи от правото на ЕС, както изисква чл. 4, пар. 3 ДЕС, тя следва да носи имуществена отговорност за причинените вреди. Държавата-членка отговаря за увреждащи правните субекти актове, действия или бездействия, които представляват проявление на допуснато от държавните органи достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. Принципът за отговорността на държавата, изведен в решенията на СЕС, се прилага по отношение дейността на всички институции на публичната власт. Настоящият състав на Върховния административен съд не споделя довода в касационната жалба, че към 20.06.2014 г. БНБ не е била компетентен орган по смисъла на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО. Решението, че влоговете в търговска банка са неналични, че банката изглежда неспособна по причини, пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати влоговете и че няма да бъде в състояние да направи това в краткосрочна перспектива попада сред мерките по надзор върху кредитните институции за спазване на пруденциалните изисквания. Статутът на Централна банка, който има БНБ по силата на чл. 1, ал. 1 от Закона за Българската народна банка (ЗБНБ), я прави компетентен орган по смисъла на чл. 3, пар. 40 от Регламент (ЕС) 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) 648/2012. Освен БНБ, в системата на държавните органи към онзи момент, както и към днешна дата, няма друг орган, натоварен с изпълнението на такива функции. Затова не е било необходимо изрично законодателно предвиждане за овластяването на национален държавен орган, който да изпълнява задълженията по Регламент (ЕС) 575/2013. Както правилно е установил първоинстанционният съд, съпоставяйки приложимото към спора национално законодателство с приложимото съюзно законодателство към месец юни 2014 г., разпоредбата на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, изм. с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г., е транспонирана неточно, за което отговорността е на националния законодател. Тази норма обаче е следвало да бъде приложена от Централната банка, въпреки че законодателят не е изпълнил задължението си да транспонира Директивата в нейната цялост в националния закон. В мотивите на Решение на СЕС по дело С-571/16 (т. 117 от него) е посочено: Като се имат предвид всички изложени по-горе съображения, на седмия и осмия въпрос следва да се отговори, че член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19 има директен ефект и представлява правна норма, целяща да се предоставят на частноправните субекти права, които да позволят на вложителите да предявяват искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите. Като не е приложил норма от правото на ЕС с вертикален директен ефект, Управителният съвет на БНБ не е приел съответно решение, с което да установи, че депозитите в КТБ са неналични, макар да е констатирал това в процеса на приемане на оздравителни мерки. В резултат е било забавено откриването на процедурата по изплащането от ФГВБ на депозитите на вложителите в гарантирания размер. Нарушението на Общностното право е съществено, доколкото не са налице извиними обстоятелства да не бъде прието такова решение. Неоснователни са доводите на касатора за липса на противоправност. Твърдението, че неиздаването на административен акт, в конкретния случай, е мълчалив отказ, чиято отмяна по реда на обжалването е абсолютна процесуална предпоставка на иска за вреди, съгласно чл. 204, ал. 1 АПК, противоречи на аргумента му, че за БНБ не е съществувало задължение за издаване на решение за установяване неналичността на депозитите в КТБ. От друга страна, както се посочи по-горе в мотивите на съдебния акт, БНБ е следвало служебно да издаде решение за установяване неналичността на депозитите при установяване на предпоставките за това, в който случай институтът на мълчаливия отказ е неприложим. Неиздаването на решението, когато са налице предпоставките за това, се явява незаконосъобразно бездействие на компетентен орган да изпълни нормативно установено задължение. В случая, въз основа на събраните по делото доказателства и от анализа на приложимата нормативна уредба, се установява, че към 27.06.2014 г., както и 5 работни дни преди това, са били налице нормативно установените предпоставки БНБ да издаде решение за установяване неналичността на депозитите в КТБ. Като неоснователно настоящият състав преценява и оплакването в касационната жалба, че ищецът не е доказал причинена вреда. С. И. претендира като вреда законната лихва върху гарантирания размер на депозита му в КТБ АД за периода на забавата. Необосновано се твърди, че претендираната от него вреда за забавено изплащане на вложенията му в тази банка не следва да се подвежда под разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Непозволеното увреждане е източник на парично задължение за заплащане на обезщетение за обезвреда. И. е имал парично вземане в гарантиран размер за неналичния му депозит, което му е изплатено, но чиято изискуемост е зависела от решението на БНБ за установяване неналичността на депозитите в КТБ. Незаконосъобразното бездействие на БНБ да установи тази неналичност е забавила изплащането от ФГВБ на паричното вземане на ищеца за гарантирания размер на депозита му в КТБ. Следователно, независимо че БНБ не е нито банката, в която се е намирал депозитът на И., нито е органът, който е изплатил гарантирания размер на този депозит, Централната банка е органът, който е следвало да издаде акта, който акт е един от елементите от сложния фактически състав (чл. 20, ал. 1, т. 2 от Закона за гарантиране на влоговете в банките ЗГВБ) за упражняване и удоволетворяване на правото на ищеца за паричното му вземане от Фонда. И. е получил със забава гарантирания размер на депозита му в КТБ, която забава е провокирана от държавен орган, от акта на който зависи изпълнението на задължението от страна на длъжника. В този случай дължимото обезщетение от деликвента следва да е от вида и в обема на обезщетението, дължимо при забава от прекия длъжник на паричното задължение, което изрично е уредено в нормата на чл. 86 ЗЗД. Всяко неизпълнение на парично задължение е забавено изпълнение и може да породи претенция за заплащане на закъснителни вреди. В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата. При несвоевременно изпълнение на парично задължение кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Законната лихва се дължи на кредитора по силата на закона, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва. Размерът на вредите подлежи на доказване, само когато се претендира обезщетение за действително претърпени вреди в по-висок от посочения в чл. 86 ЗЗД размер. Не може да бъде споделена тезата на касационния жалбоподател за липса на вреда в случая, тъй като за периода, в който КТБ е била поставена под специален надзор, ищецът е получавал договорни лихви за вложенията му в КТБ АД. Договорната и законната лихва се дължат на различни фактически и правни основания, като целта им е различна. Договорните лихви са възнаградителни лихви, дължими от КТБ за това, че определена парична сума й е предоставена за ползване за определен период. Те имат характера на граждански плод на капитала. Законната лихва, която има санкционен характер, се начислява върху задължението, респективно вземането на кредитора от длъжоника, което не е изпълнено навреме. Поради това не може да се приеме, че начислената на И. договорна лихва за периода на специален надзор частично или напълно обезщетява понесената вреда от забавеното изпълнение на паричното задължение за заплащане на гарантирания размер на депозита му. По изложените съображения решението в частта на присъденото обезщетение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Решението, предмет на инстанционен контрол, е правилно и в частта му, в която Централната банка е осъдена да заплати на И. 10, 00 лв. за държавна такса. Това следва от разпоредбата на чл. 10, ал. 3, изр. първо ЗОДОВ в редакцията на разпоредбата, съгласно изменението и допълнението на този закон, обн. в ДВ, бр. 43 от 2008 г., действала към 05.12.2017 г. датата на подаване на исковата молба. При този изход на спора в касационното производство, претенцията на БНБ за присъждане на разноски е неоснователна. Такива не се дължат и на ответника по касация, тъй като не са претендирани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия