Решение № 4155 от 5.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 89/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на главния архитект на район Одесос , Община Варна, чрез процесуалния си представител ст. юрк. П. Младенова, против решение 1471/31 октомври 2023 г., постановено по адм. д. 1242/2023 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилност и необоснованост се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от С. Фотева, против решение 10 от 20 юни 2022 г. на главния архитект на район Одесос при Община Варна, с което е отказано издаване на виза по чл. 140, ал. 1 ЗУТ за проектиране на строеж: Промяна предназначение на гараж [номер] с идентификатор 10135.1026.183.1.19 в кабинет , находящ се в УПИ VIII-1 общ., кв. 567 по плана на 14 м.р., в жилищна сграда на [улица], гр. Варна. Съдът е отменил решението за отказ и е върнал преписката на главния архитект за произнасяне по подаденото заявление от С. Фотева, съобразно дадените указания в мотивите на решението. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Този съд взе предвид, че производството по процесното дело пред АС Варна е било второ подред, след като е било върнато с указания по събиране на доказателства от състав на второ отделение на Върховен административен съд. Съобразно чл. 140 ал. 2 ЗУТ, визата за проектиране е извадка от действащ ПУП с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36. Когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план. Първоинстанционният съд е направил подробен анализ на събраните по делото писмени доказателства, като обосновано е приел, че издаденият административен акт е в нарушение на материалния закон и правилно го е отменил. Независимо, че визата за проектиране по чл. 140 ЗУТ е част от процеса по промяна предназначението на строежа - от гараж в кабинет, с визата не се разрешава строителство /преустройство на съществуващ строеж в друг такъв/, а само се посочват параметрите на допустимото застрояване в съответствие с ПУП. Това става с последващо одобряване на проект и с издаването на акт, разрешаващ преустройството, при издаването на които следва да бъдат спазени съответните изисквания на ЗУТ /и които подлежат на самостоятелен съдебен контрол/. Както правилно и обосновано е приел съда, визата за проектиране предхожда действията по допускането и извършването на преустройството, като с т. 3 от заповед 3843/05 ноември 2007 г. на временно ИД кмет на Община Варна не се налага забрана за издаване на визи за проектиране за промяна предназначението на гаражи, а забрана за допускане на преустройство и промяна на тяхното предназначение. При направено искане от възложител по чл. 161 ЗУТ не е налице пречка да бъде издадена и визата за проектиране. Споделяеми са изводите на съда и, че заповед 3843/05 ноември 2007 г. на ВрИД кмет на Община Варна по своето естество е вътрешноведомствен акт, който не би могъл да дерогира действието на закона. Отделно от това административният орган не е изследвал възможността за издаване на искания документ, но е направил преценка, че инвестиционното предложение е в противоречие с разпоредбите на заповед 3843 от 05 ноември 2007 г. на Вр ИД кмет на Община Варна, без да е конкретизирал тези противоречия, а е бил длъжен да изложи конкретните си мотиви. Липсата на мотиви в оспорения административен акт препятства извършването на съдебен контрол за законосъобразност за съответствието на фактическите установявания с приложимите правни норми. Наличието на процесната заповед не обосновава извод за законосъобразност на отказа на административния орган да извърши административна услуга в случаите когато възложителят е поискал издаване на виза за проектиране за реализиране на своето инвестиционно намерение в хипотезата на чл. 140, ал. 2 ЗУТ, какъвто безспорно е и процесния случай. С оглед на това, като е отменил отказа за издаване на виза за проектиране и е върнал преписката на органа за ново произнасяне, съдът е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав