Решение № 17342 от 20.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9705/2013 г.

Решение № 17342 от 20.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9705/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане за отмяна на "Куарт" ООД - гр. Русе чрез процесуалните си представители адв. Михаил Екимджиев, адв. Катина Бончева и адв. Гинка Черничерска, всичките от Адвокатска колегия - Пловдив на влязло в сила решение № 15113/28.11.2012 г., постановено по адм. дело № 6296/2011 г. на Върховния административен съд, отменящо изцяло решение № 592/14.03.2011 г. по адм. дело № 2767/2010 г. на Варненския административен съд. Основанието за отмяна, посочено в искането е чл. 4, § 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС) във връзка с чл. 242, ал. 1 и чл. 238, ал. 1 АПК. Материалните основания за отмяна на влязлото в сила решение според молителя произтичат пряко от правото на Европейския съюз и задължителното му тълкуване, обективирано в практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) по български дела след влизане на процесния ревизионен акт. В искането са изложени доводи, че е налице драматично противоречие на възприетата в съдебното решение концепция за прилагане на режима за облагане с ДДС и задължителното тълкуване на чл. 63, чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО (за краткост по-нататък в изложението ще се нарича само Директивата). Относно процесуалното основание за отмяна според искането, то произтича пряко от принципа за лоялно сътрудничество, закрепен в чл. 4, § 3 от ДЕС, въпреки липсата на национални процесуални норми в ДОПК и АПК за отмяна на влезли в сила съдебни решения на основание противоречие с правото на ЕС. Въз основа на това се твърди, че за националните власти възниква задължение да преразгледат и да отменят посоченото съдебно решение (цитирано е решение по съединен дела на СЕС С-392/04 и С-422/04). В тази връзка е изложено в искането, че имайки предвид особеностите на разглеждания случай, принципът за лоялно сътрудничество налага допускане на изключение от принципа на правна сигурност и произтичащия от него принцип на сила на пресъдено нещо. Направен е в искането подробен анализ по т. нар български дела, по които са отправени преюдициални запитвания до СЕС, като последният и отговорил по тях с решения по дела С-285/11, С-642/11, С-643/11, както и по други запитвания на съдилища на други държави-членки, като напр. решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и др. Изложени са и доводи, че ако се приеме, че чл. 239 АПК не допуска отмяна на влезли в сила решения в хипотеза като настоящата, жалбоподателите не биха имали възможността да искат преразглеждане на своя случай и то независимо от явното противоречие на наложените им задължения с принципите, утвърдени от правото на ЕС, потвърдено с последващата практика на СЕС. Подробни съображения обосноваващи изложените доводи за отмяна на влязло в сила решение са развити в искането. Направено е и искане за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по искането за отмяна директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП в писмено възражение, депозирано по делото го оспорва. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че искането е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно и като такова следва да се отхвърли поради следните съображения: С решение № 15113/28.11.2012 г. по адм. дело № 6296/2011 г., чиято отмяна се иска е отменено решение № 592/14.03.2011 г. по адм. дело № 2767/2010 г. на Варненския административен съд и е постановено решение по съществото на спора на основание чл. 222, ал. 1 АПК, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на "Куарт" ООД срещу РА № 1001010/31.05.2010 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 549/27.07.2010 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Варна за непризнато право на данъчен кредит в общ размер на 27 620 лв. по доставки от "Атаси" ООД - гр. Ямбол за данъчни периоди на месеците декември 2009 г. и януари 2010 г. За да постанови този правен резултат касационният съдебен състав на ВАС, VIII отделение е приел, че не е доказана реалността на процесните доставки и затова е приет за законосъобразен отказа на приходните органи за признаване на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Законодателят в АПК е предвидил два способа за защита срещу съдебни решения пред Върховния административен съд. Единият е редовния способ по реда на касационното производство по чл. 208 и сл. от АПК при наличие на посочените в чл. 209 АПК основания - поради нищожност на решението, поради недопустимост и поради неправилност, като последното включва неправилно прилагане на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Другият способ е извънинстанционния по чл. 237 и сл. от АПК и то е за отмяна на влезли в сила решения, като законодателят лимитативно е посочил предпоставките (основанията) за това в чл. 239 АПК, а именно: 1). когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната; 2). по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото; 3). актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен; 4). между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска; 5). страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани и 6). с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Извън така посочените от законодателя основания, е недопустимо да се допусне отмяна на влязло в сила решение. Молителят се позовава на противоречие с практиката на СЕС, чийто решения няма спор, че имат тълкувателен характер с оглед тълкуването, което извършва този съд на общностните разпоредби (в случая на Директивата за ДДС). Именно поради тази причини, когато националният съд установи, че национална разпоредба противоречи на общностна такава, той отправя преюдициално запитване до СЕС, който е единствено компетентния съд да извърши тълкуване не на националните, а на общностните разпоредби и при установяване на несъответствие на националната разпоредба с общностната, да постанови, че последната има директен ефект и ще се прилага, а не противоречащата му, нетранспонирана или лошо транспонирата национална разпоредба. В конкретния случай, предвид искането за отмяна на влязло в сила решение следва да се посочи, че решенията, постановени от СЕС по отправени преюдициални запитвания третират най-вече тълкуване на общностните разпоредби, поради което не може това решение да се причисли към новите писмени доказателства или новите обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Соченото от молителя основание на чл. 4, § 3 от ДЕС, според който по силата на принципа на лоялното сътрудничество, Съюзът и държавите-членки при пълно взаимно зачитане си съдействат при изпълнението на задачите, произтичащи от Договорите, не може да се квалифицира като основание за отмяна на влязло в сила решение. Както вече се посочи, тези основания са изчерпателно изброени в АПК и извън тях не е допустимо да се допусне отмяна, а чл. 4, § 3 ДЕС не представлява такова основание. Не са налице и останалите визирани в чл. 239, т. 2 - т. 6 АПК основания. Последното е свързано с решение на ЕСПЧ при установяване на конкретни нарушения на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и то касае конкретно дело, по което България е осъдена. Решенията на СЕС не са в изброените основания по АПК и предвид тяхната особеност по тълкуване на общностните разпоредби, както и обстоятелствата, че този съд не се произнася по фактическите установяване по конкретния казус, не представляват основание нито по чл. 239, т. 1 - 6 АПК, нито по чл. 4, § 3 ДЕС. Нещо повече изрично Върховният административен съд в ТР № 6/25.11.2010 г. по тълк. дело № 4/2010 г. се произнесе, че чл. 239, т. 4 АПК не се отнася за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, произнасянията по които са по различни административни актове. В този смисъл на решение на СЕС по отправено преюдициално запитване по друго дело не мое да бъде основание за отмяна на влязло в сила решение. Молителят се позовава на принципа на лоялно сътрудничество, който безспорно е един от основните принципи в общностното право, но въз основа на него не означава, че когато националният съд не се съобрази с решение на СЕС, то е основание за отмяна по извънинстанционния контрол. Това е така, тъй като в общностното прави липсва хармонизация относно процесуалния ред за отмяна на влязло в сила решение. Посочените решения на СЕС по отправени преюдициални запитвания по български дела са свързани с реалността на доставките и няма спор, че и практиката на СЕС е категорична, че правото на приспадане на данъчен кредит възниква и законосъобразно се упражнява само при доказана реалност на доставките на стоки и/или услуги. В голямата си част искането съдържа касационни основания, с които обаче е недопустимо да се третира и като основания за отмяна на влязло в сила решение, предвид различния процесуален ред и предпоставки, при които се осъществява защитата на единия и другия способ. В този смисъл следва да се посочи, че СЕС в решение по дело С-234/04 е приел, че принципът за лоялно сътрудничество, който произтича от чл. 10 от Договора за Европейската общност не налага на една национална юрисдикция да пренебрегва вътрешните си процедурни норми, за да преразгледа влязло в сила решение, само защото то противоречи на общностното право. Именно с това решение СЕС е дал отговор на въпроса може ли въз основа на решение на СЕС да се допусне на национално равнище отмяна на влязло в сила решение и категорично отговорът на съда в Люксембург е отрицателен. В този смисъл е и налице практика в същия смисъл на ВАС по сходни казуси - решения по адм. дела № 4145/2013 г., № 5290/3103 г. и № 9114/2013 г. на петчленни състави на Първа колегия. В искането за отмяна е направено и искане за преюдициално запитване, свързано с въпроси по тълкуването на принципите на оправданите правни очаквания, на пропорционалност и на данъчен неутралитет, както и на разпоредбите на чл. 2, чл. 9, чл. 14, чл. 62, чл. 63, чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директивата, относно: 1). допускат ли посочените принципи и изброените разпоредби на Директивата държавата членка да откаже признаване на право на приспадане на данъчен кредит с мотиви, описани подробно в молбата констатации за факти в ревизионното производство; 2). от значение ли е за отговора на първия въпрос липсата на мотиви за наличие на данъчна измама, в която ревизираното лице е знаело или е могло да знае, че участва; 3). чия е доказателствената тежест при твърдения за "фиктивна сделка" или данъчна измама; 4). допускат ли посочените принципи и разпоредби на Директивата национална практика, която приема, че ревизираното лице знае или не може да не знае, че участва в данъчна измама поради това, че то не представя доказателства във връзка с кадровите и технически възможности на доставчика или негови доставчици да извършат доставката; 5). изискват ли принципите на равностойност и ефективност, както и този за обратното действие на решенията на СЕС по преюдициални запитвания, постановени впоследствие, в които са разгледани принципни въпроси от значение за правилното прилагане на правото на ЕС, относими към влезли в сила съдебни решения на национален съд, по-късно постановените решения на СЕС да се считат като "нови обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, ако националният закон съдържа разпоредба, допускаща отмяна на влязло в сила съдебно решение на посоченото основание и 6). Решенията на СЕС по дело № С-285/11 - "Боник" ЕООД, по дело № С-642/11 - "Стройтранс" ЕООД и по дело № С-643/11 - "ЛВК-56" ЕООД, налагат ли преодоляване на национална административна и съдебна практика, според която автоматично се приема, че липсва реална доставка, съответно не се признава право на данъчен кредит поради поведението на прекия доставчик. Както вече се изложи по-горе преюдициалното запитване се отправя от националния съд, когато установи несъответстиве (противоречие) на национална разпоредба с общностна такава. В процесния случай при липса на хармонизация на процедурните уредби,, включително при института на отмяна на влязло в сила решение, се дава свобода на държавите-членки в своите законодателства да уредят въпроса със защитата от неправилни решения, които в АПК са два: по редовния инстанционен контрол по чл. 208 и сл. от АПК и извънинстанционния по чл. 237 и сл. от АПК. В този смисъл е и цитираното вече решение по дело С-234/04 на СЕС. Не е налице основание за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по поставените от молителя въпроси и затова искането не се уважава. С оглед гореизложеното настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия счита, че не са налице основания за отмяна по чл. 239, т. 1 - 6 АПК, както и по чл. 4, § 3 ДЕС и затова искането като неоснователно на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 АПК следва да се отхвърли. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,